Във връзка с поредица от притеснителни „изчезвания” от ефир на журналисти от „Нова телевизия” и БНТ, както и по повод словесен инцидент с репортерка от БНР, председателят на УС на СБЖ изразява тревогата на СБЖ доколко гарантирани са и доколко се спазват журналистическите права в условията на извънредното положение заради пандемията от Covid-19.
По повод развиващите се в последните дни събития и процеси около професионалната реализация на редица журналисти председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:
Поредица от притеснителни събития около журналисти от няколко медии в последните дни отново засилват тревогата на СБЖ доколко гарантирани са и доколко се спазват журналистическите права в условията на извънредното положение заради пандемията от Covid-19.
Виждаме и повдигнати обвинения на лица от други професии за разгласени от тях данни и мнения, което поражда силно безпокойство за свободата на словото.
Неизбежен е въпросът дали безпрецедентната глобална ситуация и взетите заради нея у нас мерки не се оказват удобен параван за посегателства, сплашващи действия или пряко лишаване от работа на утвърдени професионалисти от нашата гилдия.
Свидетели сме и на неприемливия призив, отправен в ефира на БНТ от депутата Йордан Цонев „да се лишим за известно време и от свобода на словото, да замълчим.” Възглед, който влиза в разрез с многократно изразяваната от висши европейски институции позиция, че демократичните права и свободи не могат да бъдат жертвани под предлог за борба с пандемията.
Точно обратният на тази позиция подход обаче изглежда все по-уверено си пробива път в нашата действителност. Това е не само изключително тревожно, но и недопустимо. СБЖ категорично осъжда и се противопоставя на тази тенденция.
Именно кризата с коронавируса и внесените промени в Кодекса на труда с приемането на Закона за извънредното положение са използвани за „поставянето в престой” с откритата перспектива и за освобождаване от работа на известните имена от „Нова телевизия” Мирослава Иванова, Галя Щърбева, Мария Йотова, Станимира Иванова, Живко Константинов.
Случващото се с журналистите в тази медия отдавна буди тревога. Сегашният епизод е само поредният във вече дългия списък от изявени колеги, принудени да си тръгнат оттам. Достатъчно е да споменем миналогодишното напускане на известните разследващи журналисти Генка Шикерова, Миролюба Бенатова, Марин Николов.
Какъв е този странен селективен подбор? Защо се отстраняват подготвени, мислещи, компетентни и утвърдени журналисти, отдавна спечелили уважението и доверието на аудиторията?
Подобна ситуация се разиграва и в БНТ, където също виждаме различни форми на сваляне от ефир, напускане, отстраняване, дори закриване на цели предавания – както стана миналата година с популярното ток-шоу на Искра Ангелова „Нощни птици”, получило, впрочем, една от годишните награди на СБЖ за 2019 г..
Поредният случай сега е с водещите на предаването „Култура.БГ” Александра Гюзелева и Димитър Стоянович, както и с продуцентите на същото предаване Весела Петрова и Николай Колев. Всички те са поставени във висящо положение, след като и за единствена водеща, и за единствена продуцентка е определена друга колежка.
Ситуацията възмути вече много от редовните гости на това уважавано предаване за култура, които излязоха дори с инициативата да го бойкотират, докато не се върне досегашното положение.
Учудваща на този фон е реакцията на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, който се „аргументира” така пред запитала го за мотивите му медия: „В културата няма нужда от толкова много водещи, защото култура няма”. Той също се позовава на извънредните мерки: „Докато мерките са в сила, ще има един водещ в „Култура.БГ”.
Такава безапелационност е стряскаща и навява аналогии с една зловещо известна фраза, свързваща „култура” с „кобура”…
Като добавим към това и неподновения договор на друг авторитетен колега – водещия на „Бизнес. БГ” в БНТ Марио Гаврилов – картината с отношението към журналистите в обществената телевизия става повече от притеснителна.
Следващият случай от последните дни се раззграва с колежката от структурираното към БНР Радио Благоевград Елеонора Тахова, получила през 2017 г. наградата на СБЖ за млад журналист.
В края на пореден импровизиран брифинг на премиера Бойко Борисов пред група журналисти, отразяващи инспекцията му на тунел „Железница”, камерите хващат подхвърлена неуважителна думичка от обърналата се назад Елеонора. Много медии, а и ръководството на БНР интерпретират думата като насочена към премиера. Докато самата журналистка, подложена на порицания от ръководство си, уверява, че е имала предвид бутал я откъм гърба оператор по време на брифинга. Но поднася и извиненията си към премиера, ако е създала погрешно впечатление.
Следва дълго открито писмо от генералния директор на БНР Андон Балтаков. Той сякаш приема версията на журналистката, но въпреки това цитира изавление на нейната пряка ръководителка, от което става ясно, че все пак репортерката ще бъде наказана, за „да успее да извлече поука и докаже пред слушателите ни своя безупречен до инцидента професионализъм”.
Освен това Андон Балтаков обявява, че всички служители на БНР ще трябва да преминат през „курс по етика и управление на поведението в кризисни ситуации”.
Разбира се, етиката е ключова в нашата професия и СБЖ винаги е отстоявал стриктното прилагане на етичните принципи както в професионалните, така и в личните изяви на колегията. Но преекспонираната реакция на конкретния случай поражда въпроса дали тя щеше да бъде с такива мащаби, ако нямаше тълкувания, свързващи обидната дума с премиера, а тя бе останала само като елемент от нервен сблъсък между колеги?
Задава се наказание за репортерката, тя е назидавана да „извлече поука”, но притеснителното е и посланието към цялата колегия и към обществото, което от контекста на всички изброени мерки спрямо журналисти от последните дни може да си извлече една-единствена „поука” – че сякаш целенасочено се следва „повелята” на Йордан Цонев „да замълчим”. В условията на извънредно положение това е повече от опасен симптом.
СБЖ няма намерение да мълчи и ще продължи да алармира за всяко тревожно за демокрацията явление и официалните институции, и общественото мнение, и гражданското общество у нас. А също – и Международната федерация на журналистите, и Европейската федерация на журналистите, в които членуваме като Съюз. Както и висшите европейски институции, пред които вече настояхме да включат и медиите, журналистите и свободата на словото във възстановителните планове за Европа след коронавируса.
Мисията, дългът и работата на журналистите не е да мълчим, а обратното – да надигаме глас. В името на всички ни.
Любословие по сайта на СБЖ.
Каква е вашата реакция?
