На тази дата се създава Комитет „Единство” в Пловдив, с основна цел – борба срещу решенията на Берлинския конгрес. Начело на комитета застава Димитър Матевски. На 29 август 1878 година в Търново Стефан Стамболов, Георги Живков, Христо Иванов-Големия и други основават комитет „Единство“ като си поставят за цел да подпомагат съпротивителното движение на българите от Македония и Одринска Тракия.
През 1886 г. на тази дата след контрапреврата, осъществен от русофобски настроени дейци с цел връщане на престола на детронирания на 9 август 1886 г. княз Александър I Батенберг, пловдивските войски влизат в София.
2006 г.
Главният прокурор Борис Велчев и управителят на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров подписват споразумение за сътрудничество между ръководените от тях институции. Със споразумението БНБ и Главната прокуратура ще регламентират начина за обмяна на информация относно престъпления в банковата и финансовата сфера и за предотвратяване на закононарушения.
2000 г.
Отчетено е, че в България има 700 699 безработни, което е 18,33 % от работоспособното население. За първи път през лятото безработицата нараства, като причината е в закриването на държавни предприятия.
1982 г.
В София е открита Международна изложба на детското изобразително изкуство и научно-техническо творчество.
1979 г.
В София се провежда първа международна детска асамблея „Знаме на мира“. Открит е и едноименен монумент в местността „Камбаните“ край София. За откриването на монумента в България пристига и генералният директор на ЮНЕСКО Амаду Махтар М’Боу. Председател на инициативния и организационния комитет на международната детска асамблея е Людмила Живкова.
Днес приемник на “Знаме на мира” е Фондация „Людмила Живкова – Знаме на мира“, създадена през 1999 година във връзка с 20-годишнината от създаването на Международното движение „Знаме на мира“. Основен принцип на фондацията е “Всеки може да бъде творец в Асамблеята на мира!”
1965 г.
В Москва завършват преговорите за икономическо сътрудничество между СССР и България за периода 1966-1970 г.
1960 г.
България признава независимостта на Кипърската република.
Кипър става независима република с първи президент архиепископ Макариос.
Кипър е остров в Средиземно море, намиращ се на 113 километра на юг от Турция. Площта му е 9251 km2, а столицата е Никозия. Днес населението на Кипър е 780 хил. души, като 180 хил. живеят в Северен Кипър. Паричната единица на Кипър е кипърска лира.
Кипър е президентска република. Според конституцията от 1960 г. президентът трябва да бъде кипърски грък, а вицепрезидентът – кипърски турчин, избирани за 5 години. Те ръководят и изпълнителната власт – Съвет на министрите. Законодателната власт се изпълнява от Палата на представителите, избирани за 5 години.
През II хилядолетие пр. Хр. Кипър е един от центровете на критско-микенската култура. През 294 пр. Хр. Кипър спада към държавата на Птолемеите, през 58 пр. Хр. е завладян от Рим, а през 395 г. влиза в състава на Византия. През 1191 г. Кипър е завладян от кръстоносците начело с Ричард Лъвското сърце. В периода 1489-1571 г. принадлежи на Венеция. След което седем години е под властта на Османската империя. През 1878 г. Кипър е окупиран от Великобритания (1914 г. анексиран, 1925 г. обявен за колония). През 1949 г. е основана Прогресивната партия на трудовия народ на Кипър (АКЕЛ). През 1955 г. се разгръща масова националноосвободителна борба на кипърските гърци. На 16 август 1960 г. получава независимост и на острова се разполагат военни бази на НАТО. От 1960 г. Кипърската република е член на ООН. Тя е една от държавите съоснователки на Движението на необвързаните страни. В началото на 60-те години възниква въоръжен конфликт между турската и гръцката общност. През 1964 г. на острова са въведени войски на ООН. Десет години по-късно е осъществен антиправителствен преврат за присъединяване (еносис) на Кипър към Гърция. В отговор Турция окупира северната част (около 40 % от територията) на страната. През 1975 г. едностранно е обособена турска федеративна държава в Кипър, която през 1983 г. се самопровъзгласява за Севернокипърска турска република.
1947 г.
На 16 август 1947 г. Софийският областен съд произнася смъртната присъда над Никола Петков по обвинение в контрареволюционна дейност . Присъдата е изпълнена на 23 септември 1947 г. На 15 януари 1990 г. IX – тото Народно събрание приема решение, с което обявява политическа и гражданска реабилитация на Никола Петков
Никола Димитров Петков е роден на 21 юли 1893 г. Той е български общественик, политик, създател и деец на БЗНС. Завършва Първа мъжка гимназия в София (1910 г.) и следва право в Париж, завръща се по време на войните. През 1922 г. завършва Сорбоната и е назначен за секретар на българската легация в Париж. След Деветоюнския преврат 1923 г. подава оставка и живее в Париж до 1929 г. От 1930 г. е в земеделското движение. Работи като редактор на вестник „Пладне“; през 1931-1932 г. е редактор на вестник „Земя“. През 1932 г. става съосновател на БЗНС „Ал. Стамболийски“; редактор на вестник „Земеделско знаме“ (1932-1934 г.). След Деветнадесетомайския преврат 1934 г. е в опозиция и се ориентира към БЗНС „Врабча 1”. От 1937 г. е отново в БЗНС „Ал. Стамболийски“. Никола Петков е народен представител в XXIV обикновено НС (1938-1939 г.); касиран за антифашистка дейност. Министър без портфейл в правителството на Отечествения фронт, образувано след Деветосептемврийския преврат 1944 г. От лятото на 1945 г. напуска правителството и създава опозиционния БЗНС „Никола Петков“. Народен представител в VI ВНС (октомври 1946 – юни 1947 г. ). Обявява се против съветската окупация и защитава българския държавен суверенитет. Арестуван в Народното събрание на 5 юни 1947 г. Екзекутиран по силата на скалъпен процес, а партията му е забранена със закон.
1913 г.
В Гюмюрджина е обявено автономно управление (Независимо западнотракийско правителство) начело с българина мюсюлманин Хафуз Сали, подкрепено в Дедеагач на 18 септември (Гюмюрджинската република).
1886 г.
След контрапреврата, осъществен от русофобски настроени дейци с цел връщане на престола на детронирания на 9 август 1886 г. княз Александър I Батенберг, пловдивските войски влизат в София. Назначено е ново правителство от националисти русофоби начело с Васил Радославов, което обявява военно положение, отменено на 30 август 1887 г. Правителството е назначено с прокламация “ Към българския народ” от 16 август 1886 г., обнародван в “Държавен вестник”, бр. 80 от 19 август 1886 г.
Контрапревратът е организиран от председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и подкрепен от началника на пловдивския гарнизон С. Муткуров. На 11 август те се обръщат с прокламация към българския народ, в която обявяват правителството на Васил Друмев за незаконно и призовават народа да защити короната. Към София се отправят верните на княза военни части от Южна България и Сливница. Детронаторите се разбягват. До княз Александър I Батенберг е изпратена телеграма, с която е призован да се завърне в страната. На 12 август е съставено ново правителство начело с П. Каравелов, което съществува 4 дни. Съставено е княжеско наместничество, което според Търновската конституция трябва да управлява страната при отсъствието на владетеля. В състава му са включени Ст. Стамболов, П. Р. Славейков, и д-р Г. Странски. Образувано е ново правителство начело с Васил Радославов. На път за България княз Александър I Батенберг изпраща телеграма до руския император, с която иска съгласието му за оставането си на престола. Отговорът е отрицателен и на 25 август 1886 г. княз Батенберг обявява окончателното си решение да абдикира. Преди да напусне България той съставя Регентство, което да управлява страната до избора на нов княз. В него влизат Ст. Стамболов, П. Каравелов и С. Муткуров.
В тази обстановка правителството и тримата регенти трябва да се справят с опитите на съседните държави да се възползват от тежкото положение на Княжеството, да неутрализират войнстващата русофилска опозиция и да изберат нов княз.
1878 г.
В Пловдив е основан комитет за борба срещу решенията на Берлинския конгрес, наречен по-късно „Единство“. Начело на комитета застава Димитър Матевски.
Комитетите “Единство” са създадени в различни краища на Княжество България и Източна Румелия, за да ръководят всенародното движение на българския народ против несправедливите решения на Берлинския конгрес от 1878 г. На 29 август 1878 г. в Търново Ст. Стамболов, Г. Живков, Хр. Иванов-Големия и други основават комитет „Единство“ като си поставят за цел да подпомагат съпротивителното движение на българите от Македония и Одринска Тракия и да работят за обединението на българските земи. Подобни комитети възникват в Русе, Габрово, Ловеч, София и много други градове на Княжеството. Първият комитет в Източна Румелия е учреден на 16 август 1878 г. в Пловдив от Д. Матевски, П. Свещаров и др. Скоро след него възникват комитети в повечето градове и села на Областта. Под тяхно ръководство са и гимнастическите дружества, чиято цел е непосредствената подготовка на населението от Източна Румелия за въоръжена борба. Редица дейци на комитетите участват активно и в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание 1878–1879 г.
Димитър Матевски е виден деец на националноосвободителното движение и на борбата за обединение на отечеството след Берлинския конгрес от 1878 г. Той е роден през 1835 г. в Чирпан. Учи в Стара Загора, а след това учителства в Меричлери. Там той основава читалище. През 1871 г. след конфликт с фанариотите Димитър Матевски е принуден да се пресели в Пловдив.
В Пловдив учителства в училище Св. Троица. Запознава се с В. Левски. През следващите години Димитър Матевски участва дейно в национално освободителната борба. Избран е за председател на пловдивския революционен комитет.
Каква е вашата реакция?
