Три сценария за последствията от извънредното положение, мерките за социално дистанциране и новия коронавирус, са изработили учените от Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките
Експресният анализ е разработен на базата на информацията за разпространението на заразата и предприетите правителствени мерки, валидни към 12 април т.г., като учените ще актуализират прогнозите си при всяко настъпване на нови и съществени промени.
Първият сценарий
допуска, че пикът на заразата в България ще настъпи в средата на май, няма да има втора вълна от заболели, мерките постепенно се отменят и през втората половина на годината икономиката на страната ще функционира нормално.
Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с влошаване на текущата сметка, основно заради слабия туристически сезон. В туристическия сектор се очаква спад до 20 на сто.
Това е най-благоприятният сценарий, но вероятността той да се сбъдне е около 20 процента. При него икономиката на България ще регистрира спад с 2,4% през тази година, а инфлацията леко ще се ускори. Безработицата ще нарасне до 6,9%.
Вместо балансиран бюджет ще има дефицит в размер на 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт. За покриването на извънредните разходи ще е необходим нов дълг от 2,5 млрд. лв.
Вторият сценарий
предвижда пик на заразата от края на юни до средата на юли, с постепенна отмяна на мерките и възможно повторно въвеждане на някои ограничения. Вероятността той да се случи е 60 процента.
При него БВП ще се свие с 4,3% през тази година, а инфлацията ще се ускори до 4,2%.
Обемите на външната търговия ще намалеят значително, като по текущата сметка ще има дефицит от повече от 1 млрд. евро. Износът ще се свие с 4,6%, а спадът в туризма ще е с 50%.
Безработицата ще нарасне до 10%. Бюджетните приходи ще са по-ниски с 9%, спрямо планираните. Дефицитът в хазната ще достигне 2,5% от БВП, а за покриването му ще трябва нов дълг от 3,8 млрд. лв.
Третият и най-негативен сценарий
допуска пик на заразата в средата на август при периодично затягане и разхлабване на мерките. Вероятността той да се сбъдне е 20 на сто.
При него се очаква дълбока рецесия със спад на БВП от 5,7% през тази година. Инфлацията ще се ускори до 5,2%, ограничавана най-вече от намаленото вътрешно потребление.
Дефицитът по текущата сметка на България ще надхвърли 2 млрд. евро. Спадът в приходите от туризъм ще е с между 50 и 70 процента.
Безработицата ще скочи до 12%. Бюджетните приходи ще са с 10% под планираните. Разходите ще нараснат с 5,5%. Бюджетният дефицит ще достигне 5% от БВП. А необходимият нов държавен дълг ще е в размер на поне 8 млрд. лв.
Според икономистите на БАН актуализацията на бюджета, както и другите фискални мерки са взети навреме. Общата стойност възлиза на около 2% от БВП, което напълно отговаря на възможностите на страната ни и със сигурност ще търпи промени в хода на кризата.
От БАН не изключват и вероятността от нова актуализация на бюджета, в случай, че се реализират вторият или третият сценарий за кризата.
В заключение икономистите на БАН подчертават, че оптималните мерки за борбата с коронавируса са свързани със съзнателно ограничаване на икономическата активност. Според учените за трайно справяне със заразата ще са необходими между 6 и 12 месеца, като този период може да се съкрати само при наличие на доказани медикаменти за лечение, доколкото откриването на ваксина се очаква да отнеме поне 1 година.
Каква е вашата реакция?
