От години френското НПО упорито бяга от въпросите как точно прави класацията си, изкарвайки я представителна за медийния сектор в различните „изследвани“ държави
10 души. Това е бройката на хората, заради които България стои закована на нелепото в абсурдността си 111-о място в класацията на „Репортери без граници“ след цяла поредица известни с „демократичността“ си африкански държави. От години френското НПО упорито бяга от въпросите как точно прави класацията си, изкарвайки я представителна за медийния сектор в различните „изследвани“ държави.
Оказва се обаче, че се прави въз основа на твърденията на десетина души – журналисти и преподаватели, при над 10 000 души, работещи в новинарския сектор (по данни на НСИ), като признанието идва не от друг, а от президента на „Репортери без граници“ – Пиер Аски.
„Телеграф медиа“ успя да се срещне с него след половин дузина писма до ръководството на френското НПО и игра на криеница от страна на главния секретар на организацията Кристоф Делоар. Пак от разговора с Аски стана ясно, че контактното лице на кръга „Капитал“ в организацията – отговорничката за България в „Репортерите“ Полин Адес-Мевел, е човекът, който избира кои да са въпросните 10 души, клеймящи държавата ни.
Класацията от години се използва от задкулисните кръгове у нас и медии на подсъдими олигарси като инструмент за натиск срещу издания, които разследват аферите им. Тъй като основните разкрития идват от „Телеграф медиа“, вестниците и издателят й Делян Пеевски са основна мишена за клевети и манипулации от страна на иначе претендиращите за „независими“ издания. Лъжите им пък безкритично се появяват в класацията на „Репортерите“, представени като наблюдения на самата организация за медийната среда у нас.
Независимо че огромна част от тези твърдения са абсолютни клевети, лесно проверими в публичните регистри на страната.
Пак от години от НПО-то бягат като дявол от тамян от въпросите не само на „Телеграф медиа“, но и на останалите медии в страната, спазващи принципите на качествената журналистика, колко точно хора участват в анкетата и на какъв принцип са избирани. В същото време организацията явно брани интересите на подсъдими олигарси като Иво Прокопиев, представящи се за издатели, но със сериозни проблеми с правосъдието заради различни афери. „Репортерите“ редовно публикуват манифести в защита на разградския бос, негови издания или журналисти, а откровено си затварят очите за сериозни посегателства върху свободата на словото, които се упражняват върху „вражеските“ за тях медии (виж карето).
Въпроси и отговори
За да потърси отговори на въпросите как се прави индексът, как се избират „журналистите“, които се анкетират, защо организацията не защитава всички журналисти у нас и как е възможно „репортерите“ да не проверяват достоверността на данните, които публикуват, от „Телеграф медиа“ направихме редица опити да се свържем с френското НПО.
След десетки опити за контакт по мейл и телефон в крайна сметка наш екип успя да проведе близо 40-минутен разговор в Париж с президента на „Репортерите“ Пиер Аски. Записът на този разговор бе направен с изричното разрешение на дългогодишния френски журналист (бел.р. записът се пази в редакцията на „Телеграф медиа“), но с подчертана от него уговорка, че той не се занимава с оперативното ръководство на „Репортери без граници“, защото е председател на борда и не познава в цялост детайлите. В същото време обаче показа доста добро познание върху тях, а публикуваме разговора след месеци изчакване да изпълни обещанието си, че ще получим отговори на въпросите си от „отговорните за това хора“. Но вместо отговори само преди дни цялата българска общност получи поредната класация на „Репортери без граници“, гарнирана с нова порция лъжи. Нито г-н Аски, нито генералният секретар на организацията Кристоф Делоар отговориха и на настойчивите ни покани за организиране на по-широка дискусия, на което да се обсъди защо „Репортери без граници“ поставят страната ни на 111-о място, при положение че класациите на „Фрийдъм хаус“ и на института „Катон“ класират България сред страните със свобода на словото и медиите.
Останахме силно шокирани от факта, че Пиер Аски призна, макар и с половин уста, че индексът се прави от едва десет човека, при това до един избрани от отговорника за България Полин Адес-Мевел. Същата дама многократно присъства на различни сбирки, организирани от Съюза на издателите, в който членуват предимно медии на подсъдими босове като Иво Прокопиев и Огнян Донев.
Освен това стана пряк свидетел на брутално погазване на свободното слово и изконното право на всеки журналист да задава въпроси, когато преди 2 години репортери от неудобни за олигарсите медии буквално бяха изгонени от публичното представяне на т.нар. „Бяла книга“ за медиите у нас – защитна брошура в полза на сенчестите играчи, пълна с лъжи.
Макар да обясни, че не е запознат с грозната сцена, Аски обаче видимо беше запознат с тезисите, прокарвани от кръга „Капитал“ и разпространявани от „Репортери без граници“. А когато се налагаше да говори с конкретика, прехвърляше топката към колегите си, които се занимавали пряко с индекса. Когато призна, че класацията се прави от едва 10 човека, пък заяви, че се надява и би било глупаво да използваме тези данни, „защото не е човекът, отговарящ за това“.
Всички можем да се досетим на какво се дължат тези уговорки.
Информацията всъщност сваля завесата пред най-срамната тайна на „Репортери без граници“ и е ключова за разрешаване на дългогодишната загадка чии интереси всъщност защитава НПО-то и защо продължава да залива обществото ни с лъжи, изфабрикувани от конкретни кръгове у нас, докато институтът „Катон“ миналата година ни постави на 39-о място, а „Фрийдъм хаус“ сред държавите с пълна свобода на словото.
Обяснява и защо уж авторитетната международна журналистическа организация си позволи само преди дни публично да я обземе амнезия само и само да обслужи по френски българските си партньори олигарси.
НПО-то изведнъж забрави, че в края на миналата година, след тяхна среща с премиера Бойко Борисов, кабинетът взе решение разпространението на печата у нас да се извършва само от „Български пощи“. Този факт бе повторен и от самия Пиер Аски, който дори изрази очакване, че заради промяната очаква страната ни да се издигне в класацията им. Въпреки това обаче „Репортерите“ не само ни оставиха на удобното (за тях и за хората, с които явно работят у нас) 111-о място в света, но и удобно забравиха, че разпространението у нас не само не е на Делян Пеевски (и никога не е било), а вече бе поето от държавата.
Какво каза още Аски можете да прочетете разговора с него тук.
Той дава отговори на изключително много въпроси. От наша страна можем само да припомним на френските „колеги“ безсмъртната мисъл на един от бащите на американската демокрация Ейбрахам Линкълн: „Можете да заблуждавате някои през цялото време, можете да заблудите всички за известно време, но не можете да заблуждавате всички през цялото време“.
Само в последните 2 години:
Посегателствата върху словото,за които си затвориха очите*
Януари, 2018 г. – По време на представяне на т.нар. „Бяла книга на медиите“, издадена от Съюза на издателите, пред очите на Полин Авдес-Мевел репортери от неудобни за олигарсите медии буквално бяха изгонени от публичното събитие, за да не им се позволи да зададат „лоши“ въпроси на опитващите се да се представят като „независими издатели“ босове.
Август, 2018 г. – Служителят в пресцентъра на Министерския съвет Любомир Методиев удари кореспондента на „Телеграф медиа“ в Пловдив Ели Крумова. Недопустимата случка се разигра по време на посещението на премиера Бойко Борисов на археологическите разкопки на могилата Мал тепе край пловдивското село Маноле.
Юни, 2019 г. – Прокурор от Софийска районна прокуратура закри еднолично най-тиражния всекидневник у нас – „Телеграф“, като нареди на Патентното ведомство да заличи марката му. Заради безпрецедентното посегателство върху свободата на словото „Телеграф“ изпрати протестна позиция до главния прокурор и Инспектората на Висшия съдебен съвет.
Юли, 2019 г. – „Телеграф медиа“ сезира Европейската комисия, Висшия съдебен съвет и Инспектората към ВСС за поредно посегателство върху свободата на словото, при това реализирано през съдебната власт на страната.
Вестниците „Монитор“ и „Телеграф“ бяха осъдени за това, че са съобщили потвърдения и от МВР в съда факт, че съпругата на съдия №1 Лозан Панов има криминална регистрация в масивите на МВР. На първа инстанция Елизабет Панов губи делото, но на втора казусът „случайно“ попада в ръцете съдия Красимир Мазгалов, изключително близък до Лозан Панов и част от ръководството на грантовия Съюз на съдиите в България. Последният съдия публично си е позволявал да клевети „Телеграф медиа“, но въпреки това отказва да се отведе от процеса и набързо изпира криминалното минало на госпожа Панова.
Март, 2020 г. – Главният редактор на седмичника „168 часа“ Слави Ангелов бе брутално пребит пред дома си в центъра на София от трима неизвестни към онзи момент нападатели. Още в първите часове след побоя разследващите обявиха, че основната версия за нападението най-вероятно е работата на журналиста. Месец по-късно подозренията им се потвърдиха, след като биячите бяха задържани и се оказа, че това са трима ултраси, които най-вероятно са действали по поръчка на укриващ се в чужбина бизнесмен.
*За всички тези посегателства от „Репортери без граници“, които иначе са доста активни в прокарването на защитни тези в полза на подсъдимите олигарси, са подозрително мълчаливи.
Източник: “Монитор”
Каква е вашата реакция?
