Как една снимка от Ухан на възрастен мъж, застинал в смъртта, разтърси закоравелите ни души
„Снимката на стар човек, застинал в смъртта, лежащ на тротоар в Ухан, все още с маска на лицето, ни подейства като детонатор. Този път ставаше дума за нещо друго. Това се случи на 30 януари и по това време журналистите от агенцията съобщаваха за все по-антиутопични сцени в китайския мегаполис“, коментира Фил Четуинд, директор на отдел Информация в АФП.
Това се случи на 30 януари и по това време журналистите от агенцията съобщаваха за все по-антиутопични сцени в китайския мегаполис. Снимката, направена от Ектор Рьотамал (фоторепортер на АФП, базиран в Китай – бел. прев.) на това анонимно тяло на улицата, заобиколено от служители в бели престилки, колебаещи се какво да правят, говореше за загуба на контрол, доста по-голяма от онова, което си представяхме. Тази снимка се разнесе като ехо из първите страници на медиите по целия свят. „Снимката, уловила кризата в Ухан“, написа тогава в. „Гардиън“. И това прозвуча като предупреждение.
Дежавю
Дотогава мнозина сред нас смятаха, че тази криза сме я преживявали и в миналото. Журналистическите спомени за епидемии, за световни предупреждения за пандемии са труднозаличими. От петнайсетина години някои от нас отразяваха епидемиите от ТОРС, от птичи грип, от свински грип, от БРИС; а други влизаха смело в допотопни болници, облечени от главата до петите в защитни екипи, за да разкажат за драмата, породена от вируса на Ебола в Западна Африка през 2014 г. Ние бяхме запознати с протоколите, имахме маски, очила и друга защитна екипировка. Случващото се в Ухан наподобяваше до този момент събитията, които сме отразявали в миналото, докато не стана наистина нещо много, много различно.
Два месеца изтекоха, откакто нашият екип успя да напусне откъснатия от света Ухан, на борда на самолет А340, нает от френската армия. Оттогава болестта COVID-19 се превърна може би в най-голямата криза на нашето време. Тя разтърси нашите общества и породи безпрецедентни предизвикателства за журналистите, опитващи се да разкажат за тази нова необичайна реалност и да я обяснят на хората.
В нашата природа е умението да си задаваме въпроси, да подлагаме нещата на съмнение, за да можем по-добре да проникнем в същината и да разшифроваме комплексни истории. Но как да изпълним мисията да информираме, когато епидемията от коронавируса преобърна живота на всеки от 2400-те служители на агенцията и когато нашият абсолютен приоритет е този да защитим тях и техните семейства? Как да продължим да осигуряваме една отлична журналистика в ерата на социалната дистанция?
Всичко се промени, но страстта и посветеността на нашите журналисти си остана непокътната. Пандемията ни принуждава да се надвесим над бездната. Тя ни задължава да осъзнаем до къде се простират нашите възможности, да се покажем креативни и изобретателни. Тя ни налага да се концентрираме върху същественото с голяма смиреност.
Почти всички наши журналисти – 1700 – и нашите 200 кореспондентски бюра сега са преминали към дистанционна работа. Централата ни в Париж, където обичайно хиляда души въртят информационното колело 24 часа в денонощието, сега е опустяла. Там можеш да видиш само около 40 служители, сред които ключово важните охранители и хигиенисти. Същият сценарий се повтаря навсякъде в света в териториите, превзети от вируса, първо Азия, а после и Европа. В това необичайно пътуване ние сме на първия ред. Опитът на нашите екипи в Азия ни позволи да извлечем съществени поуки, за да водим тази битка. Ние с изненада открихме, че почти всички журналисти могат да работят дистанционно, с изключение на видеоотдела, който осигурява директните предавания.
Мрежа за дистанционен труд
Нашите технически екипи положиха неимоверни усилия, за да създадат една внушителна мрежа за дистанционен труд, в това число бюрата, от които се излъчват емисиите и онлайн комуникационните платформи, като накрая пресъздадоха една световна виртуална и обезопасена агенция. А същевременно нашият така наречен екип за „непрекъснатост на работния процес“ работи неуморно на процъфтяващия пазар на лаптопите и на санитарните материали, изпращайки дезинфекционни гелове и предпазни материали в бюрата ни в четирите краища на света, в момент когато въздушните връзки са все по-редки.
Казахме си, че трябва да отдаваме приоритет на някои събития, да приемем, че ще се откажем от отразяването на други събития. Но докато бюрата ни се изпразваха през март, нашата продукция не намаля. Научихме се как да го правим и се нагодихме с течение на дните, продължавайки да разпространяваме важни и необходими в много отношения информации. И докато ние всички сме засегнати, всички наши репортери искат да разкажат за последиците от новия коронавирус върху обкръжаващото ги население, от Бейрут до Киншаса, през Ханой, Багдад, Париж, малкия италиански град Кодоньо или пък Ню Йорк.
Отделите ни по инфографика и документалистика изградиха съвместно с кореспондентските бюра на АФП база данни, позволяваща да се следи еволюцията на епидемията, броя на потвърдените случаи, смъртните случаи, броя на жителите на планетата, поставени под изолация. Тази база данни, подхранвана от местни официални източници, се превърна в референтна. Тя ни позволи също да отразяваме бързо разпространението на епидемията на планетата и да създаваме прости и подходящи графики, в това число и видеоматериали.
Ден след ден нашите репортери, специализирани в икономически новини, отразяват хладнокръвно трусовете на борсите, адската спирала на безработицата, която се задълбочава и мрачните прогнози за забавяне на икономическата активност. Нашите журналисти, специализирани в здравните проблеми, в реално време ни информират за контекста, препоръките, за онова, което се знае за болестта, за да можем да се борим със слуховете, които се разпространяват с бързо темпо онлайн.
Проверка на фактите
По този въпрос нашата световна мрежа за проверка на фактите вече разпространи 600 статии, опровергаващи несекващия поток от фалшиви информации относно коронавируса. Доказателство за жаждата за достоверни и проверяеми информации по тази тема, е това, че аудиторията на нашия сайт за проверка на фактите набъбна рязко: само за един месец, през март, тя беше равна на цялата аудитория за 2019 г.
Тази пандемия е преди всичко една човешка история. Но парадоксално лицата, които я въплъщават, са скрити. Нейните герои и жертви изчезват зад маските, очилата, полиетиленовите чували, реанимациите, или просто у дома си, в изолацията, която им е наложена. Мъжът, който лежеше на тротоара в Ухан, е бил несъмнено дядо, съпруг или брат на някого. Но ние не знаем нищо за него. Ние не знаем дори дали е бил покосен от коронавируса. Всеки ден ние се опитваме да свалим маските. В Южна Корея, когато кризата все още не беше достигнала до Европа, Ед Джоунс (фоторепортер на АФП за двете корейски държави – бел. прев.) се срещна с медицински сестри с набраздени с лепенки чела. Обясниха му, че правят това, за да предпазват кожата си срещу агресивното действие на пластмасата в защитните средства. Той направи серия от портрети. И на снимките тези малки лепенки по челото разказват също сами по себе си за огромната ежедневна борба на тези хора. А всеки портрет бе придружаван от послание от човека на него. Телеобектив, насочен към круизния кораб „Заандам“ от лодка, люшкана от вълните в Панамския залив, ни позволи пък да доловим за първи път отчаянието на пътниците, затворени на борда му.
Колективно усещане
Всички ние имаме колективното усещане, че е наш дълг да разкажем за всички тези истории от живота. Но трябва да го направим възможно най-предпазливо. Нито един репортаж в болница или от място, на което има болни от Ковид-19, не може да бъде направен без предварителното разрешение на главните редактори и след точна оценка на рисковете. Въпросът, който се задава в този случай, е същият, задаван и при военните репортажи: наистина ли е необходимо това? И ако отговорът е „Да“, след това се проверява дали човек е отметнал всичко в списъка с необходимата за целта на репортажа екипировка. Само доброволци сред нас са пращани на тези мисии.
Репортажите и снимките, направени от тези екипи, са една общественозначима журналистика от най-висша степен. Благодарение на тях хората осъзнават херкулесовата задача, пред която са изправени медицинските работници и борбата за оцеляване на пациентите без и с апарати за обдишване. Да получим достъп до високоскоростен влак, превърнат в болница върху релси, или да следваме южноафриканските полицейски сили в опасната нощ на Йоханесбург, ни позволява също да разкажем за реакцията на властите и правителствата за справяне с кризата.
Всеки ден ние разглеждаме тези общочовешки теми. Но има също и ужасяващи истории за самотна смърт в старчески домове, за близки, които не могат да се помолят за последен път над ковчега на техните скъпи покойници, за импровизирани морги из улиците на Ню Йорк. Как можем да не си спомняме за интервюто със семейството на тийнейджърка, покосена от болестта. Но ние съобщаваме също и за невероятните истории на непоклатимост и солидарност. Римляни, които пеят по балконите, неаполитанци, които снабдяват с храна най-уязвимите, поставяйки я в кошници, които се издърпват нагоре с въже. Или пък лотарията, която се разиграва от прозорец на прозорец в жилищна кооперация в Мадрид. Или индийските полицаи, носещи каски с формата на коронавируса. И разбира се, ние разказваме за градовете, в които всяка вечер аплодисментите на хиляди хора по едно и също време раздират тишината.
Ние постоянно се адаптираме. Нямаме стикове за микрофони, за да можем да запазим регламентираната дистанция по време на интервютата, защото нямахме време да ги поръчаме. Тогава нашите видеорепортери използват за целта селфи стиковете си. Мобилен телефон, прикрепен към стабилизатор, позволява също много добре да се снима видео от велосипед или мотоциклет из опустелите градове или емблематичните булеварди като Шан-з-Елизе или Пето авеню. Какви по-добри начини може да има от нашите дронове, за да заснемем от високо и да покажем безлюдието, тишината, странното спокойствие в градските центрове? Така че докато пандемията напредва, ние отвръщаме чрез техники, научени на друго място и по друг повод.
Физически риск
Психологическото въздействие на тази криза върху нашите екипи ни мобилизира също както и физическият риск, на който те се излагат. Достъпът до грижи е еднакъв за всички, по-специално в най-уязвимите страни. Знаем също, че нашите клиенти се сблъскват със същите предизвикателства. В АФП няколко десетки души станаха жертви на Ковид-19. Някои бяха хоспитализирани. Много вече се върнаха на работа. Но тук няма място за отстъпление. Защото ден след ден виждаме ужаса, който се разпростира с вируса
Любословие по Политика
Каква е вашата реакция?
