Темата за дигиталната пропаганда става по-актуална от всякога. Откъс от книгата на колегата Боян Кутевски „ПР – от пропаганда към мениджмънт на репутацията“ – ексклузивно за читателите на „Любословие.БГ“!
Дигиталната пропаганда
В действителност, един по-обективен исторически поглед върху връзката между технологичните иновации и възможностите за използването им като инструмент за социално влияние би показал, че интернет е продължение на технологичната линия в пропагандното приложение – на телевизията, радиото, периодичния печат, а дори в определена степен – и на самото откритие на печатарската преса. Всички тези комуникационни технологии в ролята им на медии (и особено интернет) съдържат в себе си специфичен вътрешен баланс – всяка медия има потенциала да бъде впрегната в пропагандно усилие и стратегия, но също така може да бъде използвана и за разпространение на алтернативни идеологии и начини за противодействие на злонамерените и зловредни стратегии и практики. Например фактът, че голяма част от критичните източници, проучени и анализирани за написването на тази книга са от интернет, доказва много красноречиво горната теза. Пропагандата разчита в значителна степен на технологичните нововъведения, основно заради интереса на обществото като цяло към тях и на важни за дадена пропагандна кампания аудитории, а в частност – заради нарастващите възможности за въздействие, които тези комуникационни нововъведения предлагат. Още през 1928 г. Бърнайс отбелязва този основен принцип на взаимодействие между комуникационните технологии и пропагандата: “Медиите, чрез които застъпниците предават своите послания към обществото чрез пропаганда, включват всички средства, с помощта на които хората днес обменят идеи помежду си. Няма средство за човешка комуникация, което да не може да бъде използвано и за целенасочена пропаганда, защото пропагандата е просто създаването на реципрочно разбиране между дадена личност и дадена група. Важният акцент за пропагандиста е, че относителната ценност на различните пропагандни инструменти и тяхното отношение към масите непрекъснато се променят. Ако той трябва да постигне пълно покритие за своето послание, той трябва да се възползва от тези промени в ценността в момента, в който те настъпват.”[1]
През 1977 г. Жак Елюл определя ролята на технологията в съвременното общество като ключова за формирането на самите обществени условия: “Днес, предизвикателството към дадена държава, човек или система е само технологично предизвикателство. На дадена технологична власт може да се противодейства само с друга технологична власт. Всичко останало бива пометено… Днес, човек може да си извоюва пространство за живот само, ако е технически ориентиран. Общността може да устои на натиска на обкръжаващата среда само, ако използва технологии. Притежанието на технологични средства е въпрос на живот и смърт за всички нас.”[2]
Още с появата и бурното развитие на масмедиите, начинът на разпространение и интерпретация на информацията е необратимо променен. На практика, технологичната среда започва да определя голямата част от медийното съдържание и неговото предназначение за аудиториите. Така например, именно технологичният напредък в медиите е един от основните фактори за размиването на границите между информационното (новинарското) и развлекателното съдържание. Този процес, особено в интернет средата, е много благоприятен за създаване и разпространение на манипулации, фалшиви новини, масови психози и т.н. Сливането на новините и забавлението в общ медиен поток (обозначаван като infotainment) създава предпоставки за създаването и разрастването на една по-широка и безкритична медийна аудитория, която получава информация за актуалните събития основно, за да бъде използвана като средство за насърчаване на потреблението.
Възходът на интернет едновременно като технологична, комуникационна и пазарна среда е основният фактор за възникването и бурното развитие на една нова и изключително жизнеспособна разновидност на пропагандата – дигиталната пропаганда. “Генерално погледнато, като технология интернет предлага изключително бързо, достъпно и желано за цивилизованите хора средство за общуване и най-вече – възможност за пълноценно участие в пазарните и обществените процеси. Към това можем да добавим и широкия спектър от търговски и публични услуги, които са осъществими онлайн – търговия, разплащания, извършване на административни дейности, лични и бизнес комуникации и др. – без да е необходимо физическо присъствие в нито един от тези процеси. Като медия, интернет превъзхожда традиционните медии с това, че предлага много гъвкави начини за обединяване на ключови комуникационни феномени и процеси – текст (вкл. хипертекст), образи, звук, видео и възможност за обратна връзка в реално време. Като пазарна среда, интернет елиминира над двестагодишни натрупвания в развитието на търговията – предлага на потребителя да определя изключително свободно своето търсене сред конкурентни оферти, да пазарува без да се отделя от дома или офиса си, без да има нужда от контакт с физически съществуващ търговец и т.н. За търговците онлайн търговията икономисва значителни средства, които се влагат във физическо пазарно присъствие, дистрибуционни разходи, скъпо и твърде общо рекламно присъствие и др. През последните десетина години от развитието на комуникационните технологии, съвременните потребители могат да обединяват нарастващ брой от всички гореспоменати предимства в едно персонално устройство (смартфон или таблет) и това им отрежда истинската централна роля в маркетинга – на аудитория и целева група потребители и буквално, и концептуално в едно и също време.”[3]
Същевременно, самото интернет пространство далеч не е хомогенно. В него, по подобие на реалната обществена среда, съществуват цели екосистеми от сайтове и потребители, които остават “под повърхността” на общодостъпните сайтове, платформи и др. форми на комуникация в мрежата. Основното разделение на интернет на повърхностна мрежа[4], дълбока мрежа[5], тъмна мрежа[6] и мрежа от пари[7] показва, че самата социална система в интернет има своите иманентно заложени възможности за влияние, което насочено към постигането на враждебни и зловредни резултати, включително насочени срещу националната сигурност и обществения интегритет.
Димов посочва, че този тип стратегии (кибер-война срещу общества и държави) е част от съвременните способи за водене на войни или терористични атаки и се постига чрез “… огромен информационен натиск над целевата аудитория, за който са необходими предварително подготвени от мирно време информационни ресурси, навременно предоставящи удобни за възприемане материали. Ако това се случи, но задачата за сваляне на едно или друго правителство не бъде постигната, се стига до конвенционални военни действия. Ето защо е важно “военно слабият” съперник да е в състояние да провежда предварително подготвени операции в собственото си интернет пространство. И ако не може да ги спечели, тогава трябва да създаде условия за забавяне на противниковата информационна операция с цел осигуряване време за мобилизиране на собствените сили. Загубата на време е загубата на информационната война.”[8] Пример за планиране на подобни стратегически действия, насочени към опазване на националната киберсигурност е планът на френското правителство, който е разработен след терористичните атаки от януари 2015 г. В него се посочва: “Индивидуалните права са приложими по един и същи начин “онлайн” и “офлайн”. Ето защо, киберпространството би следвало да остане място за свободно изразяване за всички граждани, където злоупотребите могат да бъдат предотвратени само в ограниченията, поставени от закона и в съответствие с нашите международни ангажименти. В международните процедури, Франция защитава този подход, насочен към запазването на свободно и отворено киберпространство. Задължение на държавата е да информира гражданите за рисковете от манипулация и пропагандни техники, използвани от злонамерени играчи в интернет. След терористичните атаки във Франция от януари 2015 г. правителството създава информационна платформа за рисковете, свързани с ислямската радикализация чрез електронните комуникационни мрежи” “Stop.djihadisme.gouv.fr”. Този подход би могъл да бъде разширен към отговор на други феномени на пропаганда или дестабилизация. Компетентните отбранителни служби и службите за сигурност са отговорни за установяването на тези феномени и за препоръки към правителството за прилагане на съответните мерки.”[9]
Следва също да се отбележи, че действието и противодействието на злонамерената дигитална пропаганда понякога изискват приблизително идентични методи и се провеждат едновременно в тъмната мрежат. По данни от доклад на специалиста по вътрешна сигурност Кристин Финкли до Конгреса на САЩ от 2017 г., “Софтуерът Tor може да се използва от военните за провеждането на дадена тайна или скрита операция срещу компютърна мрежа, като например за сваляне на даден уебсайт, предотвратяване на DDoS атака или прехващане и осуетяване на вражески комуникации. Друго приложение може да бъдат провеждането на военни заблуждаващи или психологически операции, при което армията използва тъмната мрежа за създаване и разпространение на дезинформация за движението на военните части и цели за атака, за контраразузнаване или за разпространение на информация, която дискредитира наратива на бунтовническите части. Тези дейности могат да бъдат извършвани или в подкрепа на провеждаща се военна операция или самостоятелно. Към Департамента по отбрана на САЩ действа Агенция за изследвания в областта на авангардните отбранителни проекти (DAPRA), която разработва изследователски проект, наречен Memex, чиято основна цел е разработването на нова търсеща машина, която разкрива модели и взаимоотношения в онлайн данните, за да се улесни засичането и разкриването на незаконна дейност.”[10]
Дигиталната пропаганда дава възможност за прецизиране на убеждаващите ефекти, от които вредите върху обществения интерес, политическата култура и интегритета на демократичната система стават значими и се различават от останалите типове влияние на други убеждаващи агенти. Това дава основание на Гош и Скот да я определят още като “прецизна пропаганда”[11], в обхвата на която те включват следните техники и платформи за реализация:
- “Събиране на данни за поведението – данните за онлайн поведението се събират от компаниите в големи бази данни, които записват дейността на потребителя във времето. Тези данни могат да бъдат обвързани с IP адреса (уникалният идентификатор, който обозначава даден компютър или мобилно устройство). Голяма част от потребителите доброволно се съгласяват да предоставят чувствителна лична информация, например при пазаруването онлайн с кредитна карта, посочвайки адреса на своята електронна поща или свързвайки се със сайт, които използва информация от личните им профили в други платформи, като по този начин свързват своите поведенчески данни със своето реално поведение. Някои компании използват тези данни само за маркетирането на своите собствени продукти и услуги. Други ги продават на брокери на данни, които ги комбинират с други бази и на свой ред ги продават на други маркетъри[12]. С течение на времето и с натрупване на допълнителна информация, поведенческите профили стават големи и детайлизирани.
- Платформи за дигитална реклама – с развитието на интернет, софтуерните компании разработват инструменти с нарастваща ефективност за интелигентно таргетиране на дигиталните реклами към отделните хора в зависимост от техните лични предпочитания. Бизнес логиката на подобни действия е проста – колкото по-релевантна е рекламата, толкова повече потребителят ще бъде ангажиран с видяното и толкова по-дълго ще остане в съответната платформа. Разпространението на реклами в реално време, подсилено чрез програматичното медия купуване носи толкова висока добавена стойност за рекламодателите, че вече се е превърнало в стандарт за рекламната индустрия. Процесът на таргетиране се управлява от бази данни, генерирани от съдържанието, често използвано от съответния потребител или чрез директно проследяване на потребителското поведение – или чрез реквизитите на самата рекламна мрежа или от други уебсайтове. Тези масиви от данни позволяват на интернет компаниите да конструират специфични профили на различни типове потребители на услугите им, чието внимание може да бъде продадено на рекламодатели. В допълнение към детайлните демографски профили, рекламодателите могат да моделират и психографски потребителски профили, включващи индивидуални интереси, предпочитания, убеждения и поведения. Все по-често, тези тактики се използват и в кампании за политическа пропаганда и дезинформация. Обществено-политическото съдържание генерира много по-дълбока ангажираност сред достигнатите аудитории и я разширява към нови аудитории. Освен това, те подсилват разпространението на съдържание, което се разпространява като вирусен маркетинг.
- Оптимизация за търсещи машини – алгоритмите за търсене (SEO) са в центъра на интернет икономиката, насочвайки всекидневно милиарди интернет потребители към сайтове, които се появяват начело на показваните резултати. В резултат, днес съществува мулти-милиардна индустрия, която се занимава целево с оптимизирането на резултатите от търсенето за всякакви търговски ориентирани уебсайтове, използвайки методите на внимателно наблюдение и реверсивен инженеринг на търсещия алгоритъм, използван от най-голямата и популярна търсеща машина – Google. Повечето от тези инструменти и тактики са открити и не са свързани с манипулативни стратегии, а имат за цел да “класират” уебсайтовете на компаниите на челно място при определени критерии за търсене. В същото време, други техники, познати под събирателния термин “Black hat SEO”[13], се разработват с използването на забранени от търсачките методи с цел да заблудят алгоритъма и да доминират резултатите от търсенето за няколко часа информационния цикъл, преди Google да коригира умишлено причинения дефект в системата. Този подход е критично важно “оръжие” в арсенала на пропагандиста, практикуващ прецизна пропаганда. Има доказателства за тези “black hat” SEO тактики в употреба, когато резултатите от търсенето по определена новинарска тема са доминирани от блогове със сходни (обикновено крайни) гледни точки, които изтласкват по-достоверни новинарски източници извън първата страница. Съдържанието на всяка от тези страници в общия случай е богато и задълбочено в дадена специфична тема. То се публикува и препубликува в леко изменени форми с висока честота, за да запази фактора на актуалност висок. След това, координирана мрежа от домейни публикува подобни свързани помежду си истории колкото се може по-често, генерирайки стабилна “решетка” от обратни връзки, която възпрепятства други истории в един кратък, изпълнен с комуникационни шумове новинарски цикъл. Линковете агресивно се промотират чрез социалните медии и рекламни разходи, увеличавайки броя на връзките към социалните медии, както и честотата на кликване (CTR).[14]
- Софтуер за управление на социалните медии (SMMS) – Имайки предвид важността и проникването на социалните медии, рекламодателите бързо осъзнават високата стойност, която може да бъде постигната с провеждането на добре таргетирани и планирани във времето рекламни кампании в социалните мрежи. SMMS платформите могат да помогнат на политическите рекламодатели в комбинирането на инструменти, които създават убеждаваща кампания, която ангажира колективно избирателите, използвайки промотирано и органично съдържание в платформи като Facebook и Twitter, а също така и показва реклами в YouTube и Google Search. Проблематично при тези кампании е, че те са абсолютно законни и много добре хармониращи с икономическите интереси на платформите. Всички страни в тази екосистема реализират финансови печалби от успешните рекламни кампании. Те са разработили изключително успешни инструменти, за да реализират по-последователни убеждаващи ефекти, но отварят широко и вратите за злоупотреби, които са във вреда на обществото.
- Рекламна технология, основана на алгоритми – изключително бързото развитие на изкуствения интелект (AI) е мощен фактор за растежа в дигиталната рекламна индустрия. Техниките, които се използват вече от много години сега са много по-ефективни и мащабируеми. AI ще затвърди доминацията на дигиталната реклама над всички други медийни канали. Това ще се отрази в голяма степен и на политическата реклама онлайн. Границите на възможното в областта на прецизното таргетиране на избиратели от един изборен цикъл до следващия ще бъдат значително разширени. А заедно с това – и мощта на кампаниите за дезинформация. В своята същност, сливането на рекламната технология с политическата пропаганда не е нищо повече от приложението на инструментите, характерни за индустрията – анализ на поведенческите данни, сегментиране на аудиторията и прецизно таргетиране на посланията – за да се използват максимално ефективно предразсъдъците на аудиторията.”[15]
Истеризирането на дебата за употребата и злоупотребата на интернет и социалните медии обаче не допринася по никакъв начин за трезвия и обективен критичен преглед върху принципите и границите на морално допустимото. Лийтару обобщава, че този подход може и да разчита на технологичните нововъведения, но на практика е част от дълбоко заложени обществени практики: “Докато днешното гражданство може би се състои от дигитални зомбита, така прилепнали към своите телефони, че почти нямат представа от своята непосредствена околност, гражданите от предишния век са много по-свързани със своите местни общности. Граждански групи, църкви, училища, професионални общности и значителен брой обществени и професионални организации обединяват хората и формират сложни мрежи, които са акцентират едновременно върху местната общност и националното чувство за принадлежност. Тези мрежи изпълняват точно ролята, която социалните медии имат днес в разпространението на информация.”[16]
Не следва обаче и да се отрича, че онлайн базираните медии разширяват спектъра на въздействие и пропагандните ефекти. Както се вижда от задълбочения преглед на Гош и Скот, това е очаквана посока на развитие, като се има предвид стремглавото нарастване на онлайн аудиторията и задълбочаването на „дигиталното ежедневие“ във всички социални страти на активното население по целия свят. Също така, благодарение на доминиращо индивидуалния модел на “потребление” на интернет медиите и социалните мрежи, медийните ефекти могат да бъдат добре структурирани и много прецизно насочени. Според Вълканова, “Водеща характеристика на съвременните комуникации е индивидуализацията на медийната консумация. Отпада необходимостта от адаптирането към медията, присъщо за традиционните медии – например телевизията, която въпреки напредъка на технологиите, изисква от аудиторията си съобразяване с време, място, продължителност. Онлайн комуникацията гарантира на публиката право на индивидуално самоопределение чрез възможността за избор какво, кога, къде, колко и как да използва от богатото информационно предлагане. Очевидно медиите на бъдещето ще развиват този аспект пред свободата на ползване, но и на изразяване.”[17]
Асломов допълва това наблюдение с извода, че дигиталната пропаганда стимулира желаното и доброволно участие на целевата аудитория в процеса: “Пропагандата вече не е само инструмент за промяна на мнението ви. Сега, в нашия дигитално медиатизиран свят, пропагандата е път към моментално участие в политически конфликти, упражнено от сигурността и комфорта на креслото във вашия хол. По ирония, тя вече е и инструмент за моментално разбиване на връзките между приятели и роднини, чийто мнения се различават. Участническата пропаганда помага за социализиране на конфликтите и ги прави част от ежедневието. Този нарастващ обхват на ангажираността може да доведе и до една интернализация на конфликта, което означава, че вместо да ви насърчи във филтрирането на алтернативни източници на информация, участническата пропаганда цели да преформатира вашите когнитивни филтри, както и взаимоотношенията между вас и вашата среда.”[18] Роджърс, Биенвеню и Келтън прецизират допълнително обяснението на ефектите от дигиталната пропаганда, сравнявайки я с образователния процес и акцентират върху заключението, че тя няма унифицирано въздействие върху всички хора или групи от хора: “По същия начин, по който учениците учат по-ефективно чрез практика (правене), именно частта с правенето на съвременните дигитални медии е различна. Участието е тип когнитивна инвестиция. Хората се ангажират различно, когато самите те са част от наратива. Те преживяват наратива в неговото развитие; той се превръща в част от техния преживян опит. Постването, коментарите, отбелязването и споделянето – те вече не са на повече от една ръка разстояние от темата за пропагандата.”[19]
Наблюденията върху практиките на редица групи за провеждане на дезинформационни кампании в интернет показва, че тъмната мрежа може да се използва за такива, при това при доста изгодни финансови условия. Палмър посочва: “Срещу няколкостотин долара, членове на криминални форуми създават дезинформационни кампании с необходимия мащаб, които организациите могат да използват като позитивна пропаганда с неверни твърдения за самите себе си или да генерират негативни дезинформационни кампании, насочени към дискредитирането на конкурентите с лъжи или зловредни материали. И в двата случая, кампаниите могат да бъдат пуснати за по-малко от месец при нисък бюджет, както доказват проучванията на Insikt Group, които засичат рускоговорящи групи, интензивно рекламиращи своите услуги към външни клиенти, позовавайки се на значителен опит в продажбата на дезинформационни кампании в Източна Европа… Изследователите създават фиктивна компания, и използват два отделни фалшиви профила, за да се свържат с двама от потребителите на тъмната мрежа, които предлагат дезинформационни услуги. От единия е поискано да изгради позитивна кампания за компанията, а от другия – да я атакува с негативна кампания. Общо, изследователите похарчват 6050 долара за кампаниите (1850 за позитивна и 4200 за негативна) – незначителна сума за компания, която се опитва да се замеси в “притеснително проста” схема за пускане на дезинформационна кампания. И това вероятно е само началото на тенденция, която в бъдеще ще се развие.”[20] Двамата изследователи изпращат следните “клиентски” запитвания и получават съответните ценови предложения за кампании:
| Негативна кампания: | Позитивна кампания: |
| Конкурент на фиктивната компания, който иска да разруши нейната репутация. | Подобряване на присъствието в социалните мрежи за новосъздадената фиктивна компания |
| • 15 долара на статия до 1000 знака
• 8 долара за публикуване на коментар в социална медия до 1000 знака • 10 долара за превод от руски на английски на стандартна (1800 знака) страница • 25 долара за превод от и на други езици (до 2000 знака) • 1500 долара за SEO услуги за бъдещо промотиране на публикации в социалните медии и на статии в традиционни медии за период 10-15 дни |
• 150 долара за профили и съдържание във Facebook и други социални медии
• 200 долара профил и съдържание в LinkedIn • 350-550 долара за маркетинг в социалните медии • 45 долара за статия до 1000 знака • 65 долара за контакт с медии и разпространение на материал • 100 долара за 10 коментара за дадена статия или новинарска история[21] |
Въз основа на това неформално проучване, екипът на Insikt Group обобщава следните основни предизвикателства в състоянието и перспективите на дигиталната пропаганда:
- “Дезинформационните услуги са публично достъпни в криминалните форуми и процесът се ръководи от криминално проявени лица и цели държави.
- Дезинформационните услуги са с висока степен на адаптивност в мащаба, с цени, започващи от няколкостотин долара и стигащи до стотици хиляди долари и дори по-високи, в зависимост от нуждите на клиента.
- Доставчиците на дезинформационни услуги могат да създават и поддържат масово профили в социалните медии и да използват комбинация от вече съществуващи и “развити” и новосъздадени профили, за да пропагандират съдържание, което не подлежи на модераторски контрол.”[22]
Според други изследователи на пропагандата в дълбоката и тъмната мрежа, тези части на глобалната мрежа се използват
- “Терористите използват тъмната мрежа, за да се укриват: мониторинга на повърхностната мрежа от социалните медии и институциите по сигурността постига бързи резултати в премахването на екстремистко съдържание от платформите на социалните медии. В резултат от това, нараства използването на тъмната мрежа от терористични мрежи за комуникация, радикализация и планирани атаки.
- Терористите използват тъмната мрежа за рекрутиране: докато първоначалният контакт може да бъде направен в уеб платформите на повърхностната мрежа, следващите инструкции за получаване на достъп до джихадистките сайтове в тъмната мрежа обикновено се дават в криптирани комуникационни предложения от типа от край до край като Telegram[23].
- Терористите използват тъмната мрежа като резервоар за пропаганда: премахването на екстремистко и терористично съдържание от повърхностната мрежа увеличава риска от загубата им. Затова голяма част от материалите се прехвърлят в тъмната мрежа.
- Терористите използват виртуални валути, за да избегнат влизане в следите им и за да събират дарения: терористите, също както престъпниците, използват криптовалути, защото те им осигуряват необходимата анонимност при финансови операции.”[24]
“Важно е да се отбележи, че терористичните форуми в тъмната мрежа не само насърчават индивидуалната радикализация, но и промотират “самоинициативен” тип тероризъм. Това е стратегия, подкрепяна от Ислямска държава (IS) и онлайн, и офлайн, която мотивира уязвими личности да извършват насилствени актове в името на организацията и по този начин да се поддържа “краудсорсинг терористична мрежа”[25]… Онлайн кампанията на IS се подсилва чрез използването на армия от т.нар. “медийни муджахидини”[26] Тези подкрепящи IS интернет потребители разпространяват с голяма отдаденост официалното съдържание в социалните медии като част от координирана кампания за увеличаване на влиянието и популярността на организацията и помагат в процеса на набиране на нови последователи. Компаниите, които развиват социални медии, включително Facebook, Twitter и YouTube, правят усилия да прекратят публикуването и разпространението на терористична пропаганда, а в свой последен доклад Europol отчита постепенно намаляване на обема от послания, които циркулират в повърхностната мрежа.”[27]
Гайслер описва детайлно наблюденията си върху използваните от ислямските радикали подходи за въздействие върху младите хора в Западна Европа, които използват комбинация от онлайн и офлайн техники: “Според немските институции по сигурността, социалните контакти и връзки в ислямистките среди имат най-голямото въздействие върху радикализирането на младите хора. Значими в това отношение например са акцията за раздаване на Корана “Чети!”, мними благотворителни събития за сирийския народ и ислямски семинари. Веднъж осъществен, контактът с млад човек трудно го изпуска от своето влияние. Регулярно се изпращат новини, покани за общи обеди/вечери или футболни мачове. В интернет радикализацията продължава. В действителност, броят на заминаващите, които са се радикализирали в мрежата, е пренебрежимо нисък (3%), но именно в началната фаза и стабилизацията на убеждението, интернет играе голяма роля. За най-малките терористичните организации създават шарени приложения. Играта за мобилен телефон “Моалем Ал-Хуруф” (“Учителят на буквите”) учи децата да смятат: едно мачете плюс едно мачете са две мачетета. Приложението “Хуруф” (“Букви”) представя арабската азбука: “П като пушка”. А при “Дуа” (“Молитви”) може да се бомбардират чужди изтребители от небето. По този начин образите на омразата се въвеждат и утвърждават като детска игра.”[28]
[1] Bernays, E. L. Propaganda. H. Liveright, New York, 1928, p. 150
[2] Ellul, J. The Technological System. The Continuum Publishing Corporation, New York, 1980, p. 251
[3] Кутевски, Б. Преразглеждане на концептуалната рамка за интегрирани маркетингови комуникации (ИМК) – част I. Реторика и комуникации (онлайн), януари 2019 г., https://rhetoric.bg/боян-кутевски-преразглеждане-на-конц, последен преглед на 04.12.2019 г.
[4] Повърхностна мрежа – масово достъпната и най-масово използвана част от глобалната мрежа влизат интернет технологиите Уеб 1.0 (основно сайтове без сериозни възможности за обратна връзка), Уеб 2.0 (мрежата от социални платформи като Facebook, Twitter, Snapchat, Instagram и др., в които съдържанието се създава най-вече от потребителите), Уеб 3.0 (мрежата от мобилни приложения (Apps), които дават възможност на потребителите да установяват връзка с дадена търговска/обществена услуга чрез интернет връзка) и Интернет на нещата (IoT), който представлява системата от информационни блокове, свързани чрез интернет с контролиращи центрове на различни обекти от физическия свят (например домакински уреди, производствени линии, системи за управление на инфраструктура като вода, отопление, пренос на електроенергия и т.н.). – б. а.
[5] Дълбока мрежа – онлайн ресурси, които са проектирани и функционират в мрежата по начин, който възпрепятства индексирането им от търсещите машини, за да бъдат на разположение на ограничен кръг от потребители. – б. а.
[6] Тъмна мрежа – използвана най-често за незаконни дейности като търговия и разпространение на наркотици, оръжие, а също така и за целенасочени действия за подкопаване на държавния суверенитет. – б. а.
[7] Мрежа от пари – специализиран сегмент, насочен към увеличаване на безналичните разплащания и популяризиране на криптовалутите, разпространявани чрез blockchain технологии. – б. а.
[8] Димов, П. ПРИЛОЖЕНИЕ НА УЕБ ТЕХНОЛОГИИТЕ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ. ДиоМира, София, 2018, стр. 136-137
[9] Cit.: French National Digital Security Strategy. Enisa (online), 2015, p. 21, https://www.enisa.europa.eu/topics/national-cyber-security-strategies/ncss-map/France_Cyber_Security_Strategy.pdf, последен преглед на 10.10.2019 г.
[10] Finklea, K. Dark Web. Congressional Research Service, R44101, 17 March 2017 p. 14
[11] Cit.: Ghosh, D., B. Scott. #DIGITALDECEIT. The Technologies Behind Precision Propaganda on the Internet. Harvard Kennedy School, Schornstein Center on Media, Politics, Public Policy, January 2018, p. 3
[12] Понятието “маркетър” не е широко разпространено в българската теория и практика, но е ключово за обясняване на съвременните процеси, свързани с маркетинга и ИМК. На първо място то обозначава “тип компания, която се занимава с маркетирането на брандове, продукти и услуги, тоест успешното им концептуализиране, брандиране, изграждане на дистрибуторска мрежа и генериране на устойчив пазар”. Важно е да се уточни, че не е задължително маркетърът да има собствено производство и да управлява самостоятелно дистрибуцията си.
[13] Терминът все още няма адекватен и общоприет превод на български език – б. а.
[14] Честотата на кликване (Click-through rate/CTR) е показател за ефективността на рекламата онлайн и може да се използва за оценка на ефективността на ключовите думи в тях. Той показва колко често хората, които виждат дадена реклама, в крайна сметка кликват върху нея. Стойността на CTR е показател дали потребителите намират рекламите за полезни и уместни и допринася за очакваната честота на кликване за ключовите думи, което е компонент на рекламния ранг. За повече информация виж: Честота на кликване (CTR): определение. Google терминологичен речник, https://support.google.com/google-ads/answer/2615875?hl=bg
[15] Ibidem
[16] Leetaru, K. Is Digital Age Propaganda Fundamentally Different From That Of Past Eras?. Forbes (online), 6 May 2019, https://www.forbes.com/sites/kalevleetaru/2019/05/06/is-digital-age-propaganda-fundamentally-different-from-that-of-past-eras/#57ee87261d50, последен преглед на 08.10.2019 г.
[17] Вълканова, В. Стари & нови медии – трансформации и роли на комуникационния дизайн в онлайн средата. В: Атанасов, Г. (ред.). Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Факултет по журналистика и масова комуникация, Том 25, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 2018, стр. 38
[18] Aslomov, G. The Effects of Participatory Propaganda: From Socialization to Internalization of Conflicts. Journal of Design and Science, MIT MediaLab (online), 7 August 2019, https://jods.mitpress.mit.edu/pub/jyzg7j6x, последен преглед на 08.10.2019 г.
[19] Rogers, Z., E. Bienvenue, M. Kelton. THE NEW AGE OF PROPAGANDA: UNDERSTANDING INFLUENCE OPERATIONS IN THE DIGITAL AGE. Texas National Security Review (online), 1 May 2019, https://warontherocks.com/2019/05/the-new-age-of-propaganda-understanding-influence-operations-in-the-digital-age/, последен преглед на 08.10.2019 г.
[20] Cit.: Palmer, D. The dark web’s latest offering: Disinformation as a service. ZDNet (online), 1 October 2019, https://www.zdnet.com/article/the-dark-webs-latest-offering-disinformation-as-a-service/, последен преглед на 06.12.2019 г.
[21] Cit.: The Price of Influence: Disinformation in the Private Sector. Insikt Group (Recorder Future), CTA-2019-0930, 2019, p. 2
[22]Ibidem, p. 3
[23] Принципът “от край до край” (end-to-end) e компютърна мрежова технология, която позволява директното свързване на крайни устройства в мрежовата среда, без да се използват междинни устройства като гейтуей и рутер. По този начин се избягва контрола върху параметрите и съдържанието на комуникацията между потребителите на устройствата, а приложенията дават възможност за моменталното автоматично изтриване на съобщенията след прочитането им. Най-разпространените приложения са за мобилни телефони – споменото Telegram и WhatsApp. – б. а.
[24] Cit.: Weimann, G. Going Darker? THE CHALLENGE OF DARK NET TERRORISM. Wilson Center, Washington DC, 2019, p. 4
[25] Краудсорсинг (crowdsourcing – англ.) – това е практиката да се получават услуги, идеи или продукти чрез привличане на голяма група хора, като най-често групите са организирани онлайн. Краудсорсингът комбинира усилията на групата, като всеки има принос към крайния резултат. Практиката се прилага най-често в интернет платформи, когато се търси решение на определен проблем от самите потребители на даден сайт, продукт или услуга. – б. а.
[26] Муджахидин – формата за множествено число на арабската дума муджахид (арабски: مجاهد), която означава буквално „борец“, „полагащ усилие“. Муджахид е всеки участник в джихад – не само воинът, но и всеки мюсюлманин, борещ се със своите и чуждите пороци. Такъв е и учителят, и свещенослужителят, и майката, възпитаваща своето дете. – б. а.
[27] Cit.: Malik, N. THE TERROR IN THE DARK. HOW TERRORISTS USE ENCRYPTION, THE DARKNET, AND CRYPTOCURRENCIES. Centre for the Response of Radicalization and Terrorism by the Henry Jackson Society, 2018, pp. 20-21
[28] Geisler, S. Allah schickt keine Freundschaftsanfragen. Fluter Magazin, Sommer 2017/ Nr. 63, s. 24
Каква е вашата реакция?
