Кризата е „налице“ и тепърва ще набира скорост. Истинските резултати ще излязат наяве, едва когато извънредните мерки отпаднат изцяло и всеки един бизнес получи право да възобнови работната си дейност. Едва, тогава ще се види мащаба на последиците от кризата, тогава ще се разбере колко хора са загубили поминака и прехраната си.
В такива моменти институциите трябва да са единодушни и подкрепящи. Те са първото нещо, към което един човек изпаднал в ноудобна позиция ще потърси подкрепа е разбирателство.
Войната между институциите не е решение, напротив те трябва да действат като една добре смазана машина, да се „вижда“, че знаят какво са те и за какво служат, да внушават респект и да бъдат опора за нуждаещите се.
По време на кризата с COVID-19 две „битки“ между няколко институции бяха силно изявени за очите на народа, а именно Щаба и Мининистерски съвет и примиер и президент. В първия случай беше разминаването на информация подавана от Щаба всяка сутрин и обедните исказвания на
Министреския съвет по въпроса със състоянието и прогреса на вируса. Това нагледно показа, че една таква война е нодопостима и не може хората специално подбрани и избрани за част от специално форморания щаб, да излизат пред камерите и народа да заявяват една информация и в следващия момент, хората, които сса ги избрали да застават пред същите камери и да заявяват напълно противоположна гледна точка.
Това води до съмнения, противоречия и подценяване на ситуацията от страна на народа. Същевременно с това се водеше и „битката“ между двете главни лица на страната, премиер и президент. Това са лицата, в които народа трябва да виждат „водачи, обединители“. В такива моменти трябва да се показва съпричастност и желания са справяне и излизане от кризата по възможно най-благоприятен начин, а не да се мисли за противопоставяне и запазване на политически позиции, статут и така нататък.
В заключение ще кажа, че войната между институциите със сигурност не е решение на какъвто и да било проблем, криза или друго. Напротив, в слаби времена като този институциите трябва да действат заедно, да демонстратират единство и стабилност.
Обратима ли е кризата на доверие във властта?
В България, проблема с доверието във властта съществува от много дълги години. Всяка изминала година се задълбочава все повече и повече. Българските власти винаги биват „сварени без гащи“, винаги са изненадани и неподготвени. Това се вижда и всяка година, когато дойде зимата един сняг да падне и вече има „лека криза“, защото властта и институциите не са подготвени за дадения сезон. С този тип действия народа няма как да има доверие във властта.
Днес, по време на кризата от COVID-19, за пръв път властта показа каква трябва и може да бъде. Тя взе навременни и подходящи мерки за опазване на народа. Взе мерки, които да датат някаква сигурност за слабите и уязвимите. Да, тези действия върнаха вярата в доверието, но за кратко, защото наяве излезе войната между институциите. Отново започнаха да показват „рога“, управниците да мислят за постовете си, да си противоречат и така нататък. Това отново води до загуба на доверие.
Според мен, да, доверието може да се възвърне, ще отнеме много време, много усилия, но може едва когато властта се превърне в една обща цялосттна система, работеща по най-добрия възможен начин.
Този текст е част от изпит по академична дисциплина Политически организации и институции и е изготвен от Мария Мончевска, Публична администрация 4ти курс, Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“
Каква е вашата реакция?
