СМИСЪЛЪТ НА УСИЛИЯТА НА ДЪРЖАВАТА ДНЕС Е ДА СЕ ПОМОГНЕ НА ВЪЗМОЖНО НАЙ-МНОГО ОТ ТЕЗИ, КОИТО ИМАТ НУЖДА, А НЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ ПРИБЛИЖЕНИ ДО ВЛАСТТА
ИЗКАЗВАНЕ НА ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СТРАТЕС) НА КРЪГЛАТА МАСА „СОЦИАЛНИ И ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ НА КРИЗАТА COVID-19. ЕВРОПЕЙСКИЯТ ОПИТ И БЪЛГАРИЯ“ – 15.05.2020 Г.
Замисълът на днешната дискусия е да бъде очертана една възможно по-пълна, по-точна и най-вече – безпристрастна – картина на днешното социално-икономическо положение в обществото и различните сектори на обществения живот в резултат на COVID-19 и медицинските мерки за неговото овладяване. Без такава обективна картина не е възможно нито да се оцени как сме се справили дотук, нито какво да правим оттук нататък. А трудното тепърва предстои.
Такива дискусии по време на сериозна криза са по необходимост критични. Разбира се, обосновано критични. Не за да се омаловажат положените усилия, а за да се видят пропуските и грешките и да се отстранят навреме, преди да са довели до по-тежки щети за обществото, икономиката и най-вече – за реалните хора.
За да стигнем до верните изводи обаче ни е нужна качествена, пълна и точна информация от различни, допълващи се източници. Сред тях безспорно най-важна и отговорна е ролята на публичната информация, създавана и разпространявана от институциите, от органите на държавната власт и техните администрации. Днес повече от всякога е валидно посланието на известната книга на американския политолог Аарон Уилдавски „Да говориш истината на властта“ – че трябва да се говори истината на властта и че властта трябва да говори истината на своя суверен – народа.
Необходимостта от пълна и точна информация е безусловна – не само за тези, които вземат решения, но и за обществото, за да могат хората да планират адекватно своето поведение. За съжаление, в това отношение има доста проблеми. Липсва или се представя едностранчиво ключова информация за развитието на кризисните процеси. Например, вчера (14.05.2020 г.) Агенцията по заетостта гордо рапортува, че от въвеждането на извънредното положение работа са намерили около 29 хиляди безработни, но липсват актуални данни за броя на регистрираните безработни – последните са отпреди месец. Тези противоречия се забелязват от гражданите – неслучайно в един от постъпилите въпроси се цитират явни противоречия в изявленията на министъра на труда и социалната политика относно тенденциите в безработицата. Не се публикуват данни за състоянието и тенденциите в икономиката. Например, според проучване на Българската стопанска камара, нарастват затрудненията при изплащане на заплати и осигуровки. Растат задълженията към държавата и междуфирмената задлъжнялост. Близо 73% от фирмите са били принудени да съкратят част или целия си персонал, а 15% са прибягнали до намаляване на възнагражденията. Но държавата не дава публични оценки за тези процеси и дори не е ясно дали ги регистрира.
Трябва да е ясно, че никой няма полза от едностранчива или „фризирана” информация – нито обществото, нито тези, които вземат решения. Илюзията, че чрез пропаганда на успехите можем да надхитрим действителността, е опасна и винаги свършва зле.
За да разчитаме на национално сплотено усилие за преодоляване на кризата обаче, трябва да отговорим на един изначален въпрос – какъв е смисълът на държавната политика за преодоляване на кризата, кои са критериите, по които ще оценяваме нейния успех? Какво значи – като нация и държава – да се справяме добре с кризата?
Според мен, отговорът е еднозначен – критерий за успешно справяне с кризата е реалното положение на хората, на домакинствата, на нацията. Но говоря за хората не като абстрактни статистически единици, още по-малко – за отделни групи по интереси или клиентели – а за реалните хора с техните истински проблеми тук и сега. Тези, които наистина страдат и са притиснати от несигурност и страх от бъдещето. Смисълът на усилията на държавата днес е да се помогне на възможно най-много от тези, които имат нужда, а не на политически и икономически приближени до властта; не на тези, които и без това имат много, вероятно много повече, отколкото заслужават.
Това е верният критерий дали мерките на държавата работят или не – дали тези, които са ги предложили и ги прилагат, се справят с възложената им тежка отговорност. Това правят много държавиу за съжаление, България не е сред тях. Въпреки изводите на някои демоскопи, България не се справя по-добре от повечето страни в Европа. За това говорят фактите, отразяващи реалните процеси у нас и в другите държави. Тези факти трябва да се знаят и отчитат – не за да бъде уязвено нечие достойнство или подкопан нечий политически рейтинг, а за да се определи какво работи и какво не и да се направят необходимите обосновани корекции.
Не се справяме по-добре от гледна точка на планомерността и цялостния капацитет на държавата за управление на кризи. И до момента изпълнителната власт не е представила цялостен, подреден във времето план за възстановяване на относително нормално (при нови параметри) функциониране на икономиката, образованието, социалните дейности, културата и други сфери. Действията са хаотични, импровизирани, непредвидими. Ако имаше глава в книгата на Гинес, посветена на коронавируса, България със сигурност щеше да заеме подобаващо място в нея с обявени мерки, изтраяли 3 дни, 3 часа и дори 30 минути. Да не говорим за ограничения, влизащи в сила в 00,00 часа, а обявени в 23,55.
По необясними причини нито в началото на кризата, нито при отмяната на извънредното положение бе задействан Законът за защита при бедствия, който предвижда всички нормативни, организационно-управленски и обществени механизми за действие в подобна обстановка. Остава мъчителното усешане, че институционалният капацитет, който е предвиден в този закон, съществува само на книга.
Прояви се в пълен мащаб една отдавна видима слабост на държавното управление, най-вече на законодателната и изпълнителната власт. А именно: лошият навик да се вземат важни управленски решения, да се приемат закони и подзаконови актове с отражение върху живота на цялото общество, без доказателства и аргументи за тяхната необходимост и очакваните резултати. Нито един от тези актове за времето на кризата не бе съпроводен от оценка на въздействие, нито един не бе поне в някаква степен обсъден с обществото. Това има своите негативни последици в редица отношения, в частност – за нагласите в обществото и поведението на хората, въпрос, на който ще се спра накрая.
Недостатъците в капацитета на държавата да управлява тази тежка и очевидно продължителна криза неизбежно доведоха до опасни дефицити на социалните и икономическите мерки за противодействие на последиците от пандемията. По този въпрос отговорните институции и длъжностни лица яростно защитават своята непогрешимост, но за съжаление, истината е друга.
Въпреки оптимистичните самооценки, няма данни, че се справяме по-добре от повечето европейски страни от гледна точка на обхвата и достъпността на социалните и икономическите мерки.
Ще посоча само две числа. Според изследване на Българската стопанска камара сред членуващите в нея фирми, около 4% от фирмите в най-засегнатите сектори – търговия и услуги – са ползвали мярката 60/40, която два месеца след началото на кризата е единствената реално действаща мярка. Според мащабно допитване до около 1700 души в 25 области на страната, до 1 май по-малко от половин процент от хората са имали достъп до някаква държавна мярка за подкрепа въобще.
Не се справяме по-добре от гледна точка на навременността на мерките. При цитираната мярка 60/40, до момента фактически са изплатени по-малко от 2% от предвидените средства. Другите обещавани мерки все още не действат, ако под действие разбираме не „рекламни“ съобщения, а реално достигнала до нуждаещите се помощ. Няма данни колко хора са получили и без това скромната еднократна безвъзмездна помощ от 375 лв. за гледане на дете. За сметка на това, има много оплаквания от откази в резултат на усложнените ограничителни условия.
Не се справяме по-добре от гледна точка на предлагането на безвъзмездна помощ за най-засегнатите социални групи, което е особено важно за общество с такива нива на неравенства, бедност и изключване като българското. В това отношение не само по-заможните общества са далеч пред нас, а и всички наши съседи на Балканите, където бяха предоставени, макар и скромни, но навременни парични помощи. В повечето европейски страни тези помощи не са еднократни, а са в сила до овладяването на кризата. Тук трябва да сравняваме не абсолютния размер на изразходваните за целта средства, а дела от брутния вътрешен продукт или от цялостния размер на средствата, отделени за противодействие на кризата. Обещаваните мерки в това отношение са едновременно закъснели и ограничени по обхват.
Със сигурност не се справяме по-добре от гледна точка на отношението към психичното състояние и мотивацията на хората. Очевидно не се разбира доказаната от науката закономерност, че страхът е лош мотиватор по време на продължителна криза. Не бе оценена, а и днес е игнорирана опасността от масовопсихична умора на големи слоеве на обществото от ограничителните мерки, която води до подценяване на разумните и лесно приложими средства за лично предпазване. Оскъдицата на достъпни и навременни мерки за подпомагане обезкуражава реално засегнатите групи в обществото, които набъбват. Будят тревога информации за нарастващото ползване на антидепресанти, за ръст на психичните смущения. Рушат се остатъците от доверие в институциите, въпреки някои парадоксални социологически данни. Наистина е трудно за здравия разум да обясни високите нива на одобрение за мерки, които реално не се прилагат или до които огромното мнозинство от хората нямат достъп. Ако перифразираме известната поговорка, социолозите би трябвало да възкликнат „Ние ли криво ви питахме, вие ли криво ни разбрахте?”
Всички посочени недостатъци и проблеми, за които вероятно ще стане дума по-нататък в дискусията, трябва да бъдат идентифицирани, обяснени и превърнати в обект на упорита работа от страна на институциите, но като се осигури диалог с обществото и участие на гражданите. А това на свой ред изисква подробна, добросъвестна отчетност и отговорност за предприеманите действия и най-вече – за реалните резултати от тях.
Обективният анализ на социалното и икономическото положение на българското общество е необходим и по още една, много важна причина. Няма да бъде вярно и няма да бъде справедливо да допуснем всички днешни и утрешни проблеми и беди на българското общество да бъдат приписани единствено на коронавируса. Епидемията просто оголи натрупвани с десетилетия проблеми, недъзи и пороци, които са били прикривани и дори подхранвани от не едно правителство. Повечето от тях изискват мащабни, стратегически преобразувания на начина, по който се управлява българската държава и на нейните взаимоотношения с гражданското общество. В това отношение анализът на последиците от кризата COVID-19 и поуките от мерките за нейното овладяване ще бъдат важен коректив на предстоящите дискусии за необходимите по-дългосрочни, стратегически промени.
Сн. Радила Радилова, всички права запазени
Каква е вашата реакция?
