Комисията по културата и медиите в Народното събрание блокира законопроекта за въвеждане на 1/3 квота за българска музика в медиите и дебата за развитие на културата в България. Това се случи на заседание на комисията вчера, 28 май 2020 г., когато бяха обсъдени предложения за промени в Закона за радиото и телевизията.
Целта на предложението бе да се гарантира ефир за българско творчество, което понастоящем е силно притиснато от световните лидери в музикалната индустрия. Делът на българската музика в ефира намалява прогресивно от години и днес тя съставлява едва около 20% от музикалното съдържание в медиите.
Въвеждането на квоти за национално творчество в ефира е действащ механизъм в редица държави, сред които Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Словакия, Македония, Нидерландия и Украйна и т.н.
По този начин народите гарантират съхранение на идентичността, езика и културата си, развитието на своите творци, като им дават пространство, в което да се изявяват на територията на тяхната собствена страна.
Вчера на заседанието на Комисията по културата и медиите липсата на политическа воля, отказът от вземане на отговорно решение, както и липсата на дългосрочна визия за развитие надделяха над обществения интерес:
• въпреки волята на обществото, изразена в национално-представителното изследване на „Алфа Рисърч“, според което 72% от хората предпочитат да слушат песни на български език в медиите, а 6 от 10 песни да са български;
• въпреки че 80% от средствата за авторски възнаграждения отиват в чужбина за чуждо творчество, а не остават да стимулират родните творци. Анализът на представяните от медиите програмни отчети сочи, че при общо използвани в програмите около 49 000 музикални заглавия, едва 8 350 са български песни, а 40 650 – чуждестранен репертоар;
• въпреки че квотите съществуват и на европейско ниво и то именно за да се гарантира, че ще има среда за развитие на европейската продукция;
• въпреки че стимулите за българското производство не са чужди за много други индустрии, а търговците съумяват да печелят от това;
• въпреки че е несериозно да се смята, че 4 от 12 песни на час в едно радио биха могли да повлияят сериозно на разнообразието и да нанесат вреди, както се заявява от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори;
• въпреки че нова българска музика непрекъснато се ражда, а само регистрираните в сдружението произведения са над 500 000 и обхващат всякакви жанрове.
„Тази година открихме сесия на Културния фонд на Музикаутор, в която ще раздадем 300 000 лева за музика на български автори. Със средствата, които сме отделили през годините, това са общо над 1,5 млн. лева за българска музика. Но вие никога няма да я чуете, защото дебатът, който се води днес, не е насочен към възможности, развитие и решение“, посочи пред народните представители изпълнителният директор на Музикаутор Иван Димитров. „Днес отново се получава така – по-слабият носи по-силния. В международен план няма такъв пример – съответната национална музика да е 20%, а чуждата – 80%“, допълни председателят на Музикаутор Ясен Козев.
В подкрепа на въвеждането на квоти се включиха стотици български автори и изпълнители, които се включиха петицията с над 1800 подписа. Някои от тях отправиха видео послания и застанаха с лицата си, сред които Васил Найденов, Орлин Горанов, Милена Славова, Димитър Кърнев и Деян Каменов от Д2, Прея, Веси Бонева, Явор Велчев – Яви, Мила Роберт, Явор Янакиев – 100 кила, Славчо Николов и Атанас Пенев от Б.Т.Р., Нина Николина, Димитър Христов – диригент на оркестъра за народна музика на БНР, проф. Стефан Драгостинов и много други.
В подкрепа на законопроекта се обявиха също редица творчески организации и съюзи, както и организации на бизнеса, сред които Съюзът на артистите в България, Асоциацията на професионалните фотографи, Съюзът на българските композитори, Филмаутор, Артистаутор, Профон, Българската музикална асоциация, Сдружението на независимите автори, музиканти и продуценти, сдружението на организаторите на концерти „Сцена Музика“, както и Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).
По време на заседанието Атанас Димитров – заместник-председател на БХРА, заяви, че всеки турист, който пристига в България, би искал да вкуси българското и музиката е част от туристическата услуга, която България предлага. „Ако нямаме протекционистка политика към производството си, то нашият пазар ще бъде залят от китайски стоки“, направи паралел той.
Музикаутор ще продължи да работи за подобряване на средата за развитие на българското творчество, на българската музика, чрез която възпитаваме родния си език и чрез която се заявяваме като народ пред света. Въпреки че в България вече 10 години няма Национална стратегия за развитие на културата и пасивността на отговорните институции се задълбочава, темата и дебатът за квотите българска музика остават отворени за бъдещи дискусии като основен морален, културен и икономически приоритет.
Каква е вашата реакция?
