Ивелина Казакова е библиотекар , тя има повече от 13 годишен стаж сред книгите и споделя, че това е професия -привилегия по съдба. Прочетет интелвюто и пред Андрей Велчев в което тя говори за любовта към словото, книгата и една трудна и изискваща отдаденост професия в условия на пандемия.
Кажи ми повече за теб и за това как човек отдаден на книгата прекарва времето си в изолация?
Аз съм действаш библиотекар, работещ в действаща библиотека. Като човек, който обича книгите и ежедневно е в библиотеката ,в този момент е малко труден , тъй като физически не съм там. При мен времето никога не се прекарва безцелно. Винаги имам какво да правя. Освен всичко останало, имам и няколко книги ,които всяка една от тях се чете ,като за дена си имам определени страници за четене. По този начин скъсявам дистанцията между мен и библиотеката, и определено по този начин ми липсва по-малко. Освен това при наличие на толкова свободно време си пиша и монографията, на съвсем друга тематика от библиотеката. Правя онлайн анкети за една моя разработена дипломна работа и неща в тази поска.
Вероятно като на всички отдали се на изолация в дома там ще ти липсват колеги,любими читатели, сподели и последните си спомени за тях?
Както на всички, които сме в тази изолация, в която нямаме физически контакти и както е нашата професия се налага да си седим в къщи, в повечето моменти ми липсва живота в библиотеката. Разбира се, с повечето колеги се си и близки, и това положение малко довежда до чувства на липса на тези хора. Разбира се , сутрините ми започват с това да си кажем – Добро утро и въобще да обсъдим за деня нещата. Това също и по фейсбук не е същото ,като си пишем. Всеки библиотекар си има и своите любими читатели, същото за тяхната го има, нищо ,че с повечето от тях сме в профилите си във фейсбук.
Спомените в библиотеката преди изолацията, са много. Искрено се надявам, че в един момент отново ще сме заедно да създаваме нови такива. С други не чак толкова, защото в последните дни бяха правили неприятности….Спомням си как, отивайки за работа слушах любимата си музика и и деня беше прекрасен.
Като за последно в отдела МЗС имахме големи поръчки книги. В един момент. Спомням си с колеги се черпихме за последния медал, който спечелих преди отмяната на всички фестивали…
Хубаво е, човек да си спомня когато се пенсионира, сега е момента, в който прави тези спомени. За времето , в което се пенсионирам ще си спомня за този момент, в който е трябвало да си стоя в къщи и да не мога да стигна до библиотеката. В началото беше по-лесно, защото ходехме едни ден дежурни в библиотеката, но в един момент ни разпуснаха в платен отпуск и сега пък изобщо не сме там. Ден без библиотеката, е ден загубен, но пък компенсирам с четенето на книги в къщи и въобще наличието на скромната ми библиотеката.
Как поддържаш форма в къщи ?
Имаше успехи до началото на март . После фестивалите спряха. След като спряха физическите фествали,започнах анти вирусни програми по интернет.Репетиции на целия нов репертоар.
И така аз ,Семира Гамал оползотворявам стоенето в къщи.Следя по фейсбук в кой фестивалите правят онлайн участия. Даже в Москва участвах миналия месец по този начин .На подобен фестивал скоро си подадох заявките за участие, така, че се надявам и по този начин да има кой да ни оцени усилията ни.
Като говоря за фестивали мога да кажа, че като една равносметка за мината година мога да отчета един доста добър резултат. Тъй като за една година са спечелени на големи фестивали 13 медала. Следват ги 3 статуетки и 7 купи. като разбира се последната е спечелена на Олимпийския фестивал на Балкан Алианц, издание.
Зя тази година успях да се представя на три фестивала. През януари –Зимна магия в Пловдив, където имах допълнителна награда купа, освен златния медал. На фестивала ,Утринна звезда, от там имам бронзов медал и за последно ELIte Danie Shampionship гр. Перник си извоювах златен медал.
Правя всекидневни репетиции, сега с днешна дата виждам и положителния ефект върху фигурата ми и психиката ми. След всяка репетиция се усещам че съм дала частица за развитието си и ,че съм направила нещо за себе си и фигурата си. Разбира се и то състезания да съм и по-добра и да се спечелят още много награди.
За поддържане на форма препоръчвам и доста четене ,сега всички го имаме това. Хубаво е да не минава ден без да бъдат прочетени поне 50 страници от започната книга. Психологически това означава, че когато сме си подредили дена под час с дейности, не се губи тренинга за изпълняване на задачи и психиката ни става по устойчива на случващите се събития. Сега ще разкажа и за наградите си като библиотекар имам една златна купа от фестивала-Музите-в Созопол през 2018г и през 2013 от университет в Казахстан златен плакет. Силно се надявам за в бъдеще и т тази своя посока да се умножат наградите. Затова сега правя развитие в тази посока, като съм си набавила книги по отношение на библиотеката ,за да поддържам форма и ,разбира се ,да имам още идеи как да се развие библиотеката, както и ние библиотекарите. Имам идея как може да се направи и библиотечен фестивал, за да може всеки библиотекар да има щастието да се изяви и да бъде награден, за знанията и познанията в областта на библиотеката.
Музиката – Помага ли да свалим напрежението и да не мислим за това как– Светът се променя?
Музиката като изкуство е психотерапия на всички нива. Помага на ума да забрави за реалността и за ситуацията за да може тялото да се отпусне от създалото си психологическо напрежение. Два часа танцуване под звуците на любима музика се активира хормона серетонин, който ни прави по-щастливи, по-спокойни, повече фокусирани, по-по-малко тревожни, по-емоционално стабилно. И смятам, че слушането на музика по време начете води до същия ефект, от който даже , ако е нещо учебно запомнянето на материала е по-ефективен.
Светът се променя, променяме се и ние. Именно четеното ни помага да сме в крак с тази мода на промяната. Хората, четейки стават по адаптивни дори и след това положение по този начин ще видим света с други очи. Музиката и четенето за двата фактора, които няма да позволят на хората да са депресивни и изпитвайки удоволствието от тях, изолацията ще им се види като „лятна ваканция“.
Успя ли да пренесеш книгата в твоят дом?
Разбира се. Книгата е неизбежна част от моя дом и нейното присъствие в къщи. Особено сега, когато съм далеч от голямата библиотека….. моята импровизирана библиотека в къщи за момента я замества.. Въпреки, че това никога не може да бъде изцяло.
Как минава времето далеч от библиотеката и ще ни помогне ли четенето да излезем по-силни и мъдри от Кови 19?
Времето си в положение на изолация се опитвам да бъде ползотворно. Сутрин ставам, пия кафето , след това започвам репетиция. Преиграват се всички хореографии, работи се по най-новите хореографии. След това се правят с костюми антивирусната програма и чак тогава се захващам и с писането, и с четенето.
На мен ми се струва, че след като приключи всичко и сме останали живи и здрави, отделяйки времето на книгите , всеки своите книги, ще има полза от толкова много четене през времето на изолация. Все си мисля, че след това ще има много нови проекти ,много идеи за реализация. Определено хората ще излязат в обществото по-начетени ,по-интелигентни, по-обучени и по-образовани. По някой път и самообразованието дава силно развитие на човек. Освен това сега е времето да си дадем всички една равносметка да поспрем ,да се замислим и за дребните неща, да оправим домашни взаимоотношения. Що се отнася за шока от това, което ни се случи определено ще се научим да вярваме на интуицията си и на себе си. Мисля ,че книгата е ключа, който ще помогне на хората да преодолеят всичко това. Определено съм съгласна, че ще сме по-силни и по-мъдри, когато всичко това свърши.
По отношение на „антивирусната програма „ ми хрумна тази идея в момента, в който обявиха началото на извънредното положение. Още като активен спортист в художествената гимнастика знам, че за да се излекуваме от грип или настинка , единствения лек бе тренировка до пълно изпотяване. За щастие на мен ми няма нищо и реших, че когато тренирам повече от обичайното всички вируси от прегряването на репетиция ще избие всички вируси около и в мен. И по този начин ще остана здрава. След това ми хрумна, че след като съм тренирала толкова време през деня е редно да предам и на хората едни видеа с лек материал по танци. И така се започна от началото до сега.
Споменах, че пиша монография, на тематика различна от библиотеката. В него ще има кратка история за ориенталските танци. Разгърнала съм в отделни глави видове стилове в изкуството. Освен това в края на изданието съм изказала и своето мнение и опит в направлението. Тази монография ще е предназначена да широк кръг читатели, така, че всеки да може да се запознае отблизо. Замислям монография и по отношение на библиотеката, но какво точно ще представлява и какво ще съдържа, смятам да го запазя в тайна. Поне до момент ,в който да е почти готова!
За да има и в бъдеще среща с вас и публиката на сп. Любословие. Пожелавам ви успех.
Каква е вашата реакция?
