На 25 декември празнуваме Коледа, също позната, като Рождество Христово, Божик или Божич. Това е един от най-големите църковни празници в християнския свят.
Празникът започва в първите часове на 25 декември.
Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос.
Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Свързва се с размяна на подаръци в семейството, както и с подаръци от Дядо Коледа и други митични персонажи. На Коледа християните празнуват раждането на Иисус.
Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр.
Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата „календе”).
До IV в. в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение.
Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания.
На Коледа всички ходят на църква. По традиция Коледа се празнува в нашата страна три дни. На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки – месо, зеле, гъби, праз, тиква и др.
На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден.
Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата.
На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.
На Коледната трапеза могат да се видят хлябове и питки с различни форми и шарки, които също са свързани с големия празник, а са и възпети в песните на коледарите. Много от тях според старите традиции са с формата на различни селскостопански сечива, с които се обработва земята, за да се роди житото, или върху тях са изрисувани и обозначени селските сечива, занаяти, покъщнина, домашни животни, без които животът в селото е немислим.
Освен тях се омесват и изпичат краваи или малки питки с кръстове, които се дават на коледарите, когато запеят на пътната врата. Върху някои от тях се поставя и по една паричка – символ на благоденствие и богатство.
Според най-старите традиции, брашното за тези религиозни хлябове или питки се пресява три пъти, за да стане “копринено”, както се пее за него, а водата, с която се замесва, трябва да бъде донесена в бяло менче от девойка или млада булка в къщата, която още не е раждала.
На един от най-светлите християнски празници още един повод за радост имат хората, носещите имената Христо, Христина, Божидар, Божидара, Божин, Кристиян, Младен, Радомир, Радостин.
Каква е вашата реакция?
