Тази година се навършват 144 години от саможертвения поход на Христо Ботев и неговата чета от козлодуйския бряг до Врачанския балкан. Споменът за историческите събития, прераснал в организирани възпоменателни тържества, отдавна е неразделна част от обществения живот в селищата по пътя на Ботевата слава във врачанския край. Тази година обаче заради разпространението на Covid-19 традиционните прояви бяха отложени. Засега е оповестено само, че на 2 юни ще има спортна щафета по маршрута на традиционния поход от Козлодуй до връх Околчица.
Ежегодни Ботеви чествания е имало дори във времето на двете световни войни, а началото им, макар и неформално, е още преди Освобождението.
За първите Ботеви чествания след Освобождението на България се знае много малко. В пресата няма данни, но събитията са факт. Свещеникът на село Мраморен Никола Петров твърди, че е поставил дървения кръст на Милин камък още по времето на Руско-турската война. През 1879 г. учителят Тома Младенов призовава за чествания на козлодуйския бряг и така през 1882 година на брега е поставен комитският оброк.
„През 1884 г. се извършват първите документирани Ботеви чествания на козлодуйския бряг и на Милин камък. По инициатива на черковното настоятелство на 17 май 1884 година в Козлодуй е отслужена панихида за Христо Ботев и неговата чета. През 1885 година във Враца, с участието на Васил Кънчов, е изработен и приет устав за Ботевите чествания, според който те се подготвят от комитет под председателството на кмета на гр. Враца и стават ежегодни. Това са най-искрените и най-безкористните тържества, в които участва населението от Врачанския регион“, обяснява Мирослава Топалова, уредник в отдел „Нова история“ в Регионалния исторически музей във Враца.
В зората си честванията са еднодневни, а след това стават двудневни и тридневни. Първият ден е тържественото посрещане на Ботевите поклонници, втория ден са тържествата, а на третия ден е изпращането на гостите, извозвани до 1912 година до Мездра с файтони и каруци, а след тази година вече с железопътен транспорт. Изключение във времево отношение представляват юбилейните чествания през 1926 и 1936 година, които са по-продължителни.
„Ежегодна традиция става участието на студенти. За първи път на 20 май 1901 г. се организират възпоменателни тържества във Врачанския балкан и първата официална комисия прави опит да установи Ботевото лобно място. Дотогава до мястото на най-голямото сражение на четата, където загива войводата, Ботевите поклонници не са отивали в труднодостъпните места на Врачанския Балкан“, изтъква Топалова.
Към края на Първата световна война над основния камък на Околчица е издигната табела, поддържана от два пилона.
„Над половин век, поради наслоилите се заблуждения и недоразумения, Ботевите поклонници са приканвани за чествания на връх Вола, а всъщност са се провеждали все на връх Околчица. През 1937 г. за увековечаване подвига на Ботев и неговата чета на връх Околчица е издигнат 30-метров железобетонен паметник с опълченски кръст. Този връх е избран за паметника като място с най-голяма видимост отвсякъде“, уточнява Мирослава Топалова.
През 1949 г. връхната част на паметника е преустроена в петолъчна звезда, а през 1992 година отново е възстановен първоначалният му вид. От 1946 година се организира и националният туристически поход по пътя на Ботевата чета Козлодуй – Околчица. През 1961 година скаличката, до която Христо Ботев е загинал, е превърната в паметен знак с издълбан на нея текст: ”Сбъдна се пророчеството твое. Жив си ти.” От 1965 година Ботевите чествания във Враца и Врачанския балкан стават десетдневни.
Luboslovie,bg по БНР
Каква е вашата реакция?
