„Всичко хубаво, казано от когото и да е, считам за свое.“

„Всичко хубаво, казано от когото и да е, считам за свое.“

Сенека Млади

Драги читатели,

Много от вас, знаят кой е Луций Аней Сенека Млади (1/3/4-65 г.) . Той е римски философ, поет и прозаик, талантлив оратор, виден политически и държавен деец, основател и един от най-изтъкнатите представители на римската (т. нар. Нова) стоическа философия, акцентирана най-вече в областта на етиката и представляваща последен и заключителен етап в историята на стоицизма.  Затова и избора на заглавие не е случаен, а нарочен.

Щастлив съм че младите ми колеги и мой студенти създадоха впачатляващи текстове и съм щастлив, че творческото у тях надделя във времена на изпитния на адакемизма и учебния процес. Не смятам нищо казано от студеттите си за свое, но съм горд, че искрата на знанието у тях пламти и огнят не спира!

Как държавните институции и политическите партии реагират на създалата се криза.
„Далечна близост в катарзиса пред невидимия враг на света“

…вирус, грип, пандемия, болест, страх, паника, опасност, криза, гняв, несигурност…
Българския народ е преживял трудни моменти в своето съществуване, преминал е през тежки битки за заслужена свобода до правото на достоен живот. Днес сме изправени пред още една битка- тази за съхранението на собствения ни един единствен живот. В глобален план почти всяка страна е изправена пред кризата да запази на първо място живота и здравето на своите граждани и на второ място да не унищожи икономиката за тези, които ще продължат да живеят в нея. Българската държава е част от всички, които полага усилия да понесе случващото се с минимални последствия.
В контекста на това, на преден план изниква въпросът „Кой е врагът и как ще го победим?“. На всекиго е известно какво е Covid-19, като заболяване и симптоматика. Всеки обаче също знае, че това ще отмине, Covid-19 ще затихне и дори изчезне. Именно за това по-ключовият въпрос е „Как и с цената на какво ние ще го преодолеем“. Нацията ни за пръв път от години е толкова обединена и това го усеща всеки със случващото се. Народа е солидарен, благодарен, макар и разтроен и уплашен. В центъра на всичко в момента стои държавата. Тя е тази от която стриктно, компетентно и навременно наложените мерки ще повлияят хиляди българи, днес от нейните действия зависят деца, младежи, ученици, студенти, родители, работещи, пенсионери, възрастни, зависи народа. В контекста неизбежен акцент е политиката. Тя е сложно нещо, може би и заради това българите едновременно не я харесват, но пък за това винаги са крайно компетентни и изчерпателни по темите в нея. От политическата сцена сякаш сме свикнали да бъдем свидетели на решения, които често са в разрез с рационалност, практичност и смисленост. Обичайно е да виждаме поведение, което не харесваме и въпреки това да не се противим особено- все пак когато не ни засяга пряко не е редно да се противим, нали… а може би!? Вирусът днес обаче не е за другите, той е заплаха за всеки един от нас. При зародилата се криза от институциите в държавата, наред с политическите и експертните решения ще зависи бъдещето на твърде много хора. Именно заради това и вторият ключов въпрос е да се размишлява върху тези им действия или „Как държавните институции и политическите партии реагират на кризата Covid-19.“
 Акцент 1. Превенция. Началото.
Действията, които се предприеха още с констатирането на първите положителни пациенти с коронавирус инфекция, показаха ангажираност на институциите и политиците и ясно осъзнаване на сложността и опасността, който епидемията носи. Сформираният за целта Национален оперативен щаб за борба с вируса застана пред народа с ясното съзнание за тежестта на отговорността, която пряко поема. Лицата, които отместиха фокуса от всяка друга новина, от всеки политик и събитие, героите на деня в медийните изяви, се превърнаха в обединители на нацията, в дисциплина и респект, във вяра на компетентността и верността на действията, които трябват сега.
 Акцент 2. Изпълнение на мерките.
Сложността на ситуацията в България не се разви с бум, който никой не очаква. Дава ни се великолепен шанс за пръв път да бъдем подготвени от опита на останалите и от действията им. От щаба се изисква смелост в решенията, а от политиците воля да приложат всичко за да не бъдат съдени по-късно за животите, които не са направили опит да спасят. И някак във всяка медийна изява на всеки политик не струеше колебливост, нито уклончивост или пренебрегване. Личеше страх. Те бяха готови да загърбят всичко и всеки, да елиминират собственото си его и партийна принадлежност. И го доказаха с единодушно гласуване „За“ от всички 201 народни представители на 13.03.2020г., с което те обявиха извънредно положение. Предвид, че всяка страна обявяваше такова при рязък брой заразени, при масово разпространение, при ситуация, която вече е станала необратима, българските политици се довериха на експертността, защото преди всички пари, преди всяка партия, преди всяко его и жажда за власт, стои човечността, стои страхът за собствения живот, за тези на семействата на политиците, на съпартииците, а и на цялото общество. Никой няма и не изрази правото да се възпротиви срещу човешкия живот, защото когато това се случи…може би света ще бъде друг. Не може обаче, да се каже същото за последващите действия, и макар вируса, политиката отново взема превес и разногласия във властта не липсват. Щабът трябва да даде мерки за опазване на живота, но политиците трябва да подсигурят условията за живот. Тези условия доказват по един или друг начин силата или слабостта на нашата държава и управление. Време е да стане ясно думите казани до тук истина или пълен фалш са!
 Акцент 3. Реакция на обществеността.
Всеизвестно описание гласи: „Българите са корав и упорит народ!“. Това определение не е случайно и за да го заслужим със сигурност има причина. Когато волята на експертите реши, народа трябва да изпълнява. Но когато си упорит, това е малко сложно. Народопсихологията ни е странна: приемаме да живеем с нисък стандарт спрямо западна Европа, но когато ни се отнеме свободата да посещаваме дискотеки, заведения, ресторанти сме склонни да роптаем. Пенсионерите не протестират явно, че получават ниски пенсии, но негодуват, когато някой е загрижен за тях и иска те да пазаруват в определен час. Всеки иска вируса да не се разпространява в страната, в градовете, в селата, но се възмущаваме, когато ни забранят да пътуваме. Искаме да сме добре, но ако може да не полагаме ние лично усилия. Познавайки всичко това щабът и правителството се изправиха пред задача далеч по- сложна от един вирус. Изправиха се пред ината на народа, за който по-важно е да си пазари, пред това да оживее.
 Акцент 4. Реакция на институциите.
Да трябва да овладееш седем милионна нация, която упорито смята, че домашния алкохол и пресния чесън ще го спаси от тежък вирус е сложна задача дори и за професор. Но дори и това е преодолимо, ако не с либерализъм, то с тоталитаризъм, а най-добре с доверие. Българска поговорка ни казва: „Кучето играе според тоягата.“. Институциите започнаха с леки мерки, полуограничителни, със съвети, напътствия. Неангажираността на нацията обаче и смелата безотговорност на редица, не спряха. Мерките се затегнаха и ще продължават, а институциите работят стремейки се да опазят бизнеса, да спасят икономиката, да спасят населението, да се погрижат за медиците, да създадат координацията, комуникацията и взаимовръзката, от която всеки се нуждае в момента.
 Акцент 5. Комуникация и координация между институциите.
Комуникацията и информираността към обществото в момент на криза е от изключителна важност. Разговори без съдържание, обсъждания без действия не вършат работа в настоящата ситуация. Обичайната политическа практика на българските политици да оставят нещата да отшумят или новия скандал да покрие стария, не важат когато сред обществото има невидим враг, който може да убие и самия теб, бездействащия. Една от малкото съхранени институции- военната, която е запазила своята сила, достойнство, точност, смелост и коректност, която е готова да се хвърли в боя, когато всеки отстъпва, се доказва и в момента. Отговорността с мерките, които щабът въвежда е огромна.

Наред с това всеки един експерт от него комуникира, общува информира и не се уморява, защото в този момент единствената най-голяма сила е убеждение, умението да спечелиш доверието на население, за което да го манипулират и лъжат е стандарт. В годините институциите доказано са загубили доверието на хората, честото бездействие и неангажираност, направиха така, че при истинска криза никой не вярва. Институциите като с бумеранг получиха същото отношение от хората, такова каквото те години наред го демонстрираха-неуважително и несериозно.

И доказателство са пълния провал на училищното дистанционно обучение (макар че министерство на образованието твърди точно обратното), неподготвената своевременно индустрия с предпазни средства, липсата на ясни експертизи, дезорганизацията на медицинските институции, която доведе до оставки в столични болници на медици, които не са готови да жертват живота си, дори и политиците да ги смиряват, че всичко е готово когато все ясно вижда, че не е така

. Институциите са неподготвени, страхуват се и никой властимащ не иска да поеме отговорност за евентуален погром. Случващото се не е само здравна криза, не е само биологична война, това моментът, в който едно политическо управление ще докаже себе си така както го твърди или ще се гръмне като изкуствено раздут от власт-опияние балон.
С всеки изминал ден от разрастващата се криза, обаче обществото се преражда, става по-силно, по-обединено, по- съпричастно, по-задружно, хората са сплотени, а вярата ги крепи… аплодисменти към медици, помощ за възрастни и хиляди дарения. Когато правителството не може да се справи, когато действия са слаби и ги компенсираш със силови мерки, вместо с доверие и разбиране, българският народ показва скритата си доброта, макар и за пореден път да търпи неподготвеността на властта. Загубената връзка институции-население е пагубна в такъв момент, точно за това тя трябва бързо да се възстанови до възможното. Днес този сплотяващ елемент е щабът, това е проф. Мутафчийски-героят на всяка медия, но човекът, на когото хората вярват и се уповават, когато всеки друг се страхува.
На фона на активното дарителство и хилядите хора и фирми, които даряват макар те самите да нямат много в настоящата криза и злободневния въпрос с недостига на финанси в държавата, се зароди казуса: „Трябва ли партиите да дарят субсидиите си, а политиците заплатите си в борбата с пандемията?“. Аз мисля, че трябва, а те дали!?

Тези политици отдавна откъснали се от проблемите на народа, дали наистина са загрижени за него или в контекста на всичко е поредна игра, която да ги представи добре в медийния прожектор?! На 23.03.2020г. те не само не дариха част от заплатите или субсидиите си, те гласуваха закон, чрез който отлагат връщането на доказано незаконно придобити партийни субсидии. Липсата на морал, на ценност, на отговорност, трудно съществуват пред обсебеност, алчност, егоизъм и самовлюбеност. Трудно можем да си дадем отговори, защото една пандемия променя светогледа и пробужда Народа, но не може да накара слепците да прогледнат.

И ако до преди „Covid-19“, българите бяха свикнали да бъдат неангажирани със събитията в страната, да целят само личното благоденствие пренебрегвайки общото, неглежираха политическата среда и действия и бяха загубили гражданската си позиция в липсата на нейното изразяване, то със заплахата за най-свидното- живота, се пробуди онази искра, която винаги е съществувала в нрава на българина. Събуди се добротата, а смирението пред егоизма и бунта за оцеляване надделяха, съпричастността и взаимопомощта взеха превес, напомняйки на всички, че независимо как сме живели или живеем, къде сме и какво правим, ние на първо място сме хора…ние трябва да бъдем човеци с главно Ч. и общество с главно О. …и искрено се надявам българина да запази събудената искра и да я превърне в пламък на своята воля, стремеж и промяна. Вярвам, че хората ще осъзнаят, ще се събудят, ще се доверят и ще се спасят, защото без дисциплина и отговорност последствията ще бъдат пагубни. Искрено се надявам мерките да покажат своето положително влияние, народа да продължи да бъде толкова единен и след кризата, защото ако сега пазим живота си след това ще трябва да спасяваме съществуването си.

И дано след края на всичко да има на кого да благодарим…
…институции, действия, забрани, чувства, взаимопомощ, подкрепа, аплодисменти, дарения, сплотеност, вяра, надежда, любов… ЗА КАТАРЗИСА НА ЕДИН НАРОД!

Румяна Монева
Спец. Публична администрация.
3-ти курс/ Фак.№ 1708781003

Текст 2 Тоника Николаева: 

Как държавните институции и политически партии реагират на създалата се криза?

Напоследък най-нашумялата тема в страната ни и не само тук, е разпространението на коронавируса. Личните ми наблюдения са, че към момента генерал Мутафчийски е този, който е поел контрола върху създалата се ситуация, неговите апели се възприемат сякаш като най-адекватни.

Няма как да знаем точно какво и как обсъждат при затворени врати, но има достатъчно признаци (не само в България), че на тази плоскост спорът се води между политическите и експертните съображения. Президентът пък напоследък съветва българите да са дисциплинирани и да изпълняват стриктно ограничителните мерки и указанията на властите, а политиците – да не се правят на лекари. Именно президентът беше този, който даде личен пример на народа си когато на националния празник на България реши да посети връх Шипка и да поднесе реч, когато всички шествия бяха отменени с цел възможност от разпространението на вируса.

От няколко дни се създаде щаб на медицинския съвет. Още с първата си изява новият медицински съвет, който преди два дни бе създаден от премиера Бойко Борисов за борба с коронавируса, влезе в сблъсък с указанията на Националния оперативен щаб, ръководен от проф. Венцислав Мутафчийски. Резултатът е логичен, като се има предвид, че в него влизат хора, които от самото начало критикуват действията на щаба и предлагат различен подход към епидемията. Лично аз не съм изненадана, тъй като никога политическите партии и институции не са работили екипно пренебрегвайки личните си взаимоотношения.

Факт е, че създадения национален оперативен щаб взе бързи и доста затегнати мерки, но смятам, че някой от нещата са доста необмислени. Като вземем предвид, че българското общество е под карантина, а в същото време границите ни са отворени за всеки който иска да се прибере. В това нямаше да има проблем ако наистина МВР вършеше своята работа и следеше за спазването на карантинния период на тези лица. Всъщност на този етап е рано да се каже дали тези мерки ще дадат резултат. Отчайващо е генерал Мутафчийски да казва, че взема мерки с цел да не се разпространява този вирус и в същото време да казва, че очаква да се развие до 4000 случая болни на ден. Защо тогава са тези строги мерки ако в крайна сметка 70% от обществото ще прекара по един или друг начин коронавируса?

Разработил: Тоника Николаева

Публична администрация, 4 курс

Фак.номер 1608781017

ТЕКСТ 3  Станимира Дончева 

Как държавните институции и политически партии реагират на създалата се криза.

ИКОНОМИКАТА

Коронавирусът  парализира световната икономика. Някои дори твърдят, че се задава невиждана криза. Според други, икономиката бързо ще се възстанови през втората половина на годината. Но само ако дотогава епидемията отшуми.

Икономическите сътресения, предизвикани от КОВИД-19, пробудиха спомени за глобалната финансова криза от 2008-2009 година: говори се за рецесия, на борсите се лее кръв, а държавите и централните банки сякаш са изтървали икономическите юзди.

Пандемията, която взе вече хиляди жертви по цял свят, буквално парализира глобалната икономика: милиони хора са под карантина, а световните търговски доставки са тежко увредени, включително поради ограниченията в „глобалната фабрика“ Китай.

„Криза, каквато още не сме виждали“

До момента короновирусът вече нанесе сериозни щети на въздухоплаването и на петролните пазари. Въздухоплаването тъй или иначе страда от убийствената конкуренция, от ценовите войни и от хилавото си финансово състояние, а сега получи нов тежък удар от пандемията, която заплашва да доведе до фалит редица авиокомпании. Шефът на „Бритиш Еруейз“ Алекс Круз описва сегашното положение като „криза с глобални измерения, каквато още не сме виждали“.

Редица утвърдени авиокомпании настояха за държавни помощи, за да се справят с „тежката буря в небесата“. „След като дори такива богати фирми като „Луфтханза“ искат държавни помощи, тогава положението явно е лошо“, твърди пред ДВ експертът Роб Морис. „Очевидно за всички авиокомпании по света през 2020 година има една-единствена цел: да оцелеят. Боя се обаче, че много от тях няма да се справят и скоро ще станем свидетели на първите фалити.“

Петролните пазари не са в по-добро състояние. Очаква се, че световното потребление на нефтени продукти ще претърпи невиждан крах – поради временните ограничения на пътуванията, затворените производствени мощности и другите мерки за ограничаване на заразата. Тази година цените на петрола вече спаднаха с 50%.

Кризисната лавина от 2008-2009 беше предизвикана от евтините кредити, които банките безогледно раздаваха на купувачите на недвижими имоти. Когато балонът се спука, редица големи международни банки бяха поставени на колене, тъй като не разполагаха с достатъчно капитал, за да понесат удара. Днес обаче банките са в значително по-добро състояние – най-вече благодарение на засилената държавна и международна регулация, която беше наложена след онази криза.

„Кризата от 2008-2009 беше много по-страшна, защото тогава глобалната финансова система беше много по-уязвима. Банките не бяха толкова добре капитализирани, колкото сега – особено в САЩ“, обяснява експертката Сара Джонсън.

Независимо от всичко това, на банките определено им пáри под стъпалата – особено в Европа, където борбата за печалби беше твърде жестока заради извънредно ниските лихви. Експертите предупреждават още, че заради сегашното извънредно положение Италия може едностранно да прекрати плащанията по своите задължения.

„Според нас, сегашният шок е много по-ограничен във времето и ще окаже много по-незначителни въздействия върху световната икономика в сравнение с глобалната финансова криза“, казва в интервю за ДВ Бен Мей, директор на изследователския център по макроикономически въпроси в „Оксфорд Икономикс“. „Днес може и да си стоите у дома заради коронавируса. Но парите, които не сте изхарчили днес, няма да спестите за вечността, а ще ги изхарчите в бъдеще. Това ни учи опитът от предишни епидемии или природни катастрофи.“

„Не е толкова страшно“

От друга страна шокът, предизвикан от КОВИД-19, едва ли можеше да дойде в по-лош момент за световните търговски връзки, които и бездруго са увредени от напрежението между САЩ и Китай – двете най-големи световни икономики. Независимо от това днешното сътресение далеч не е толкова страшно, колкото онова отпреди десетилетие, смята Щефан Коотс от германския Институт за световна икономика.

„Глобалната финансова криза беше вътрешно-системна поради сериозна декапитализация в определени страни и поради свръхзадлъжнялост. Тези два корена на кризата се лекуват много по-трудно, отколкото сегашната криза, в която си имаме работа просто с прекъсване на определени производствени структури“, обяснява Коотс. „Така че дори кризата, предизвикана от коронавируса, до доведе до сериозно спадане на производството, шансовете за бързо излизане от рецесията са много по-добри, отколкото по време на глобалната финансова криза“, твърди експертът.

ГУРБЕТ

Изплашени сънародници вече се организират срещу връщащи се от гурбет българи. Ако кризата с коронавируса се развилнее, последствията може да са апокалиптични – за онези, които са подозирани, че разпространяват заразата.

В условията на тежки кризи малцинствата обикновено са първите „изкупителни“ жертви, хвърляни на олтара на върлуващите бедствия. През 1347-1348 година в поразената от чумата Европа погромите срещу евреите са повсеместни. Още в първата си публична реч, произнесена през 1919, Хитлер, който претендира, че ще възроди опустошената от войната Германия, обвинява евреите, че предизвикват „расова туберкулоза сред нациите”.

Прави ли българската държава нещо, за да предотврати такива сценарии насред пандемията от КОВИД-19?

Върху ромите вече падна клеймото на подозрението

След призив на ВМРО,  редица общини поставиха под блокади ромските квартали, някои въведоха и вечерен час. Според властите, дискриминация няма; мерките, в които на места влиза следене и мерене на температурата с дронове – все едно става дума за диви животни – се взимат защото хиляди роми се прибират от чужбина, а изискванията за карантина не се спазват.

Истински помагат главно здравните медиатори. Те изтъкват необходимостта от средства за дезинфекция и храна – немалко роми мизерстват и не могат да си ги позволят.

Карантината трябва да се спазва, но основателно ли е да се сравнява „запечатването” на Банско, установено като фактическо огнище на заразата, с „мерките” спрямо гетата? Изглежда сякаш една етническа група е набедена за потенциален разпространител на болестта. Нима няма българи, които нарушават строгите забрани? Дори ако предприетите действия са добронамерени, те подхранват етническите стереотипи.

А най-страшното тепърва предстои…

Междуетническият конфликт може да бъде разпален  и от задаващия се стопански колапс. Според  икономиста Ясен Гуев, трябва да се подготвим за спад на БВП между 5 и 15% и безработица от 10 до 20% през 2020 година.

Мерките, обявени от премиера, едва ли ще разпръснат черните облаци над икономиката. А никой не може да каже колко ще продължи извънредното положение и какъв ще е броят на жертвите. Капацитетът на ВМА и „Пирогов” да поемат пациенти е изчерпан, а най-страшното, опасявам се, предстои.

Какво правим, ако болестта върлува година или повече? Напрежението вече се покачва. Нашенци попречиха на британски туристи да се качат на полет за Англия; има сигнали за изплашени сънародници, които се организират срещу българи, връщащи се от „гурбет”… На какво могат да се надяват ромите, а и други малцинства, ако болестта се развилнее?

Накъде ще тръгнат армиите от обеднели, отчаяни хора?

При положение че извънредното положение се проточи, а ваксини все още не са изработени, е възможно да възникнат армии от безработни, отчаяни хора, предвождани от фалшиви пророци. Двете взаимообвързани оси на конфликтите: междуетническите и – казано провокативно – класовите, ще се пресекат още по-силно когато подборът, който ще трябва да правят лекарите, стане неизбежен.

Макар подобни сценарии да звучат апокалиптично, не са изключени ситуации, в които залогът в противопоставянето е кой да оцелее: българите или малцинствата; заможните, успели да си осигурят респиратори и медицински грижи, или „лузърите” – без значение от етническия им произход.

КОНСУМАЦИЯТА

Извънредната ситуация вероятно ще се отрази и на потреблението на най-търсените храни

Вижте и

Внуците на Панчо Владигеров излизат на великотърновска сцена

„Коронавирусът ни затвори. Оставайки вкъщи и мислейки какво да направим, за да оцелеем, си дадохме сметка, че можем да започнем да месим хляб и козунаци“, каза Силвия Тодорова.

Тя се опасява, че хранителният бизнес и ресторантьорството са най-потърпевши и апелира за спешни мерки от страна на държавата.

МЕРКИ И ЗАКОН ЗА ИЗВЪНРЕДНА СИТУАЦИЯ

Извънредни мерки за борба срещу опасния коронавирус оповести днес българското правителство. Държавата ще помогне на работници и работодатели, ще се погрижи за медицинските кадри и ще ограничи придвижването на хора.

Българските управляващи предприемат първи, макар и плахи мерки за подпомагане на бизнеса и работещите в условията на пандемията от COVID-19 и обявено извънредно положение в рамките на месец. Към момента общият брой на регистрираните в България пациенти с коронавирус е 51, от които двама са починали.

По всичко личи, че правителството ще изчака и следващите месеци, за да предложи нови мерки или пакет от такива. Няма да има данъчни или лихвени ваканции, нито спиране на комуналните плащания, както в Италия, или както в Гърция отлагане за поне три месеца на плащанията на ДДС и социалните осигуровки от бизнеси, затворени заради коронавируса.

А през юни вероятно ще има и актуализация на бюджета, който беше планиран да е балансиран за първи път от близо десетилетие. На днешния брифинг министърът на финансите Владислав Горанов не назова конкретно число освен “десетки милиони” в отговор на въпрос колко до момента е похарчил кабинетът в мерки за справяне с COVID-19.

Първите мерки за бизнеса

Подобно на Дания, и в България държавата ще поеме част от заплатите на хората, работещи в бизнеси, засегнати от коронавируса, и заплашени от съкращения. В Дания е 75% за три месеца, като се поемат и пет дни от платената отпуска, в България 60% – само за месец. “Предлагаме на бизнеса, вместо да уволнява хора, да си поделим цената на тези временни затруднения”, заяви министърът на финансите, но не обяви по какви критерии ще става това. Засегнатите обаче ще кандидатстват през Агенцията по заетостта. Обявената подкрепа ще стане чрез Националния осигурителен институт (НОИ). Според министъра на икономиката Емил Караниколов, търговските вериги, чиито обороти са се увеличили в кризата, били готови да наемат част от хората, заплашени от съкращения – на граждански или втори трудов договор.

Единствената държавна банка, Българската банка за развитие (ББР), ще обяви от утре, 16 март, линия за специална ликвидна подкрепа на бизнеси, които страдат от липса на достатъчно средства. Такива кредитни линии, от които да се възползва и България, се очаква да обяви и Европейската инвестиционна банка (EИБ).

Освен това правителството предлага удължаване до 30 юни на срока за годишното счетоводно приключване и представянето на годишните финансови отчети и декларации по Закона за корпоративното подоходно облагане. Ще бъде удължен и срокът за плащане на местни данъци и такси с отстъпка, който изтича в края на месеца, защото този срок „е предпоставка за струпване на много хора на едно място”.

С грижа за медиците

Заделят 20 млн. лева от Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” за плащане на извънредните до 1000 лева на месец за медиците, които работят в места на зараза от COVID-19. Eвропейската комисия разреши на страните-членки да не връщат неусвоени средства по европейски програми, а да ги използват за справяне с пандемията. С евросредства, предназначени за регионално развитие, ще се купуват необходимите за болниците медицински изделия. Досега болниците плащаха цените на поскъпналите многократно заради болестта консумативи от своите бюджети, а извън столицата осигуреността с такива е минимална.

С други 20 милиона лева, отпуснати на общините, ще се подпомогне социалният патронаж, ползван в момента от близо 43 000 българи. Социалният министър Деница Сачева съобщи, че той ще бъде разширен и към хора с увреждания, както и към поставени под карантина, за да получават храна и дезинфектанти. Рецептите за скъпите лекарства автоматично се продължават с 12 месеца.

В помощ на повече от 400 000 пенсионери, които продължават да работят, техните пенсии ще бъдат служебно преизчислени от 1 юли, за да не подават документи в НОИ. Всеки може да получи информация по социални въпроси на телефона за консултации – 080088001.

Към Националния оперативен щаб се създава специален логистичен център, който ще разпределя маски, защитни облекла, медикаменти и др. не само към болниците, но и за ведомства, които предоставят услуги на граждани и имат непосредствени контакти с тях като социални служби, полиция и пр. Този център ще е под ръководството на шефа на пожарната комисар Николай Николов. Към момента много болници в България работят без осигурени предпазни облекла и медиците в тях могат да напуснат без предизвестие, тъй като работодателят не им е осигурил защита в ситуация на пандемия.

Междувременно се разбра, че главният прокурор Иван Гешев е разпоредил проверки за търговия с лекарства на спекулативно високи цени. НАП и Комисията за защита на потребителите ще следят и за подобно поскъпване при стоките от първа необходимост.

Замразяват се проектите за модернизация на армията

А докато медиците в повечето болници чакат да пристигнат маски и защитни облекла, министърът на финансите обяви, че държавата ще преосмисли дългосрочните си инвестиции и проекти и много от тях ще бъдат спрени. Това ще засегне най-скъпите, като двата проекта за модернизация на армията – за придобиване на два многофункционални патрулни кораба за нуждите на военноморските сили (ВМС) за близо 984 млн. лв. и на 150 бронирани машини за пехотата за 1,46 млрд. лева.

“Тънък е балансът между възможностите на фиска и основната му функция да поддържа функционирането на държавата. Имаме резерви, но при стагнация могат да бъдат бързо изчерпани”, аргументира се Горанов.

Финансовият министър не приема исканията на БСП за спиране на плащането на битовите сметки за срока на извънредното положение, тъй като това ще доведе до верижна задлъжнялост. Той се обяви и срещу идеите за кредитна ваканция, която да обявят банките. “Нека се ограничим до детската ваканция. Не бих препоръчал да се отложат кредитите, но и банките имат известна гъвкавост… Но не бива да се отива до блокиране на икономиката от недобросъвестни длъжници”, заяви Горанов.

Засега нито една действаща в България банка, нито фирма за бързи кредити не е обявила известни облекчения или мерки във връзка с епидемията.

Какво става с транспорта

От полунощ на вторник срещу сряда (17 март) българските летища няма да приемат самолети от Италия и Испания, както и от Иран и Южна Корея. В случай на необходимост от евакуация на българи ще бъдат организирани специални полети с “България ер”, но не за сметка на данъкоплатците. Всеки сънародник, който се прибере от тези държави, ще бъде поставен под карантина. Камионите от транзитния трафик ще преминават през България, но конвоирани и ще спират на точно определени места за зареждане с гориво, обясни транспортният министър Росен Желязков. „Хората да не пътуват в Европа, ако не е крайно наложително”, посъветва той.

Засега няма да се разреждат пътническите влакове, а заедно с превозвачите и кметове на населени места ще се обсъди дали е нужно да се намалят някои автобусни линии.

Спират се всички процесуални срокове по висящи съдебни дела (без наказателните) с евентуален закон за извънредното положение, съобщи и министърът на правосъдието Данаил Кирилов. Спират и всички процедури на частни или държавни съдебни изпълнители, а във всеки район ще работи само по един нотариус.

Политическите сили, премиер и президент, всички са заровили томахавките в негласно примирие. При министъра на икономиката Емил Караниколов утре ще заседава Икономическият съвет с участие на работодателите. Със сигурност днешните мерки няма да са последните в справянето с последствията от COVID-19.

ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

Прaвитeлcтвoтo мoжe дa изкaрa нaпълнo зaкoннo aрмиятa пo улицитe, влacттa мoжe дa глoбявa вceки, кoйтo нe cпaзвa прoтивoeпидимичнитe мeркитe c 5000 лв. глoбa, a здрaвнитe cлужби мoжe дa иcкaт oт МВР принудитeлнo дoвeждaнe нa хoрa зa лeчeниe и изoлaция.

КОМУНИКАЦИЯ

Комуникациите стават все по-важни, тъй като информацията става все повече, а управлението на комуникацията е свързано именно с информационните потоци. В съвременния свят все повече кризи възникват именно заради липсата на общуване.

Информация населението получава от телевизията, радиото, интернет. Образованието продължи с дистанционно обучение през различни платформи.

Повече институции работят дистанционно и конферентни връзки.