Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Кризата,която се разви изключително бързо в нашата страна ни накара не само да се замислим за много неща,свързани с управлението на България,но и да осъзнаем реално в какво положение се намираме.Във време на криза,всеки български гражданин очаква да види и усети по някакъв начин сигурност на държавата си и най-вече да бъде спокоен,че управляващите институции са единни в решенията си,работят заедно за благосъстоянието на народа и взаимно се обединяват в борбата с COVID-19.Този вирус ни връхлетя толкова неочаквано и бързо,че никой от нас не е предполагал,че може да се озове в подобна ситуация.
В началото всичко изглеждаше като конспирация срещу хората,но в последствие почти всички осъзнахме,че главнокомандващите взеха нужните мерки,за да ни предпазят от този кошмар,наречен COVID-19.ЗА разлика от останалите страни в света,България обяви извънредно положение и взе нужните строги противоепидемични мерки.И в ранен етап това решение на институциите даде изключителен резултат,а именно на една бързо-развиваща се криза в здравеопазването.За някои хора,това не е овладяване на пандемията,но според мен тази ниска смъртност при този непознат за учените вирус,означава точно обратното.Нека за сравнение да разгледаме страни ,като Италия,Англия,Китай и Франция.В тези страни до последно,институциите не успяха да вземат именно това трудно решение,да затворят границите,училищата,детските градини,заведенията и търговските си центрове.Резултатът от това бе пагубен не само за населението им,но и за икономиката на страните им.
В последствие обаче,в нашата страна настъпиха промени.Всеки ден се обявяваха нови забрани и след няколко дни или часове се отменяха.Нестабилността и несигурността на правителството започна да объркват и притесняват населението,с всеки изминал ден.Пиковият момент,който разклати населението бе именно този,в който станахме свидетели на една започваща война между президентът и министър-председателят на България.Още преди настъпването на епидемията от коронавируса,започна кризата между институциите.Дестабилизацията на държавата се дължи на откритият конфликт между президентът и премиера.Румен Радев от позицията си на президент публично сне доверието си от правителството и управляващите,заради предприетите мерки за безопасност.От своя страна пък Бойко Борисов от позицията си на премиер обвини Радев в дестабилизиране на държавата по време на една изключително тежка криза.
Точно тази война е напълно ненужна във времето,в което живеем и НЕ,тази война не е решение по време на пандемия.В момент на криза всички институции в страната трябва да работят заедно,за да се справят с проблемите и стабилизирането на България.Свалянето на доверието към правителството определено е акт,който усложнява обстановката и допълнително създава напрежение между отделните институции.Този публична политическа война влияе на различните сектори и сфери в държавата,като оказва изключително негативно влияние върху икономиката на страната.
Като заключение,искам да припомня националният девиз на страната ни ,,Съединението прави силата‘‘.Не случайно този надпис стои от много години на входа на народното събрание,но явно малко хора го четат.Трябва да имаме реална представа за случващото се и да сме наясно,че монетата винаги има две страни.Цялата отговорност за справянето или за провала се носи единствено от правителството.Мисля,че критиките и изказванията на президента се водят от политическите различия между двете страни на задалата се война.Тази война между институциите единствено ще задълбочи кризата,но не и да намери решение за нея.Ние,гражданите на Република България очакваме съединението на институциите да възвърне силата на страната ни и именно това съединение да пребори тежката криза,в която се намираме и да предотврати още по-тежката икономическа криза,която се задава.
Изготвил:Димитър Тодоров Пройков
Специалност:Публична администрация 4-ти курс
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)