Силвия Василева
заместник-директор в
Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе
За начало в летоброенето на русенската библиотека документите сочат далечната 1888 година. Създаването ѝ е логически завършек на общонационалното възраждане, част от духовния възход и легитимирането ни пред света след извоюваното десетилетие преди това Освобождение. Родолюбивото начинание е поставено от членове на просветно дружество „Дунав“, в чийто Устав е записана една много важна и специална за нас точка, а именно: „…да тури основа на една градска библиотека“, която през 1959 година приема името на възрожденския поет, енциклопедист, революционер, журналист и национален герой с важна роля в Освобождението на България – Любен Каравелов.
Различни и разнопосочни факти, събития и личности от културната история на Русе са осмисляли духовното пространство „библиотека“.
През годините многократно са променяни и нейните приоритети. Но безспорно и категорично това, което я прави различна от всички други духовни културни средища, са нейните колекции. И част от тази различност, която оформя неповторимия облик на русенската културна институция, е съхраняваната във фонда ѝ лична библиотека на акад. Михаил Арнаудов.
Частично предоставена през 1973 година по повод 95-годишнината на учения и допълнена през 2016 година с дарение на негови родственици, днес сбирката респектира с разнообразието от автори, проблеми и теми, свързани с възхода на националната ни културна и литературна мисъл. Богатата съкровищница пази множество документи, събирани през дългогодишната научна дейност на изследователя и свързани с български и чужди творци.
Колекцията е обособена в самостоятелен фонд от над 8000 единици на повече от 25 езика и освен книги включва авторски ръкописи, периодични издания, снимки, лични документи, както и 2 гипсови отливки – на Лаокоон и предсмъртната маска на Пейо Яворов. Цялото това документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение.
Преди години проф. Елена Георгиева нарече личната библиотека на акад. Арнаудов библиотека – личност. Колекцията носи множество препратки както към дейността на учения – към неговите идеи, търсения и стремежи, така и към своеобразния пантеон от образи, „родени“ в резултат на неговите изследвания и научни разработки. Богатата съкровищница пази множество документи, събирани през дългогодишната научна дейност на изследователя, и свързани с български и чужди творци.
Почти няма писател или общественик от началото на 20. век, та чак до последните дни на Михаил Арнаудов през 1978 г., който да не е подарил екземпляр от своя книга на академика. Сред тях се отличават имената на патриарха на българската литература Иван Вазов, брат му Борис Вазов, Пенчо Славейков, Пейо К. Яворов, Елин Пелин, Гео Милев, Стилиян Чилингиров, Дора Габе, Атанас Далчев, Магда Петканова, Константин Петканов, Добри Немиров, Радой Ралин и мн. др. Изключително богат е и тематичният обхват на колекцията. История, политика, литературознание, етнология, религия, философия са само част от областите, в които акад. Арнаудов последователно и задълбочено е събирал през годините публикации на наши и чужди автори. В колекцията се пазят над 600 биографии на личности от различни епохи и страни, повече от 300 са критичните студии и мемоарите. Удивителна е последователността, с която ученият е събирал и изследвал даден автор или тема. В рамките на мое и на колеги от библиотеката изследване върху съхраняваното от и за Любен Каравелов в личната библиотека на академик Арнаудов установихме, че само за написването на монографията за видния копривщенец акад. Арнаудов е изследвал над 50 издания, по страниците на които може да се проследи работата на учения с текстове и факти. Така например в първия том от „Сѫчинения на Любен Каравелов“ от 1886 г., издадени под редакцията на Захарий Стоянов, са запазени 21 страници, в които Михаил Арнаудов старателно е коригирал настъпилите след Освобождението правописни промени, тъй като Захарий Стоянов е запазил оригиналния Каравелов правопис. Страниците изобилстват с подчертавания и бележки в полетата, превод на чуждици и остарели думи и корекции в контекста на съвременния правопис. Ученият е давал съвременния вариант на думата или свой превод над съответния израз, а в долния край на всяка страница под черта с пореден номер са отбелязани изразите в оригиналния си вид. Книгите изобилстват с препратки към творчеството на Шевченко, Хайне и др.
В колекцията са запазени повече от 20 ръкописа и ръкописни бележки, сред които „Отговори на въпроси от интервю по случай 100 години от създаване на Русенския революционен комитет“, „Неизвестни стихотворения на Иван Вазов“, „Старобългарски език и Новобългарски език“, както и биографиите на Софроний Врачански и Любен Каравелов. Всички те са написани с характерния ситен калиграфски, но трудно разчитан от съвременниците, почерк на академика.
Особено интересно е оформен ръкописът „Любен Каравелов: Живот, дело, епоха“, създаден през периода 1950 – 1952 година. За своя труд акад. Арнаудов е използвал изключително фина хартия с размери 35 х 32 см, като всеки лист е прегънат на две тесни ленти. Този начин на „форматиране“ на листите е характерен за стенографията и щади ръката при дълго писане. На фона на това, че трудът е изключително обемен, специфичното оформление на страниците е логичен избор за писане от страна на учения. Текстовете са систематизирани в 7 свитъка. На всеки от тях Арнаудов е отбелязал броя на страниците (съответно 32, 63, 21, 91, 61, 36, 81). На първия лист академикът датира работата по книгата: „Начало 5.ХІ.1950. Ревизия и добавки 25.ІV.1952 и 2.ІХ.1952. Край на ръкописа гл. І – ХVІ – 14.ХІ.52“. По цензурни причини обемната монография на видния възрожденец е отпечатана едва през 1964 г. Но до финализирането на този колосален труд изминават десетилетия, изпълнени със задълбочени и последователни изследвания, доказателства за които са запазените в личната библиотека на академика творби, препращащи ни към изследователския му интерес. Днес ръкописът се съхранява в специална капсула, а достъпът до нея е ограничен.
Както вече споменах дългогодишната изследователска дейност на академик Арнаудов е „запечатана“ върху страници на книги, периодични издания, отпечатъци и тематично събирани изрезки от български и чужди издания. Голяма част от изданията са подарявани от самите автори, доказателство за което са запазените автографи и дарствени слова. Този своеобразен архив разкрива научните интереси на Арнаудов и има важно научноизследователско значение за българската история и култура. Като съорганизатор в провеждането на Международния научен форум „Арнаудови четения“ в рамките на събитието библиотеката предоставя възможност на участници и граждани да се докоснат до това национално културно богатство. С ясното съзнание, че това е напълно недостатъчно за тези, които се интересуват от делото на академика, през 2019 година кандидатствахме пред национален фонд „Култура“ с проектно предложение „Академик Михаил Арнаудов – познат и неизвестен“. За щастие проектът беше одобрен и в момента работим по създаване на дигитална колекция „Послания на времето“, чрез която да предоставим онлайн достъп до автографите и дарствените слова на дарителите, съхранени върху страниците на книгите. Част от посланията първоначално са разчетени от проф. Елена Георгиева. Днес, в рамките на проекта, студентите от специалност „Български език и история“ с ръководител гл. ас. Никола Бенин се включиха в цифровото им представяне пред света. През онлайн каталога на библиотеката вече от всяка точка на света могат да бъдат видени посланията на:
Иван Вазов: (1)
Г-ну М. Арнаудову Авторът
Пейо Яворов: (2)
На моя отличен приятел М. Арнаудов София 19 авг. 911. П. К. Яворов
Пенчо Славейков и Мара Белчева: (3)
От двамата на професора г-н М. Арнаудов, София, 7. II. 30
Кирил Христов: (4)
На Михаила Арнаудовъ
Приятелю, сакатото ни племе
Не знай на равновесието храм; –
Не чуди ли те, болки тъй големи
Че чакам аз прибулено да дам?
София, 23.ХІІ.1921. Кирил
Добри Немиров: (5)
На Фанка и Мих. Арнаудови – моите чувства на горещо приятелство и чисто неподправено уважение. Д. Немиров, София 27.VІІІ.941
Елин Пелин: (6)
На М. Арнаудов от Елин Пелин София 5/ І 929 г.
Радой Ралин: (7)
На академик Михаил Арнаудов с преклонение и възхищение! Радой Ралин, София 19.І.71 Кв. Изток, блок 4
Борис Вазов: (8)
На приятеля проф. Мих. Арнаудов поднася с най-добри чувства Борис Вазов
Трудно мога да преценя кои са най-ценните експонати. Колекцията събира и сплита в едно късчета на литературната ни памет и в това е нейната безценност. Но лично за мен като емоцията най-затрогващи са посланията на неговите ученици и последователи. На заглавната страница на своето изследване „Любен Каравелов. Литературни позиции“ Цвета Унджиева е написала „На проф. М. Арнаудов с дълбоко уважение. 14.VI.1968 г.“ (9) С признателност е изпълнено и посвещението на Иван Попиванов в книгата му „Любен Каравелов“, където четем: „На акад. Михаил Арнаудов с голямо уважение към крупното му научно и творческо дело и към изследванията му за Л. Каравелов“. Подпис. 11.VIII.75 г.“ (10)
Днес, след толкова години работа в библиотеки от различен мащаб, помещението, в което се съхранява личната библиотека на акад. Михаил Арнаудов е мястото, където влизам с преклонение и смирение. Но и с ясното съзнание за отговорността, която имаме за да се запази това богатство за поколенията. Именно тази отговорност ни е водила през годините, така че непрестанно да подобряваме условията, в които документите се съхраняват – влажност, температура, достъпност. През 2016 година върху колекцията, в това число писалището, стола и мастилницата на академик Арнаудов, беше приложен методът „Аноксия“. Технологията представлява нетоксична дезинфекция, посредством поставяне на обектите в контролирана безкислородна среда и внедрен контрол на нашествия от насекоми, и е напълно безопасна за книжовното културно наследство, за хората и околната среда.
Ще си позволя да завърша с цитат на патрона на нашата библиотека „Историята ни учи, че само тогава един народ е изгубен, когато няма вече идеи, които да го ентусиазират…“ и вярвам, че посланията на акад. Михаил Арнаудов, човек на дълга и честта, не ще ни позволят да се изгубим като народ.
Визитка на Силва Василева:
Силва Стефанова Василева е родена на 20 юни 1967 г. в гр. Ихтиман. Между 1990 и 1996 г. придобива две магистърски степени – „Българска филология“ в Пловдивския университет „Пайсий Хилендарски“ и „Библиотекознание и библиография“, „Съхранение на културно наследство“ в Държавен библиотекарски институт – София. От 2013 г. е магистър, специалност „Културно-историческо-историческо наследство“ и „Комуникации, медии и реклама“. От 2010 г. досега е заместник-директор в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе. Владее английски и руски език. Силва Василева има публикации в специализирани и научни издания. Участва в управление и реализиране на над 30 национални и международни проекта. Притежава Сертификати по „Теория на ограничените възможности и решаване на конфликти“, от ProQuest за ползване и изготвяне на информационни материали от бази-данни ProQuest и от Bikam Ltd за ползване на Thomson Reuters products и изготвяне на информационни материали от ISI WEB OF KNOWLEDGE resourse. Обучител е по „Застъпничество, набиране на средства и разработване на проекти“. Участва с доклади и научни съобщения в местни, национални и международни конференции, форуми и семинари, свързани с библиотекознанието и развитието на библиотечната дейност.п
Каква е вашата реакция?
