През последните дни четем за различните ограничителни мерки, свързани с разпространението на COVID-19. Повечето от нас в чантите си имат антибактериални кърпички и дезинфектант, почистваме работното си място в офиса все по-старателно и караме децата да мият ръцете си по-често. Разбира се, правим го и ние.
Замисляме ли се обаче как се предпазват тези, които се срещат с големи групи от хора и чиято работа е свързана с комуникацията с тях? Които няма как да си свършат работата професионално, ако не отидат в центъра на събитието и понякога дори да се изложат на риск за здравето си? И това да не се случва само в дните, в които целият свят говори за коронавирус.
Сред тези хора несъмнено са фоторепортерите.
Мартин Николов се срещна с Любомир Бенковски-Бенджи, за да го попита дали и как се отразява на работата му разпространението на коронавируса:
„Когато човек става фоторепортер, той знае, че ще се излага на опасност. Аз не смятам, че тя е голяма. Работя си нормално. Не смятам, че трябва да се притеснявам”.
Замисляш ли се, когато трябва да отидеш на място, където има риск за собствения ти живот?
Всеки се замисля. Не е въпрос на смелост, а на добре пресметнат риск. Взимаш необходимите предпазни мерки, отиваш и си свършваш работата. Правят го лекари, правят го и много други хора.
Личната отговорност към близките?
Стремя се, доколкото мога, да се предпазя. В крайна сметка не можем да се затворим вкъщи и да закрием държавата, защото е възникнал някакъв вирус. Аз съм преживял няколко такива истерии – първо беше птичи грип, ходихме да снимаме разни ферми как избиват птици. После беше свинският грип, сега е коронавирус. Не мисля, че е нещо по-различно. Мисля, че паниката е малко повече.
Имало ли е случай, в който си тръгвал за обект някъде, разбирал си, че е опасно и си се връщал? Като фотограф знам, че трябва да предаваш събитията от първа линия.
Когато стане прекалено опасно, с колегите се изтегляме на безопасна позиция и се опитваме да си свършим работата с минимален риск за нас. В крайна сметка човешкият живот и здравето са по-скъпи, отколкото която и да било снимка. Но това е въпрос на личен избор. Аз не се смятам за смел човек. Но паниката е по-опасна. Фоторепортерите и фотографите сме доста ревностни към професията си и се стремим да покажем най-доброто от себе си. Когато гледаме през визьора, се получава едно дистанциране от събитието. Човек си внушава, че едва ли не го гледа на кино, че не е там и по този начин страхът пада до някаква степен. Това е изиграло лоша шега на доста фотографи.
С тези ограничителни мерки в момента как се предпазваш?
Както препоръчват здравните власти, гледам да си мия ръцете по-често, да не си докосвам устата и носа, ако съм пипал нещо на обществени места. Избягвам да се прегръщам и целувам с хората без нужда. Нищо по-различно.
Целото интервю с Любомир Бенковски-Бенджи може да чуете в звуковия файл в началото на публикацията.
Любомир Бенковски има опит като телевизионен оператор и фоторепортер към вестници и телевизии в родния си град Плевен и като кореспондент на БТА. От 2000 година живее и работи във Варна. Като фоторепортер е снимал близо 7 години за вестниците „24 часа“ и Труд“. В момента е регионален мениджър за Североизточна България на Агенция „Булфото“.
Каква е вашата реакция?
