Дезинформацията на Москва днес е много по-голямо предизвикателно, отколкото по времето на Съветския съюз, пише анализаторът Януш Бугайски от Центъра за европейска политика и анализи CEPA, цитиран от Faktor.bg.
Москва има дълга история в разпространението на дезинформация, която да омекотява атаките и постига конкретни политически цели. В съветско време подобни инициативи често са минавали в рубриката “ агитпроп “ – агитация и пропаганда. Агитпроп кампаниите не са били предназначени само да убеждават хората във версията на болшевиките за съществуващата реалност, но и за да ги мобилизира да действат според тези убеждения.
Путинската агитпроп, насочена към западните общества, има подобна цел.
Офанзивата на кремълската пропагандна срещу демократичните системи включва както психологически, така и политически компоненти. Целта е не само да се разделят западните общества, много от които вече са политически поляризирани, но и да се култивират проруски ориентирани държави. Основната стратегическа цел на Кремъл е да парализира демократичните системи, да руши международните институции и да подсилва неспособността за вземане на национални решения, особено в страни, които могат да оспорват неоимперските стремежи на Русия.
Докато в условията на глобална конкуренция между двете различни социално-икономически системи съветският комунизъм имаше единно идеологическо послание, съвременният наратив на Москва е „мулти-идеологически“. В посланията й липсват автентична рецепта или основна ценност, като те са пригодени и адаптирани за максимално въздействие върху различни целеви групи (реципиенти).
Тези пропагандни наратива обхващат най-малко три основни групи послания – традиционалистични, прогресивистични и суверенистични. „Традиционалистичният“ разказ е конструиран така, че да се хареса на антилиберални, евроскептични, социално консервативни и конвенционални религиозни избирателни, като в него Русия се представя като защитник на традиционните ценности.
Обратно, лидерите и институциите на ЕС и САЩ се описват като неморални, девиантни, упадъчни, мултикултурни, атеистични, либерални и либертариански.
В този пропаганден водовъртеж се осъждат принципите на интеграция в НАТО и ЕС, противопоставяйки ги директно на традиционните социални, семейни и религиозни ценности. Докато Съветският съюз се провъзгласява за революционна социална сила, Русия сега се представя пред консерваторите като контрареволюционна сила, която държи на стабилността, приемствеността, вярата и традиция. Парадоксално е, че фундаменталисткият традиционализъм в мултикултурен контекст също може да бъде представен като революционен, обръщайки се към недоволните младежи националисти, както и към по-старото консервативно настроено поколение, което се стреми да възстанови идеализираната минала епоха.
Вторият наратив, разпространяван от Кремъл, може да бъде определен като „прогресивистичен“. Той е по-близък до съветската пропаганда и създаден така, че
да се харесва на западния радикален левичар, войнстващ пацифист, антиглобалист, антимилитарист, антикапиталист, анархо-нихилист, както и на радикалните природозащитни движения. Този разказ представя Русия като наследник на СССР, непоколебим бастион на антиимпериализма и авангард на интернационационализма срещу американската глобална хегемония и корпоративен капитализъм.
Трети отличителен разказ на Кремъл е „суверенистичният“. Той често се припокрива с традиционната агитпропаганда, но се съсредоточава върху насърчаването на етническия национализъм, регионалния сепаратизъм, ксенофобския расизъм, протекционистичния традиционализъм и абсолютния държавен суверенитет.
Пропагандните кампании по линия на суверенистичния наратив са предназначени да рушат западните демокрации чрез насърчаване на движения, създаващи вътрешен разкол и междуетническо или междурегионално съперничество, и едновременно с това настояват за демонтирането на многонационални институции като НАТО, които уж заплашват държавния суверенитет.
Трите основни наратива не са просто създадени като пасивни послания към гражданите в демократичните държави. Тяхната основна цел е да агитира и подтикват хората да действат заедно според техните възприятия и убеждения. Агитпропагандата може да повлияе на нагласите на партиите, мотивацията за гласуване и предпочитаната политика. Тя може да мобилизира младите да участват в протестни акции, да се присъединяват към войнстващи политически организации или активно да подкрепят отделни каузи. Словесната пропаганда и пропагандата на действието работят в синхрон.
Олигарсите, свързани с Кремъл, финансират организации и кампании в западните общества, за да подсилват трите групи наратива на Москва. Има сведения, че редица ултра-десни и популистки партии са получавали заеми, финансиране на PR акции и средства за кампании от руски източници. В замяна на това партийните лидери аплодират външната политика на Русия и сипят куп хвалби за Владимир Путин, обявявайки го за силен и влиятелен лидер. Контакти се осъществяват и с консервативни църковни организации, включително евангелски групи в САЩ, които вярват и проповядват, че Русия е дълбоко религиозна страна, ориентирана към традиционните семейни ценности.
В своята прогресивистична пропаганда руски източници са финансирали или давали трибуна на ултра леви партии и движения, склонни да подлагат на изпитания политиката на западните правителства. Те са насочени предимно към по-младите поколения, които са по-склонни да участват в антиправителствени протестни акции или се възползват от движения на зелените и други каузи, за да прокарват интересите на Кремъл.
Бонус за суверенистическата пропаганда са етно-националистическите, сепаратистки и просуверенитистки движения в Европа. Brexit предостави ценна възможност на Русия да подкрепя раздорите в Европейския съюз и едно евентуално разпадане на Обединеното кралство. Независимо от достойнствата им, и независимостта на Шотландия, и на Каталуния са или насърчавани, или дискредитирани от руските пропагандни активисти, с цел да бъде нарушено вътрешното единство на западните страни.
Различни освободителни движения в западните щати, включително маргинални сепаратисти от Тексас и Калифорния, са канени на конференции в Москва. Такива събития също позволяват на руските власти да демонстрират и легитимират сепаратистки групи в Грузия, Украйна и други съседни държави, като изключват автономни, регионални и сепаратистки организации, действащи на територията на Руската федерация. Москва също насърчава етническите, расовите и религиозните спорове и повдига социални въпроси, които подклаждат разделения в САЩ.
Взривоопасният характер на путинската агитпроп не само разширява границите на пропагандните послания, но превръща противодействието на дезинформацията на Москва днес е много по-голямо предизвикателно, отколкото по времето на Съветския съюз. /faktor.bg
Каква е вашата реакция?
