Разнообразието и плурализмът са в основата на журналистическата достоверност, както и конкуренцията между публичните и частните медии.
Живеем в объркани и несигурни времена. Изглежда, че световният ред се разпада. Европа и САЩ се разделят. Китай се стреми към глобално господство. Поведението на Русия става все по-скандално. Ислямистите нападат отвореното общество. Популистите се увеличават от Лондон до Будапеща. Изкуственият интелект рискува да направи хората роби на алгоритмите. Вирусът постави света в извънредно положение и от време на време го принуждава да спре.
В такива моменти задълбочено проучваната, достоверна информация става все по-важна – историческа възможност за журналистиката. По време на всичко това нашият бизнес модел се променя от аналогов на цифров. Тази трансформация е страхотна, но поставя много публицисти пред екзистенциални предизвикателства.
Заложено е бъдещето на независимата журналистика – или по-точно на „независимостта“ и „журналистиката“. В крайна сметка, при условие че останем в рамките на закона, всички ние можем да пишем това, което искаме. Но това не означава, че всъщност го правим. Влиянията и натискът, под които попадаме, понякога са неуловими. И така, какво води към независимостта на журналистиката?
Според мен има малко предпоставки, но няколко са от съществено значение.
Първо, тя трябва да има готовност да поеме властта. През последните десетилетия много хора са рискували или са загубили свободата, кариерата си и не на последно място живота си, защото са търсили истината и са имали смелостта да наричат социалните несправедливости с истинското им име.
Тези от нас, които могат да правят своите репортажи необезпокоявани в една държава под властта на върховенството на закона, имат специално задължение да се борят за правото на журналистите да вършат работата си свободно и без риск за здравето или живота си. През 2018 г. бяха убити 63 журналисти. През 2019 г. този брой беше 38. Достатъчно, за да се борим за тази цел. 38 все пак е 38 и е твърде много! И, за съжаление, не съм сигурен, че нещата ще станат по-позитивни за журналистите в бъдеще.
Второ, да бъдеш истински независим изисква финансова независимост. Частното финансиране и стабилният бизнес модел са основни характеристики на независимата журналистика. Само те могат да гарантират разнообразие. Само когато финансовите стимули насърчават колкото се може повече бизнесмени да инвестират в журналистика, може да има разнообразие и конкуренция.
Близост и дистанция
Журналистиката включва постоянно жонглиране по отношение на близостта и отдалечеността от центровете на властта. Журналистите трябва да са близо до политиката и политическите събития, за да могат да виждат нещата ясно. Но те също трябва да могат да се откъснат, за да видят нещата от разстояние. И двете гледни точки са важни. Но що се отнася до финансирането на частни медии, не можем да сме достатъчно далеч от държавните институции.
Трето, истинската независимост изисква разнообразие. Това разнообразие изпълнява две функции. Като начало, за изясняване на фактите е от съществено значение да има журналистическа надпревара за най-добрата история, както и набор от различни мнения с техните различни гледни точки и коментари. Конкуренцията между различни медии е единствената ефективна формула за борба с фалшивите новини, пропагандата и манипулациите.
Освен всичко друго медийното разнообразие защитава свободата на словото като цяло. Политиците могат да предприемат действия срещу отделни медии, когато не им харесва конкретна информация, но не могат да сложат намордник на цяла индустрия. С други думи, колкото по-устойчиви са журналистическите агенции, толкова по-малки ще бъдат възможностите на държавата да оказва натиск върху всеки един от нас.
За да бъдат нашите вестници независими и разнообразни, ние се нуждаем от равни условия. Това важи особено за големите медийни платформи. Никога не трябва да се случва две или три глобални платформи да заменят инфраструктурата на хиляди по-малки медии и да определят какво милиони клиенти трябва да четат, кое е правилно и кое грешно и кое е добро и кое е лошо.
Регулиране на платформи
През последните дни дискусиите в политическата сфера за ролята на големите платформи стават все по-чести и все по-критични. И тонът на тези дискусии се променя.
Понастоящем въпросът често е не дали тези доминиращи на пазара компании трябва да бъдат разбити, а кога и как. Според мен това може да бъде само последната мярка. И не е необходимо да бъде. Ние, издателите, просто искаме здрави, успешни играчи в справедлива и работеща медийна екосистема.
Поради тази причина е необходима по-добра, по-модерна и по-гъвкава форма на регулиране, която да отговори на предизвикателствата на цифровизацията. Това включва както прилагане на директивата на ЕС за реформа на авторското право, която е вярна на формулировката си, така и ефективно регулиране на платформите.
Твърдо съм убеден, че ако критичната журналистика продължи да играе влиятелна роля в нашето общество, ако журналистиката остане финансово здрава и откъсната от държавата и ако медиите успеят да продължат да работят независимо, проблемите, вариращи от тези на глобалната геополитика до очевидното всемогъщество на изкуствения интелект, могат да бъдат решени.
Тогава най-голямото постижение на модерното време – отвореното общество, основано на върховенството на закона и правата на човека – ще триумфира. /БГНЕС
—————————————————————–
Матиас Дьопфнер, президент на Федерацията на германските издатели на вестници (BDZV) и главен изпълнителен директор на Axel Springer SE – за „Дойче веле“
Каква е вашата реакция?
