Един от най-известните български поети Георги Белев е починал от Ковид-19 в клиника в Ню Йорк малко сред като навърши 75 години. Той живее от 1990 г. в Бостън.
Тъжната новина съобщи във Фейсбук поетът Румен Леонидов, който е бил негов приятел.
Георги Белев е роден в Кюстендил на 4 май 1945 г. Израства и учи в София, дипломира се като радиоинженер (1969). За кратко работи като проектант в „Транспроект“. Редактор във в. „Орбита“ (1971-1973), „Литературен фронт“ (1974-1982) и изд. „Народна култура“ (1983-1989).
От 1990 г. Георги Белев живее в Бостън. През 1992 г. публикува антологията „Глина и звезда“, съвременни български поети, заедно с Lisa Sapinkopf, която спечелва наградата на Асоциацията на американските преводачи. Книгата е издадена в Минеаполис от Milkweed Editions с помощта на престижните фондации Witter Bynner и Wheatland. През 1993 г. взема магистърска степен по сравнителна поетика от Бостънския университет.
Автор е на стихосбирките „Разчетен надпис“ (1976), „Умерена облачност“ (1979), „Пясък между зъбите“ (1985), „Гората слиза нощем“ (1985, 2004), „Довереник на здрача (1989), „Но“ (1990), „Умерена облачност и други стихотворения“ (2012), и на стихове за най-малките „Смешки“ (1986). Публикува две книги с избрани стихотворения от съвременните американски поети Robert Bly (1986) и Galway Kinnel (1989).
Стихотворения от Георги Белев се появяват в известните списания „Poetry“, Boston Review, The Paris Review, Artful Dodge, Nimrod, Boulevard, Partisan Review, Mid American Review, Crab Creek Review, Paintbrush, Harvard Review, North Atlantic Review, Webster Review, The Hollins Critic, International Quarterly, Visions International, Delos, The Pensilvania Review, Southern Humanities Review.
Стихове от Георги Белев са публикувани още в Англия, Канада, Швеция, Полша и Италия. През 1991 г. получава почетен сертификат от кметството на Бостън, както и медал и диплома от кметството на Рим и областта Лацио в Италия.
Единствената награда, която получава в България е „100 години Българска академия на науките.
ПРИКАЗКА
Из: Гората слиза нощем
На детския поет детето му умира.
Такава блъсканица е наоколо –
премъдри бухали и говорящи гъби,
калинки благородни, вълк-глупец,
лисици трепетни с лукава хубост…
Един връз друг нетърпеливи чакат.
На детския поет детето му умира.
Нелепи охлювчета го облазват
и хладната им слуз полека го превръща
във късче слюда – жълтеникаво и крехко.
И бърза гарван да го грабне,
да му лъщи завинаги в крилото.
На детския поет детето му умира.
– Тъй много въздух, всичкия ли взехте? –
разпитва смаян свойте животинки.
Не го и чува сгорещеното гъмжило,
гъргори смрадно, вече подивява
и чака края, за да се разбяга.
Поклон пред паметта му!
Каква е вашата реакция?
