Forest or not forest – история за проблемите на една гора

Нов скандал с изсичането на българската гора се разрази в последните седмици. Този път става дума за сериозна сеч на дървесина в Държавно горско стопанство „Родопи“, и как се е променяла гората там в период от между 8 и 10 години. Разследването е направено от спелеолога Атанас Русев и група експерти еколози. Основното твърдение в публикацията във Facebook групата „Да запазим Корал“, че има несъответствие между данните от сателитни снимки за горски масиви и държавна информация за случващото се с горите в Родопите.

На твърденията на г-н Русев отговори експертът от Държавно горско стопанство „Родопи“ инж. Илия Ангелов. Публикуваме цялото му съобщение, без съкращения:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РУСЕВ,

В електронната мрежа на държавата изтече съдържанието на Ваша публикация „Фалшиви данни и проверки на институциите прикриват мащабно изсичане на горите в Родопите“.

Аз съм влязъл професионално в гората на 20.04.83 год. и още съм там. Може би съм девета дупка на кавала или, ако повече Ви харесва, пето колело на каруцата, но независимо от това, продължавам да милея за гората като такава, независимо от нейното собственост, защото гората е природна даденост, благодарение на която ние дишаме като хора и се грижим като професионалисти, вкл. и това да я ползваме в полза на цялото общество.

Не съм човек, който да влиза в пререкания и конфликти с хора, които демонстрират непочтеност, но съм възпитаван да отстоявам истината и да се боря почтено за нея, което и ме накара да Ви напиша тези няколко реда, така както преди години писах на друг Ваш съидейник, който не жалеше непристойното си и непочтено отношение към цялата лесовъдска колегия. Така са ме възпитавали моите родители и обществото, в което са минали моите първи седем години.

В резултат на Ваша публикация бе организирана проверка по изнесени от Вас данни за горите в района на ловното стопанство „Родопи“. Не Ви познавам и не знам млад ли сте, стар ли сте като мене, спортувате ли, как се придвижвате в планински условия, но за съжаление Вие не присъствахте на проверката, въпреки, че бяхте поканен от изпълнителния директор на агенцията по горите. Вероятно е много по-лесно да седиш зад компютъра, да гледаш снимките от космоса и да фабрикуваш конспиративни теории. Така е по-лесно. Няма с кого да си говориш на тази тема и спокойно злословиш по професионалистите. А на терена освен от снимки, ние гледаме гората и от вътре, докосвайки се до нейното настояще и мислейки за нейното бъдеще. Това няма да го разберете, ако не дойдете сред нас, а само наблюдавате от космоса. И аз виждам различни неща от космоса, но за това ще Ви пиша малко по-късно.

Така наречените „изсечени гори“ не са изсечени от лесничеите. Ние се опитваме по различни начини, според състоянието на конкретното насаждение, да я отглеждаме и възобновяваме.

Сега по темата. Беглишката гора има своята специфика и е била обект на редица срещи на поколения лесовъди, свързани основно с нейното възобновяване. Вероятно, както много добре знаете и гората, като хората се ражда, расте, остарява и умира. Затова ние-лесничеите сме призовани да я отглеждаме и възобновяваме, а ако е необходимо и да я създаваме наново там където някой я унищожава или самата тя трудно създава поколение.

Преди мен г-н Антоний Стефанов Ви отговори на част от нападките и за това аз ще си спестя подробностите, които той Ви е споделил. Не сте ли си задавал въпрос защо в беглишката гора се работи по малко по-различен начин от съседните гори? Не сте ли се замислял, че природата въздейства по различен начин дори на такива райони, които погледнато глобално и сравнени с площта на горите в целите Родопи или България, са една малка част. Дори малка разлика в температурата на въздуха, посоката на ветровете, котловинното разположение на горите, тяхното изложение, различното време за настъпване на пролетта или зимата, и други елементи на местността и климата, променят нейното поведение.

Ако бяхте дошъл с нас в гората щяхте да видите, че част от „лунните кратери“ представляват млади насаждения, създадени от лесничеите. Една огромна част от беглишката гора е възобновена от същите тези лесничеи с участието на хиляди ученици и студенти. И тези гори са създадени със средствата на горските стопанства, отделени от продажбата на добитата дървесина, включително и на тази, повалена от ветровали, снеговали, ветроломи и снеголоми.

Няколко думи и за прираста на гората. Имаше една зловеща антиреклама на споменатите от Вас WWF, която показваше как червеният цвят на българското знаме „изяжда“ зеления цвят, като в същото време през екрана преминаваше текст, че всяка минута от горите на България изчезват 10 куб.м. дървесина. Вие говорите за три лъжи, а аз ще Ви споделя само за една. От горите на България изчезват не 10 куб.м. в минута, а 15 куб.м в минута, но Вашите партньори пропуснаха да споделят, че преди те да изчезнат за същата тази минута са се появили вече около 25 куб.м. И това не е лъжа, а е истина, за разлика от т.н. изсичане на българските гори.

Това може да звучи за обществото като заблуда, но е вярно. Жалко е, че тези които трябва да застанат с лице пред обществото и да обяснят това се крият от Вашите писания и насаждане на страхове към обществото.

Объркал сте нещо понятието „прираст на гората“. Изчислявате го и го интерпретирате по собствени правила. Манипулативното интерпретиране изкривява истината и вярната представа за същността на проблема. По-добре е да прочетете няколко книги по този въпрос или може би нещо още по-добро и по-лесно, запишете една магистратура в Лесотехническия университет и там преподавателите по лесоустройство и лесовъдство ще Ви разкажат за прираста на гората и за т.н. от Вас „лунни пейзажи“.

Твърдите, че сечта в горите е комерсиална. Разбира се, че гората се сече и за да се ползва от обществото. Това е станало още във времето, когато човекът е открил огъня и е разбрал, че без него е обречен. Нима сте против мебелите, врати и прозорци от дърво, а предпочитате пластмасови. Нима сте против опаковките от хартия и дърво. Нима сте против прибори и съдове за еднократна употреба от хартия, картон и дърво. Нима сте против дървесината да служи за създаване на „принадена стойност“. Нима сте против гората да служи на обществото за неговото развитие.

Аз например предпочитам моето сако да е на дървена закачалка, произведена в българска фабрика от българска дървесина, а не да е върху пластмасова, произведена в китайска фабрика.

България не е колониална или неоколониална страна. Тя си няма Сенегал, Габон, Заир, Мадагаскар или коя и да е друга бивша колония. Лесно е да налагаш ограничения при ползването на гората, но ние не сме Франция, Белгия, Обединеното кралство, Нидерландия или някоя друга бивша колониална страна. Ние разчитаме на собствените си ресурси, а не на внесени отвън.

Може би по тези въпроси е най-добре да се обърнете към г-н Макрон. Той „спасява“ световните гори.

Лесовъдството и лесоустройството уважаеми господин Русев, са науки, които помагат на хората да ползват устойчиво гората, като възобновяем природен ресурс за нуждите на обществото.

Да се върна малко и аз към космоса. Като гледам тези снимки, които и Вие гледате, виждам едни дълги, змиеподобни асфалтово-бетонни линии, с широчина шест автомобилни платна, и прибавени към тях канавки, изкопи, насипи и др. подобни елементи, пресичащи част от страната в посока от столицата към Варна, Бургас и Кулата. Картинката е ужасяваща, защото освен част от гората е изсечена и земята. Нанесени са неизлечими рани на цялата природа. Унищожен е и труда на същите тези лесничеи, срещу които Вие постоянно пишете. Техният труд за укротяване на пороите и възстановяване на унищожения през вековете ландшафт на страната е заровен под асфалт и бетон и не се знае дали някой ще го възстанови.

Къде са сълзите, проляти за тези гори. Няма такива, защото е важно да стигнем до морето за четири, а не за пет часа, а през този един час може да ни изстине кафето. Проверил ли сте колко хиляди декари са това. Не сте. Проверете.

Но защо да проверявате. Важното е да не се прокара ски писта или лифт, благодарение на които нашите деца и внуци ще спортуват и ще стават по-здрави, а е по-важно нещо друго, да пречим на нашата държава да отнема част от пая на големите, и нещо друго, което Вие си го знаете без аз да Ви го напиша.

До тук за беглишките гори. Сега нещо друго. Ако сте истински защитник на горите, заповядайте да се включите в спасяването на около 330 000 ха гори в цялата страна. Какви са тези гори ли? Сега ще Ви разкажа.

Да започна с понятието „гори в земеделски земи“. Този термин се роди в „зората на демокрацията“, във времето когато се възстановяваше собствеността върху земеделските земи. Този термин е толкова абсурден, колкото е абсурден и терминът „гори върху речни води“, или „гори върху морски води“, или „български гори в Гърция“, или „гръцки гори в България“, или още купища картографски недоразумения върху различните кадастрални и специализирани карти в България.

Под знака на „гори в земеделски земи“ се крият и други термини. Мери и пасища, пасища с храсти, изоставени ниви, и др. подобни, отразени като такива в кадастралната карта като вид на територията – земеделска, но представляващи естествени високостъблени широколистни и иглолистни гори, и издънкови гори с няколко преминали турнуса на сеч ( периоди на изсичане и издънково възобновяване ). С една дума гори, които са били гори и по времето на хайдутите и по времето на моя дядо Симеон Велики.

Сега малко за историята на „заболяването“.

Причината на „заболяването“ се крие още в годината на приемана на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и е заложена в изработването на плановете за земеразделяне. Във връзка с тази дейност бе възложена на „Агролеспроект” ЕООД, дружество, занимаващо с инвентаризация и планиране на горскостопанските дейности, подпомагано от колегите от всички горски стопанства, да изпълнят задача за отразяване на всички площи, които са причислени към горските територии за залесяване и на всички площи, които за изключени от горските територии за изкореняване. Това са т.н. „жълто-зелени” карти. Вие може и да не сте чувал за тях, но попитайте по-възрастните колеги-лесовъди, на които имате повече доверие, от колкото на мене, и те ще Ви разкажат същото.

„Зелените” петна, независимо дали са изкоренени или не са изкоренени, не трябваше да се включват в плановете за земеразделяне, а „жълтите” петна показваха площите, които подлежат на възстановяване като залесени бивши земеделски земи, както и като незалесени земеделски земи, но само в случаите, при които те са „безвъзмездно включени в горския фонд”. Това е предвидено в чл. 10, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Това е единственото законно основание за възстановяване на „гори” като „земеделски земи”.

В резултат на този огромен труд на лесничеите бе издадено и Постановление № 139 на Министерския съвет от 20.07.1994 год. за определяне на границите между горския и поземления фонд. (Обн. ДВ. бр. 62 от 2 Август 1994 год.) С това постановление стана ясно, че изключените гори за изкореняване, но не изкоренени са 478 646 дка, изключените гори за изкореняване и изкоренени са 1 468 117 дка, а изключените от държавния горски фонд и предадени на ТКЗС, ДЗС, АПК и др. са 3 888 509 дка.

С постановлението бе решено че:

Установените и картирани площи на изкоренените гори, превърнати в обработваеми земи, преминават към Държавния поземлен фонд.
Неизкоренените гори, изключени от Държавния горски фонд през периода 1948 – 1992 год. с постановления, разпореждания и други нормативни актове на Министерския съвет, преминават за стопанисване и охрана от тогавашния Комитета по горите.
Преминават за стопанисване и охрана от тогавашния Комитета по горите всички земи и гори, предоставени за ползване на ТКЗС, ДЗС, АПК и др. за периода 1948-1992 г., до възстановяване на собствеността им, с изключение на високопланинските пасища.

Всички участвали в тази дейност лесничеи, въпреки че сега са обвинени за всички наводнения, гръмотевици, градушки, земетресения, свлачища, падащи камъни, дупки по пътищата, нитрати в краставиците и краха на българския футбол, действаха по съвест и си свършиха перфектно работата.

Въз основа на целия този труд се роди и Наредба № 14 / 27.07.1999 год., с която се определят редът и процедурата по въвеждане на собствениците във владение на възстановените земи по чл. 10, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, отписването им от баланса на държавния горски фонд, включването и изключването им от горския фонд, както и режима на тяхното стопанисване и ползване съгласно разпоредбите на § 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

В баланса на горските територии се отразяваха като „гори в земеделски земи“ само тези, залесени или самозалесили се земеделски земи, които подлежаха на възстановяване по реда на чл. 10, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

До тук добре! „Да, да, ама не!”, както казваше на времето бай Петко Бочаров, светла му памет!

Какво се получи на практика?

Като се навъдиха едни образи по възстановяване на собствеността, които не се интересуваха от това какво правят, а какво ще получат и няма „жълто”, няма „зелено”, всичко под ножа. Не стига, че целият труд на лесничеите отиде на вятъра, ами тези знайни и незнайни юнаци, поради причина, че дейността се заплаща на изработена площ, завъртяха моливите и в другите горски територии. Кой го правеше поради незнание, кой поради некадърност, кой с комерсиална цел, но бацилът на злото бе посят и до ден днешен не можем да го изкореним. Пътят до ада е постлан с добри намерения.

Не стига това, ами се роди и един нов дявол.

В Чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е предвидено общините да стопанисват и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. По този повод заработиха едни комисии, които не се интересуваха какво има върху земята, гора ли е, река ли е, шосе ли е. Много от тези площи бяха определени като непотърсена земеделска земя. Имаше и такива комисии, при които вътрешното убеждение приемаше, че гората е гора и правилно препоръчаха залесените имоти да си останат гори и да се управляват като гори, т.е. да се отглеждат, опазват и възобновяват така, както повелява лесовъдската наука. Там където вътрешното убеждение не се интересуваше какво вижда командният център, горите, които са си били гори и по времето на хайдутите, и по времето на моя прадядо цар Симеон Велики, че и по времето на хан Аспарух дори, станаха пасища, ливади, мери и пасища и най-странното чудо на света „гора в земеделски земи”. Все едно локомотив върху земеделски земи. Не че няма „вагон-ресторант” в София, но все пак той не върши основната си работа, да превозва пътници например.

Поне веднъж през живота си сте пътувал от Бургас до Приморско и сте минавал покрай „шофьорския плаж”. Това е пътят от в.с. „Дюни” до сегашното летовище „Свети Тома”. В края на плажа, пътят завива по посока на новия път през с. Равадиново и от тяхното събиране до местността „Аркутино” преминава през една петдесет годишна церово-благунова издънкова гора. Та тази гора е ливада, според горе описаните юнаци, ако нямате нещо против. Вероятно само на мен ми се привижда гора, а на практика е може би царевица, или слънчоглед или каквото кажат от кадастъра, нали кадастърът е закон. Но не е необходимо да ходите до там. Нали сте цар на снимките от космоса. Можете де видите хиляди такива случаи, стига да сте почтен и некомерсиален в намеренията си. „Подпорната стена“ на „Алепу“ е детска приказка, в сравнение с това, което се случва с горите около нея.

Лесничеите пак се вдигнаха в защита на горите, но не би. От административния съд ни казаха да си гледаме работата. Какво има на яве не е важно. Важното е, че има документ на който е записано „земеделска земя“. Гората и тя да си гледа работата, само си мисли, че е гора.

Все едно на моя акт за раждане някой да е написал, че съм от женски пол и край. Каквото и да покажа на уважаемия съд от моята натура-не се приема. Документът е важен. Да не забравяме и за оня ерген-страдалец, когото го „умряха” и не стига това, а му намериха и вдовица, че и имането му прибраха. Ходи и доказвай, че нямаш сестра.

За мое, а надявам се и за Ваше съжаление, тези, които са натоварени с функции да защитават истината, много често си затварят очите пред нея. А те са последната инстанция, която може да спре изсичането на т.н. „гори в земеделски земи“, особено прокурорите.

Между другото уважаемият господин ЗУТ ни споменава, че в територии без устройствени планове, предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване, сиреч гората си е гора, водата си е вода, небето си е небе, а слънцето си е слънце, а не луна.

Към плановете за земеразделяне се включиха още и т.н. „горски пасища”, които представляват над 100 000 ха гори, горите, предоставени на ТКЗС, АПК, ПАК и др., които също представляваха естествени иглолистни и широколистни насаждения – около 70 000 ха гори и горите „ССФ”, които представляваха създадени горски култури върху бивши земеделски земи, преминали към горските територии в резултат от замяна с изключени за изкореняване гори. Ако питате мен това е единственият правилен термин за този случай – „бивши земеделски земи“.

Горите „ССФ” можеха да се възстановяват само по силата на чл. 10, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по никакъв друг начин.

Освен всичко горе написано като допуснати неточности има още една причина, която е свързана с умишлено включване на гори към плановете за земеразделяне по чисто „икономически интереси”. Заплащането беше на базата на възстановени декари.

В резултат от възстановяване на собствеността по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, общини, физически и юридически лица получиха в собственост, или под наем или аренда поземлени имоти, които представляват гори и са представлявали гори и преди национализацията на земеделските земи. Техните собственици или арендатори желаят да ги изсекат и да ги ползват като земеделски земи. Основната причина за това са т.н. „еврофондове“ – почистване на пасища, покрити с естествени гори, в някои случаи и ценни букови, дъбови, борови и др. гори. Най-голямата беда е, че дори и в съда, съдиите не се интересуват от фактическото състояние на имота – гора, а от вида на територията по кадастрална карта или карта на възстановената собственост – земеделска земя.

Подобен проблем се наблюдава и по отношение на урбанизираните територии – граници на населени места. В общинските служби по земеделие и в службите по геодезия, картография и кадастър отразяват всички общи и подробни устройствени планове, с които се разширява обхвата на населените места или на отделни урегулирани имот без да са проведени процедури за промяна на предназначението на горски територии, а това се изисква по Закона за устройство на територията. По този начин от картите изчезват големи масиви горски територии.

Гора по смисъла на Закона за горите са земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението, площи, които са в процес на възобновяване и все още не са достигнали, но се очаква да достигнат минимална проекция на короните 10 на сто и височина на дърветата 5 м, площи, които в резултат на антропогенна дейност или естествени причини са временно обезлесени, но подлежат на възобновяване;, защитни горски пояси, както и ивици от дървета с площ, по-голяма от един декар, и широчина над 10 м, насаждения в системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, клекови формации и съобщества от дървесни или храстови видове, разположени край водни обекти.

Горска територия по смисъла на Закона за горите са горе споменатите гори.

От този текст става ясно, че горите са горски територии „ex lege“, сиреч по силата на закона.

Към мотивите за приемане на сега действащия Закон за горите е записано, че със закона е решено към „горските територии” да се причислят всички залесени площи над един декар, отговарящи на характеристиката за гора, вкл. и така наречените „гори в земеделски земи”, които като терминология в регистъра на имотите към картата на възстановената собственост и кадастралната карта се срещат като „гори върху земеделски земи”, „горско трайно насаждение”, „залесена нива”, „залесено пасище” и др. Тези термини трябва да отпаднат от номенклатурата на кодовете към картата на възстановената собственост и кадастралните карти и навсякъде да се използва терминът „горска територия” за всички имоти, които по своето фактическо състояние са гори.

Законът за устройство на територията е общ по отношение на видовете територии и останалите закони трябва да се съгласуват с него по отношение на общите термини, определя, че както вече съм написал по-горе конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план, а за територии без устройствени планове, предназначението на поземлените имоти, до влизането в сила на плановете, се определя от фактическото им използване, освен ако използването противоречи на закон. Фактическото използване на всички гори е за горско стопанства и следва и земята върху която те растат да е „горска територия”.

Няма нормативен документ който да е дал легална дефиниция на „гори върху земеделски земи”, „горско трайно насаждение”, „залесена нива” и „залесено пасище”, но в Наредба № 22 / 07.07.08 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Първоначално залесяване на неземеделски земи” от програмата за развитие на селските райони е определено понятието „неземеделски земи”, които, както е разписано там, са изоставените земеделски земи ( земеделски земи, които не са използвани за земеделие повече от 3 години преди залесяването ) и/или голини от „горския фонд“ (земи от горския фонд, които не са били гора поне 15 години преди залесяването им).

Така наречените „гори върху земеделски земи” никога не са имали или отдавна са загубили фактическото си използване като земеделски земи и са се превърнали в „горски територии” по своето фактическо ползване. Освен това в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е определено, че „земеделски земи” са земи, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон, не са включени в тогавашния горския фонд, не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради и не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползуване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения).

Политиката по отношение на горите като такива излиза извън рамките на отделната страна и на политиката на тази страна по отношение на горското стопанство. Горскостопанската политика решава регионални проблеми, но в своята същност е глобална стратегия за оцеляване на планетата. Не случайно са проведени множество международни форуми във връзка с глобалното затопляне и усвояването на „парниковите газове”, вкл. и „Зелената сделка“. В тази „сделка“ се предвижда нова стратегия за горите, с която се предвижда увеличаване на дърветата в градовете и селата, както и насърчаването на селскостопанска продукция, при която не се прилага обезлесяване.

На всички тези форуми се набляга на обезлесяването на огромни територии от планетата и за необходимостта от възстановяване на горите, като основен елемент при усвояване на въглерода.

Няма друга материя на земята, която да усвоява въглерода и да произвежда кислород, необходим за оцеляването на живота на планетата, като гората. Във връзка с това нашите, в частност и на човечеството, като общност, усилия трябва да бъдат насочени за опазване и разширяване на обхвата на горите.

В нашата страна, по различни причини, свързани със социално-икономическото й развитие са настъпили огромни промени в поземлената собственост и особено рязката промяна на залесената площ на страната.

Първоначално, след промените в периода 1948-1970 год. са изкоренени огромни територии, предимно в равнинната част на страната и са превърнати в земеделски земи, а като алтернатива на това, в други части на страната, предимно в планинските части, около населените места и покрай пътищата са създадени огромни комплекси от предимно иглолистни насаждения.

В същото време и особено след промените през деветдесетте години на миналия век, в резултат на настъпилата криза в селското стопанство част от изоставените ниви и пасища са завладени както от поколението на създадените иглолистни култури така също и от естествено разпространила се широколистна растителност.

Една огромна част от създадените иглолистни насаждения са създадени при изпълнение на проекти за борба с ерозията, като най-добрият пример за това е залесяването около чашката на най-големия язовир в България – язовир „Искър”. Така е и при други язовири – „Студена“, „Копринка”, „Жребчево”, „Тича”, „ Камчия” и др. Тези залесявания са предпазили язовирите от затлачване, като специално за язовир „Искър” този факт е предизвикал огромен международен интерес.

Освен всичко горе написано има един много важен термин – „явна фактическа грешка“.

Параграф 9 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя, че „явна фактическа грешка“ е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31;

Съгласно параграф 9 от допълнителни разпоредби на Наредба № v-12-1720 от 13 май 2014 г. за едромащабната топографска карта наредба „Топографски обекти“ са предмети и явления, създадени от природата или обществото, които се намират на земната повърхност и подлежат на картографско изобразяване.

По кадастралните карти е пълно с фактически грешки, гори като реки и обратно, гори като земеделски земи и обратно, гори като населени места и обратно, преплетени шосета, ЖП линии и реки, България в Гърция или Турция и обратно. За мен има един особено интересен пример за „явна фактическа грешка“, Това са полезащитните горски пояси. Те са създадени от агрономи в полза на други агрономи, но за разлика от предишните, част от сегашните агрономи желаят да ги отстранят от земите на североизточна България и да разширят земеделските земи, без да подозират, че по този начин ще намалят почвеното плодородие на тези много богати земи. Лошото е, че такива агрономи работят и във ведомството, което се грижи за българската земеделие. Още по-лошо е, че ги подкрепят и лесничеи, които се съгласиха, че вместо да коригират грешките в кадастралната карта, е по-добре да преместя поясите в процеса на тяхното стопанисване. Интересно как? Това е вероятно нов картографски метод – преместване на топографски елементи, вместо, нещо, което е много по-лесно и много по-евтино – отстраняване на „явна фактическа грешка“. Вероятно така ще се постъпи и с реките, пътищата и дори границата на държавата. Само, че за границите се водят войни.

Добре и Вие, като, както се вижда по Вашите писания, сте защитник на българската гора, да се включите в исканията за изчистване на тези картографски безобразия.

Накрая нещо, което ми се случи в последните дни. Професионалните ми задължения ме отведоха в ракитовските гори. На първия от следващите фотоси виждате част от горскостопанска карта, върху която с червен цвят са показани установени от колегите, автори на картата, гори, които като информация от кадастралната карта са земеделски територии.

На следващия фотос виждате как изглеждат тези земеделски земи-над 100-годишни иглолистни гори

На третия фотос виждате как се почиства земеделска земя, която всъщност е сто-годишна гора.

Тези снимки са направени от земята и не са манипулирани. Кажете ми като ги гледате, аз ли съм сляп, колегите от Ракитово ли са слепи, от Велинград ли са слепи, от Пазарджик ли са слепи, съдиите ли са слепи, прокурорите ли са слепи, или тези които е трябвало да виждат ясно са си затваряли очите.