„Не знам дали трябва да се разглежда като провал на българската външна политика това, че се допусна за България да има два доклада на Европейската комисия за състоянието на върховенството на правото. Ние и Румъния от 2007-ма имаме отделно наблюдение, което е унизително и това остана, за нещастие„, коментира в предаването „Преди всички“ на БНР вчера Иванка Иванова, съветник на президента Румен Радев по правните въпроси.
Европейската комисия огласи докладите за върховенството на закона в страните членки на съюза. България е критикувана за борбата срещу корупцията по високите етажи на властта, липсата на отчетност на главния прокурор, както и за липсата на прозрачност при собствеността на медиите и атаките срещу журналисти.
„Сега сме вероятно с два доклада, въпреки че ЕК в последния си доклад по механизма за сътрудничество и проверка каза, че ще очаква прекратяването на механизма, но за това няма формално решение„, посочи още Иванова, според която „проблемите с доклада от вчера са много„.
Най-положителното около този доклад Иванка Иванова вижда в
активния начин по който ЕС придава тежест на всички констатации, които са ни известни
и са направени в рамките на органите на Съвета на Европа – изпълнението на осъдителните решения срещу държавите-членки, които са постановени от Европейския съд за правата на човека, препоръките на Греко-групата за борба с корупцията, препоръките на Венецианската комисия по отношение на промени в основните закони.
„Всичко това става рязко много по-важно политически. От вчера ЕК го е сложила на пътя към реализиране на тъй наречената „ядрена клауза“ – член 7 от договора за ЕС, където тя има възможност да започне процедури срещу държавни членки, в които риск от нарушаване на основните ценности, включително върховенство на правото, или има констатирано тежко нарушение„, обясни още съветникът на президента по правните въпроси.
Във връзка с констатацията в доклада за липсата на отчетност на главния прокурор:
„Имаме системен проблем в липсата на ефективно разследване, в хипотезите, в които има полицейско насилие или откровено нежелание на прокуратурата да разследва конкретни престъпления. За това ние нямаме механизъм да противодействаме.“
„Брюксел или Венецианската комисия не може да напише законите и конституцията. Те трябва да се обсъдят със собствена общност„, отбеляза още Иванка Иванова.
По думите й докладът посочва нещата, които трябва да бъдат променени.
„В него има посочени и добри практики от други държави, които ние можем да ползваме и да ги адаптираме към българските условия. Но докладът не дава конкретни решения. Това е решение на националните правителства. Всичко, което този доклад постига е, че дава инструмент на опозицията, на гражданските общества, на медиите да питат по конкретните теми какво ще се направи. Но от години политическата конфигурация у нас е такава, че не могат да бъдат генерирани политически мнозинства за смислена реформа в съдебната система и за реформиране на прокуратурата. Големият въпрос е каква да е дефиницията за честите нарушения на върховенството на закона, за да може покриват едновременно ситуацията в Полша, Унгария и Румъния, в някои от южните държави от ЕС. Излизането с една обща дефиниция и обща процедура ще бъде ключовият въпрос следващите няколко месеца, но това мислене е вече е вкарано в общата финансова рамка – 2021 – 2027 година“, обобщи Иванова.
Снимка: Associated Press
