Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Google отбеляза д-р Игнац Земелвайс.
Лекарят открива, че работата с чисти ръце може да спаси живота на невинни родилки, защото методите на асептиката предотвратяват смъртоносната следродилна треска. Той вярва, че микробите, причиняващи инфекции, лесно се пренасят от пациент на пациент чрез медицинския персонал в болниците. Медикът предлага употребата на хлориран варов разтвор за измиване на ръце преди манипулации, за да се предотврати разпространението на инфекциозната болест. За този успешен, прост и рентабилен метод лекарят с право е считан за спасител на немалко майки.
Макар и изключително успешно, откритието на Земелвайс се сблъсква челно с принципите на вярата в науката и медицината от 19 век. Неговите колеги и други медицински професионалисти категорично, а често пъти – и доста остро отказват да приемат откритието му. Това е главно, защото те не могат да бъдат убедени, че отговорността за разпространението на инфекциите е тяхна. Реакцията на медиците се отразява и на работата на д-р Земелвайс. През 1849 година изявеният лекар получава тежък за него отказ за преназначение.
Игнац Земелвайс се превръща в персона нон грата. Сблъсква се с нежеланието на издателите на медицинска литература. Никой не желае да публикува или популяризира неговите изследвания и открития.
За съжаление неспирната критика, в крайна сметка, разбива психическото здраве на лекаря. До края на 1865 г. той страда от пагубните ефекти на тежка депресия, загуба на памет и други неврологични оплаквания. Лекарят постъпва в клиника за душевно болни, където пребивава само две седмици. Земелвайс загива (случайно или не – от сепсис) на 13 август 1865 г. на 47-годишна възраст
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)