На 25 март пренасяме частица от радостта на Божията майка към жените, които са ни дали живот
Благовещение е от най-голямите и важни празници. Благата вест за раждането на Спасителя на цялото човечество. В „онези“ години го чествахме основно като Деня на майката.
За отбелязването на Благовещение – Деня на майката се пазят архивни сведения от 1938 година. Тогава в салона на дружество “Славянска беседа” се провежда сказката “Грижи за майката” от проф. протоерей Христо Димитров. Има и още един много ценен документ от 1943-а. В съобщение до Радио София се казва: “На Благовещение, 7 т. м., Негово Високопреосвещенство митрополит Стефан ще отслужи в столичния храм “Света София”, храмов празник на същата, архиерейска света Литургия, а предния ден – велика архиерейска вечерня с петохлебие от 18 ч. На 7 т. м. В 16.30 часа след пладне по случая и по случай Деня на майката, от името на църквата и на дамския комитет от братството, ще говори в църквата “Света София” известният наш писател и общественик Константин Петканов, на тема: Християнското сърце на българската жена”. Преди и след сказката църковният хор ще изпълни подходящи песнопения.”
Така е било в онези години. Ние, които още пазим спомените си, сме длъжни да държим здрава връзката между поколенията. Денят на майката се честваше като духовен семеен празник от много българи. Винаги беше свързан с църковната служба, с празника на света Богородица и сякаш се пренасяше частица от светлината, от радостта на Майката Божия и към нашите майки.
Прекланяме се пред майката на Спасителя. Прегръщаме и целуваме жените, които са ни родили, защото те винаги остават най-важната част от живота ни. Една блага дума за тях и пролетно цвете стигат.
Честит празник!
Каква е вашата реакция?
