Шест месеца, след като коронавирусът превзе света, още сме принудени да спазваме дистанция, да носим маски на обществени места и да ограничим общуванията. Тези изисквания важат и за учениците. Възможно ли е обаче социална изолация и хигиенните норми да променят психиката на хората, как те се отразяват на децата и младежите, могат ли да навредят на изграждането им като личности, попитахме д-р Цветеслава Гълъбова. Тя е директор на Специализираната болница по психиатрия „Свети Иван Рилски“ в Курило.
– Д-р Гълъбова, психиката на българина промени ли се в условията на пандемията от КОВИД-19?
– Драматични промени в психиката ни към момента няма. Няма и бум на психозите, което е утешително. Поради промяната на начина на живот, непрекъснатото говорене за коронавируса на преден план при много хора излязоха страхове, мотивиращи поведението им. Една значителна част от българите станаха по-невротични, включитено и заради това, че не са малко тези, които останаха без работа. Породиха се съвсем основателни страхове.
– Имате ли вече пациенти, които споделят, че се чувстват депресирани и психически нестабилни заради пандемията?
– Имам такива пациенти. Тези страхове са породили у тях различни невротични състояния още повече, че съобщават за предстояща втора вълна на коронавирусната инфекция. Доста хора вече са невротизирани от това очакване. Те се питат какво ще се случи, ще има ли пак КПП-та, ще ни затворят и отново вкъщи. Започна учебната година и много родители са тревожни децата им да не се разболеят. В същото време малчуганите са в плен на мерките, въведени в училищата. За мен те са доста непропорционални и немотивирани.
– Кои по-точно от мерките в училище са непропорционални и немотивирани?
– Първото са маските. Не виждам смисъл от тях. Не ми е ясна мотивацията на изискването малките децата да са с тях в училище при положение, че цяло лято бяха заедно по плажове, планини и градинки, където играха заедно. Лично аз не виждам как един първокласник, например, а и малко по-големите, ще бъде все на чешмата да си мие ръцете, ще сваля маската, ще я пази чиста и после ще си я слага правилно без да я замърси, или да я сменя на всеки час. Лентите, разделящи коридора на две части каква работа вършат?! Та той е широк 2 метра. По какъв начин на малките ще се обясни и ще бъдат накарани да спазват дистанция. Така наречените изолатори за ученици със симптоми са голяма глупост. Те са престъпление към децата. Как така едни ще бъдат затваряни в някакви си стаички, а други ще минават и ще ги сочат с пръст, докато дойдат родителите да си ги приберат. Никой не си дава сметка как майката и бащата ще излязат от работа. Ще го пуснат веднъж, два пъти. На третия път работодателят ще му покаже вратата. Децата няма да понесат всички тези ограничения, ще се невротизират. Те ще започнат да мислят само за това, а те трябва да мислят за игри. Разбрах, че в едно училище дете, облечено в черно, като коронавируса, посрещало останалите. Недопустимо е учениците да гледат учителите си с маски и шлемове. Всичко това се налага без никакво обяснение. Питам аз, кои научни данни казват каква е заболеваемостта при децата, до какви резултати водят маските и дистанцирането. Такива неща не ни бяха съобщени. Прави се нещо, незнайно защо. Съвсем естествено е родителите да имат силна съпротива. Още по-голяма глупост е те да решават дали децата им да се обучават дистанционно или не.
– До какво ще доведе това?
– До ощетяването на цяло едно поколение. Училището не е само образование. То е възпитание, обучение в социални умения. Това дори са неговите много по-важни функции. Що за тюрлю гювеч е да се раздават нови роли на възрастните. Някои родители, паникьосани от всичко изговорено, ще затворят децата си вкъщи. Те не могат д са преподаватели, ролевите функции са съвършено различни. Детето има един респект към майка си и баща си, и съвършен друг към преподавателя. Всичко това ще доведе до неприятни последствия. Малката ми дъщеря, например, начетено, учещо и амбициозно дете, сега е в 12 клас, се оказва, че въпреки много учене и въпреки добрата учителка, е пропуснала много материал заради дистанционното обучение. Така е и при нейните съученици. Сега се налага тя, а вероятно и другите деца, да взимат допълнителни уроци, за да наваксат материала. Не виждам как родителите ще трябва да си стоят и работят от вкъщи и да пишат ченгелчета, ако се наложи пак on line школото. Не е сериозно да смятаме, че то може да замени напълно присъственото обучение. Ако трябва да се изтърпи заради екстремни обстоятелства – да, но да се дава възможност на семейството да решава как да бъде обучавано детето му, е несериозно. То е откровена глупост. Аз не отричам наличието на коонавируса.
– Какво да се прави, ако заболеваемостта се увеличи?
– Каквото се прави, когато има бум на инфекциозни заболявания. Децата да не ходят болни на училище. Да им мерят температурата на вратата, макар и използваните за това термометри да не са точни и обикновено показват 34 – 35 градуса. Ходенето с маски обаче е нелогично – в класната стая да е без нея, а в коридора да си я слага. От мърлявите ръчички, които едва ли ще бъдат мити на всеки час, те ще се превърнат в мръсни парцали, които ще се слагат през устите и нослетата. Ако се продължава така, ще съсипем децата.
– Ще се промени ли психиката на маскираното, заради КОВИД-19, поколение?
– Разбира се, че ще се промени. От маскираното поколение ще израснат неуверени, несигурни в себе си и уязвими хора. Те никога няма да са уверени дали казват правилно нещо и дали имат право да го кажат. Бъдещите големи хора, ограничавани сега, няма да умеят да общуват, защото не са имали достатъчно време да се научат реално на това в училище. Няма да знаят какво е състрадателност и лидерство. От тях ще станат едни перфектни, обучени и пълни със знания, но непригодни за социума личности. Те ще бъдат социални инвалиди, неумеещи да си изкажат мнението, защото като деца са треперели дали могат или не да си махнат маската.
– Какво е психическото здраве на българина, като цяло?
– Психическото здраве на българина се формира от факторите на средата. В момента те не са най-благоприятни в цял свят. Няма някакви драматични неща, които да ни отличават от другите хора на планетата. Малко или много пандемията промени душевните устои на мнозина. Все още няма повишаване на психотичните заболявания. Има обаче рязко покачване на невротичността.
– С невротичността ли можем да си обясним протестите в цял свят, чупенето на паметници на културата?
– Ситуацията с коронавируса определено има принос за всичко това, но не само тя е причина. От много отдавна човечеството върви към саморазрушение и самоунищожение чрез грубата материализация, която се проповядва като основен белег на просперитет. За успешно се прокламира да имаш определени неща, но не и да си добър човек, да обичаш хората и да им помагаш. Ще се самозатрием от алчност и лакомия.
– Имаме ли шанс да не се самозатрием?
– Засега не виждам шанс. Колкото до следващото поколение, зависи какво ще възпитаме у него. Засега го учим само да си слага маските.
– През есента обикновено се обострят психичните заболвания. Очаквате ли увеличаване на тези състояния предвид сезона, от една страна, и КОВИД-проблема, от друга?
– Това, което очакваме и се случва, е увеличаването на непсихотичните психични разстройства, дължащи се на психогенни фактори. Във връзка с пандемията не очакваме и няма да има повишаване на психическите разстройства. Има обаче техни сезонни обостряния, но те нямат връзка с коронавируса. През есента в специализираната болница по психиатрия в Курило приемаме много хора, тъй като депресивните състояния се увеличават.
– Депресията сериозно психично заболяване ли е?
– Щом е заболяване, тя може да стане и сериозен проблем. Обикновено тя се лекува в амбулаторни условия. Очакваме ръст 15-20 процента.
– Колко са психичноболните в страната?
– Трудно е да се отговори на този въпрос, тъй като няма точна статистика . Можем да отчетем на базата на направените хоспитализации, но няма да е точно, тъй като човек може да бъде хоспитализиран повече от веднъж годишно.
– Как човек може да поддържа психичното си здраве в това трудно време, помага ли позитивното мислене?
– Това е пълна глупост. Позитивното се родеее с шизофренното мислене, то не е аналитично. Ще посъветвам хората да мислят с главите си, да следят достоверните източници на информация и това, което са си поставили в плановете да е подложено на критично отношение. Ако един човек не приема да прав някои неща, това не означава, че той отрича наличието на КОВИД-10. Хората да спазват мерките – да спазват дистанция, да си мият ръцете, болните да не ходят на работа, но да не прекаляват до маниакалност. Човек има нужда от живото общуване. То е ценността, която ни е опазила през епохите.
http://m.clinica.bg/13540-Maskite-rajdat-socialni-invalidi?fbclid=IwAR3o4dR0jlTBr4dwWkZbeVElRt9pDVnBEe-HxPVqpmzSQM7oSyg12ttgyfw
Каква е вашата реакция?
