Документална изложба представя Сухиндол като люлка на винарството през вековете. Тя беше открита на 10-ти февруари в Ритуалната зала на Общината. Изложбата се състои от 24 платна, които проследяват развитието на винарския регион още от древността. В тях са включени уникални снимки от местната винарска продукция. В изложбата са включени и вестникарски статии за винарската продукция, природните бедствия през годините, интересни факти за обработката на лозята и посещенията на Цар Борис III.
Изложбата е съставена с помощта на Община Сухиндол и беше открита от нейния автор- писателят и изследовател Николай Иванов и кметът инж. Пламен Чернев.
„Още през април сухиндолци са заключвали своите къщи и са отивали на полето. По-бедните са имали специални колиби, а по-заможните са си изграждали вилички. Там са живеели до септември. Не напразно казват, че климата в Сухиндол и химическия състав на почвата е подобен на този в Бордо, Франция. Това е доказано, затова тук се получават добри вина“, сподели инж. Пламен Чернев.
Първото платно на изложбата представя уникална плочка, която е намерена в местността „Сопот“ в землището на Сухиндол. Подобни артефакти са намирани и в района на Павликени. На нея е изобразен богът на виното Дионисий, митичният Херкулес и пантерата, която пие от божествения еликсир.
В изложбата е показан и един от най-ранните документи след Освобождението. Той представлява формуляр за продажба на вино от далечната 1889-та година. На друго платно е представен Държавен вестник от началото XX -век, който показва предприемчивостта на сухиндолци от онова време. Именно в броя е поместено решението на Севлиевския съд, с което е регистрирана първата лозаро-винарка кооперация в България- „Гъмза“. В добавка изложбата показва и поименна акция, която е струвала 100 лв. Тя е отпечатана по времето на Атанас Буров, който за кратко е министър в правителството на Александър Стамболийски.
В статия на гастролиращ журналист от 1924-та година пък е описана почвата на Сухиндол. Там за пръв път е посочено, че плодородието й се дължи на застинала лава от вулканична дейност в района.
В друга статия от 36-та година пък е представен празника Трифон Зарезан. От написаното е видно, че жените не са присъствали при зарязването на лозите. А свещеника Ганчо Марков е представен като иноватор в лозарството. Той пръв започва да пръска лозята и въвежда редица други подобрения в селското стопанство.
В изложбата е представена и друга местна инициатива. Още през 30-те години сухиндолци се опитват да снимат филм. В тази връзка се събират и много етнографски песни от района. В една от тези песни се разказва за задлъжнял лозар, който не може да си изплати пръчките и си продава невестата.
На друго платно е показан бележник за регистриране на лозе с необходимата методика за неговото създаване от 1903-та година. Въпросният бележник е отпечатан от Министерството на земеделието.
Особено интересна е една от снимките в изложбата, която показва натоварени каруци със сухиндолско вино. Те са предназначени за търговската мрежа и изминават 15 километра до гарата в Павликени, откъдето поемат по различни краища на страната.
В други документи са показани сметките за грозде, какви са били цените. Посочено е упътване за създаване на син камък, както и методиката за пръскане и обработване на лозите. Още по-интересни са документите за акциза при варене на ракия от онова време. На гърба на разрешителното е публикуван целия закон. Дори следствие на разправии през 1939-та година за акцизен служител е назначен външен човек, а не сухиндолец.
Уникалните документи в изложбата продължават с присъствието на Христо Смирненски в Сухиндол. В експозицията е представено негов фейлетон, в който описва, че „освен хубаво вино, в Сухиндол има и хубави жени“. И това не е случайно, тъй като именно неговото стихотворение „Черешка“ е посветено на местна мома, за която големия ни поет искал да се ожени.
Изложбата продължава с изрезки от вестници за „Величествения събор“ в Търново, където сухиндолци се представят със своите традиции и печелят голямата награда- лавров венец. Групата била водена от дядо Гошо Гайдаря.
Автор: Мирослав Дечев
Каква е вашата реакция?
