Тъжно съобщение на колегата ни във Варна- Пламен Гутинов, фоторепортерът на Медийна група „Черно море“ разкри, че той напуска вече толкова рядката позиция на фоторепортер в печатно издание. Желаем му успех и ново професионално предизвикателство зад обектива:
Последния фоторепортер на ежедневник във Варна!
Скъпи приятели това е последният брой!!!
За мен беше Велико 12 годишно приключение!!!!
Отиде си ежедневния варненски печат.( голяма „греда“ ) .
ЧАО!
В началото на годината на изложба на последните фоторепортери във Варна , той заяви – Последните фоторепортери във Варна: „Тази професия я работиш, защото я обичаш“ и „Аз съм близо 12 години фоторепортер. Преди това съм работил още толкова отново като фотограф, но не и фоторепортер“
Има нещо, което отличава чистия творец от останалите от търговците, продаващи изкуство. Скромността. И съчетанието талант- смирение е сравнимо eдинствено със самороден къс минерал. Нешлифован, но свети. Трябваше да използвам всичкото си дар слово, за да склоня нашия фоторепортер Пламен Гутинов да говори за себе си и работата си. Виждали сте го. 100%. Ако живеете във Варна, познавате физиономията му. В студ, пек, в дъжд, сняг, буря и поледици той реди пешеходни тигели из целия град, за да улови най-ценното, значимото, красивото, грозното, лудото, всекидневното от нашия град. И за да осъмне вестник „Черно море“ вече над 10 години с неговите снимки. Част от тях ще бъдат представени в изложба на варненските фоторепортери, в която те ще покажат някои от най-емблематичните си кадри. Със съдействието на община Варна в Градската художествена галерия от 2 до 16 май ще видим сборна селекция на най-ценните и значими фотографии, запечатали духа на красивата ни морска столица. Да бъдеш фоторепортер, не означава само да бъдеш добър фотограф. Опитвам се да разбера къде по професионалната му пътека се е превърнал в истински творец.
Първата снимка. За първи път Пламен хваща фотоапарат в 5 клас. Имал е късмета да попадне на бащиния си „Зенит“, а това наистина бе една от най-добрите фотографски машини по времето на социализма у нас. Ленти, проявители, тъмна стаичка с червена лампа и тайнството да изведеш идеята си, отпечатана на фотохартия. Оказва се обаче, че за да постигне окото на добрия фотограф, човек наистина трябва да има творческото в себе си. Занимава се с рисуване почти до края на гимназията. Взема и уроци. Акварел, темпера, графика – не са му чужди различните изобразителни техники. По време на тези безценни занимания той формира цветоусещането си, знанията за композиция, пространственост, идея. Активно обаче започва да се занимава с фотография от 1998 г., веднага след казармата. Попада на Боровец, където съдбата го среща с фотографи, и тръгва с тях, за да се потопи изцяло в новото изкуство и да го превърне в своя професия. Школовката в курортите Слънчев бряг и Боровец шлайфат всички детайли и търсения. Трупа опит, който сега осъзнава като безценен. Преминава към цифрови фотоапарати едва след като те стават популярни у нас. Истински ценните уроци са по време на лентовите камери обаче. „Тогава по-малко щракахме и повече се забавлявахме“, споделя Пламен.
БАБИНДЕН в село Тополи.
Вестникът и фоторепортерството. След опита, който му дава снимането на хора по курортите, той попада в Медийна група „Черно море“ – вестник и агенция. И така вече повече от 10 години е един от най-добрите фоторепортери във Варна. „Най-важното във фотографията е зад апаратното устройство – споделя Гутинов. – Когато един човек е професионалист и има око за това изкуство, може с един най-обикновен „Смяна 8“ (култов за времето си черно-бял съветски фотоапарат- бел. ред.) да направи чудеса. Днешните телефони са толкова напреднали, имат много функции, милиони цветове, висока резолюция и готови програми за обработка. Всеки щрака и уж показва висококачествена снимка. Но истински ценното е от другата страна на техниката. Много е важно да уловиш момента, да си интересен“, споделя още талантливият ни колега.
В акция. Провокирам го с примерна ситуация, в която често попада наяве. Има значимо за града събитие, на което присъстват много фотографи. Кой, питам, ще направи най-ценния кадър? По-нахалният? Късметлията? „Не. Този, който умее да прави кадри, които говорят. Снимката трябва да говори, да носи информация, но и да провокира, да замисля човека, който ще я види. Все пак това е изкуство и то трябва да вълнува. Във вестника повечето снимки остаряват бързо. Слава богу, с интернет и възможността за публикуване в агенцията повечето кадри достигат до хората на момента. Една снимка може да провокира тези, които я гледат. Тя може да даде безценна идея на някого и той да сътвори нещо велико“, убеден е фотографът.
САМОЛЕТ каца на летище Варна.
На въпрос „Фотограф къща храни ли“ Пламен се усмихва. За малко да ми отговори първосигнално с „не“. Замълчава и ми казва: „Почти“. Не е посегнал към сток-фотографията и заснемането на сватби и събития, от които се печелят най-много пари, защото това е далеч от изкуството, не го провокира и според него е вид търговия. Засега той не се определя като търговец.
Гутинов е пътешественик по душа. Човек, който го познава само бегло, ще ме репликира, защото на практика Пламен рядко напуска Варна. Но за него пътешествието може да стане и в нашия град. Той вижда морската столица като един жив организъм. Изследва го всеки ден и за него е важен контактът с всичко, което снима и запечатва. Общува с хората, пита ги, потапя се в ситуацията, извлича максималната предварителна информация, преди да заснеме нещо. „Иначе рискуваш да предадеш погрешно послание“, убеден е фотографът. Познават го всички просяци, продавачи по улиците, цветари и местни лица от артериите на града. „Аз обичам да говоря с хората. Разменям си реплики, както с кмета на града и митрополита, така и с клошари, рибари, водолази… Минавам средно по 15 км на ден пеша. Има неща, които се виждат само ако се доближиш до тях.“
ЗАБАВЛЕНИЯ на плажа.
По отношение на безбройните курсове по фотография, които станаха популярни напоследък, го питам дали „от всяко дърво става свирка“. „Да щрака може всеки, оказва се. Както във всяка област обаче има хора, които са професионалисти и си тежат на мястото благодарение на уменията, които имат. Има и други… Добрият фотограф трябва да предвижда ситуацията. Той трябва да знае какво ще се случи в следващия момент, за да улови големия си кадър, за да подреди максимално добрата композиция. Това се постига с опит. С времето натрупваш умения, с които по-лесно стигаш до това, което търсиш. Във фотожурналистиката бързането изхабява. Невинаги имаш време да мислиш. Гониш време. Но пък това е истинското предизвикателство на професията. Това я отличава от работата на обикновения фотограф. Обичам си професията. Истински. И съм социално ангажиран. Това всъщност ме държи все още в този бранш. Искам да помагам, да показвам красотата на този град, да показвам значимото в него, тъжното, веселото, пулса и радостта на хората, да провокирам и ако мога, да променя нещо към по-добро.“ Фотоапаратът винаги е с него – където и да ходи. Има две хобита – да кара ролери с дъщеря си и да спуска Мусала със сноуборд. Това последното е шега, защото се е спускал от най-високия ни връх веднъж. Но обича сноуборда.
ЕСЕН във Варна.
Да не сте посмели да му кажете, че е велик. Няма да ви вземе насериозно. Ще се врътне и може да се обиди. Той, както всеки творец, обича да бъде поощряван, да бъдат харесвани снимките му и да вълнуват. Но има нещо, освен скромността, което прави истинското очарование на този колега. Това е съчетанието между творческото му око и висок критерий. Последното е леко опасно, защото рискува да унищожи безценни кадри в кошчето, преди още да са видели бял свят. Пословичен е този човек след всяко завръщане от събитие, на което има масовка и той е снимал. По негово мнение той никога не е направил добри кадри. Което, разбира се, когато видим снимките му, разбираме, че изобщо не е така. Ние всички знаем, че и в най-непривичната и сложна ситуация той е намерил своето ъгълче, своята уникална гледна точка, за да извади своя пореден шедьовър.
Любословие по интервю на ЕЛИ МАРИНОВА, „Черно море“ от 27.04.2017
Каква е вашата реакция?
