Наследството на катастрофиралата автокрация е изключително тежко и можем да го преодолеем само с единна воля и активна гражданска позиция.
През последното десетилетие авторитарното управление подмени идеите с пропаганда, суровата действителност с пиар, обществения морал с лоялност към вожда и партията-държава, законите със задкулисни договорки.
Призивите за оставки и честни избори с машинно и дистанционно гласуване ехтят не само у нас, а и в чужбина. Но българите все по-често си задават въпроса: Какво да се направи оттук-нататък, така че да избегнем повтарянето на тази управленска катастрофа, да гарантираме демократичното развитие на обществото и излизане от демографската криза?
Решението на Стратегическия съвет към президента е да представи алтернативи на институционалния блокаж и идейния застой, обхванал страната, не с готови за следване рецепти за бъдещето, а като заложи на идеите, таланта и дързостта на българите у нас и в чужбина.
Националният стратегически документ на България ще бъде представен на 3 етапа:
– анализ на състоянието в страната;
– идентифициране на причините за това състояние;
– формулиране на стратегически предложения и условия за тяхната реализация.
Стремежът е на всеки етап да бъдат обхванати максимално повече българи и да има гражданска инициатива, контрол и отговорност.
Гражданите масово отхвърлят пропагандата и имат правото да знаят истинското състояние на държавата и обществото и да търсят алтернатива на днешната безпътица. Това е задължително условие да разберем причините, поради които стигнахме дотук, да ги осъзнаем в дълбочина и едва тогава да градим реалистични стратегии и планове за бъдещето. Високите цели, заложени в „Националната програма за развитие България 2020“, която изтича тази година, остават само красиво пожелание. Представената днес от Стратегическия съвет към президента статистика, базирана на данни на български и европейски институции и организации, разкрива съвсем друга картина:
България е с най-висока смъртност в ЕС, при влошаване на показателя през последните десет години (през 2017 г. коефициентът на смъртност достига 15.5‰ сравнено с 10.3‰ средно за ЕС). Детската смъртност остава висока (6.4‰ през 2017 г. спрямо 3.6‰ средно за ЕС), въпреки тенденцията на спад през последните години.
По данни на Европейската комисия, разходите за здравеопазване в страната изостават значително от средното за ЕС, а съпоставени на глава от населението определят на страната 26-то място. Около половината от тях (51%) идват от публични източници, което е вторият най-нисък дял в ЕС. Преките плащания на потребителите представляват 48% от разходите за здравеопазване (средно 15% в ЕС).
Според доклада на ОИСР за 2019 г. за здравето в ЕС, между 2009 и 2017 година в България здравните разходи са нараствали годишно с 5,3%, при среден процент на нарастване за ЕС 1,5%. Но ръстът е за сметка на постоянно увеличаващите се средства, плащани от населението, осигурените и осигурителите.
По обем на държавните разходи за образование сме предпоследни в ЕС. Влошава се качеството на образованието. В изследването на Световния икономически форум България е класирана на 83-то място в света и на 26-то място в ЕС по показателя качество на образователната система. За последните десет години страната влошава представянето си с 19 позиции. Резултатите от изследването „Програма за международна оценка на учениците“ PISA на ОИСР, проведено през 2018 г., показват, че 47% от 15-годишните са функционално неграмотни, а 44% са с недостатъчно ниво на умения по математика. Резултатите във всички области се влошават спрямо предходното изследване от 2015 г. и България устойчиво заема последното място в ЕС.
Въпреки икономическото оживление и възстановяването на заетостта през последните години, бедността продължава да нараства, в това отношение страната ни традиционно е в челото на всички европейски класации. През 2019 г. делът на хората, които са застрашени от бедност и социално изключване, у нас е 32,5%, почти 2 300 000 души. В тежки материални лишения живее всеки пети. Но и работата не гарантира измъкване от бедност. По данни на Министерство на финансите от юли 2018 г., три четвърти от българските работници получават под 1000 лв. брутна заплата. Над 25% са работещите с възнаграждения до 450 лв. бруто. Бедността сред работещите е значителна – 10%. Рискът от бедност сред децата с ниско образовани родители достига 77.5% през 2017 г. и е 25 пъти по-голям, отколкото сред децата с висококвалифицирани родители.
Относителният дял на населението, изпитващо тежки материални лишения намалява през последните години, но остава най-високият в ЕС – 30%, т.е. четири и половина пъти повече от средното за ЕС.
Относителният дял на децата, които живеят в материални и социални лишения (44,1% през 2017 г.) е почти три пъти по-висок от средния за ЕС (15.3%). Възрастните хора са друга голяма група, засегната от бедността – почти половината от населението в надтрудоспособна възраст е в риск от бедност или социално изключване, а малко над 1/3 от тях изпитват тежки материални лишения. Въпреки че и по двата показателя има подобрение, изоставането в рамките на общността е значително – съответните средни стойности за ЕС са почти 3 и 7 пъти по-ниски.
Хората с увреждания са друга основна група, която е подложена на сериозен риск от бедност и социално изключване. Близо половината от хората с ограничения в трудоспособна възраст живеят в материални лишения, което е 6 пъти повече спрямо средните стойности в ЕС.
Неравенството в разпределението на доходите в България е най-високото в ЕС и се увеличава непрекъснато в последните години. Разликата между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от домакинствата е над 8 пъти, при средно 5 пъти в ЕС. Коефициентът на Джини, който се смята за основен измерител на неравенството, достига стойност от почти 41 % при средно 31 % за Европейския съюз.
По данни на БНБ към март 2020 г. депозитите до 1000 лв. са 60% от всички депозити в банките, но в тях има само 1,6% от парите на влог. Депозитите над 100 000 лв. са едва 0,8% от всички, но съдържат 27% от парите в банките, тоест 15 милиарда лева.
Неизбежният сумарен ефект е тежка демографска криза. Населението на страната продължава да намалява и към края на 2019 г. за пръв път в следвоенната история спадна под 7 млн. души. По предвиждания на НСИ за периода 2020-2080г. населението на България ще намалее с близо 30%, а делът на населението над 65 г. ще достигне също почти 30%.
Това е само част от тревожната статистика, но тя категорично опровергава думите на премиера, че в последните 3 години България е била в челото на най-бързо развиващите се държави в Европа. Министър-председателят така и не посмя да излезе от създадения от самия него илюзорен свят.
Стратегическият съвет към президента в партньорство с гражданската инициатива „Ние, е-народът” открива от днес обществения дебат за приемането на Национален стратегически документ. Дебатът ще се води в профила на инициативата:
https://www.facebook.com/nieenarod/
Обществени дискусии под егидата на Стратегическия съвет към президента ще се провеждат до окончателното изработване на Национален стратегически документ на България.
Каква е вашата реакция?
