Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Стане ли една държава част от ЕС, натискът да спазва демократичните стандарти изведнъж изчезва. Скандалното овладяване на медиите в България и в други страни от Централна и Източна Европа е особено красноречив пример.
Обществената телевизия в Словакия RTVS освободи преди месец всички свои сътрудници, подготвяли единственото предаване за разследвания. Без обяснения. В тази страна журналистите може да попаднат в затвора, ако бъдат осъдени за клевета. Или пък може да получат забрана да публикуват в продължение на три години например.
В съседна Полша разследващ журналист бе съден за тероризъм, защото публикува разкрития срещу министъра на отбраната. Освен това властите във Варшава официално прекръстиха обществените радио и телевизия на “национални” и поеха пряко контрола им.
Преди седмица в България бе пребит журналистът Христо Гешов – след негово разследване за корупция в община Червен бряг. Преди няколко месеца водещата на сутрешния блок на Нова телевизия Анна Цолова изведнъж изчезна от екрана – след поредица от политически намеци по неин адрес. Без обяснения.
Код червено
„Свобода на медиите в Европа: Код червено” – тревогата бе обявена още в заглавието на декларацията, която беше приета на международна конференция в София, организирана от Европейската асоциация на издателите (ENPA), Европейската асоциация на списанията (EMMA), Съюза на издателите в България, Европейската федерация на журналистите и „Репортери без граници“. Журналисти от България, Сърбия, Словакия, Чехия, Унгария и Полша представиха конкретни случаи на натиск върху независимостта на медиите. Изводът на всички: “Създаването на контролирани медии е първата стъпка към моделите на публично управление, известни като „меки диктатури” или „завладяна държава”“, пише още в декларацията.
Мащабите на проблема
В последната година Европа преживя две убийства на журналисти – Дафне Каруана Галиция в Малта и Ян Куцияк в Словакия. И двете престъпления остават неразкрити. В България, за радост, подобен случай няма, но също неразкрити си остават всички посегателства срещу журналисти – нападения, подпалени коли и т.н. “Тук малка част от медиите изпълняват традиционната си роля на куче-пазач и критик на властта, а останалите ласкаят политиците и разпространяват реч на омразата срещу всеки, който критикува властта”, описа ситуацията в България Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“. Журналистите от Чехия пък припомниха как президентът Милош Земан се появи пред камерите с макет на “Калашников”, на който пишеше “За журналисти”. И още: в Полша, в Унгария, в България непослушните репортери са очерняни като “чужди агенти”, “врагове” и дори “терористи”. И навсякъде кампанията срещу журналисти стига до комбинация от думите “Сорос” и “заговор”.
„Аз съм щастливец, защото моят случай бе шумен и известен”, каза полският журналист Томаш Пьонтек, автор на книгата “Мачеревич и тайните му“. Засегнатият военен министър обаче не оспорва нито едно твърдение с граждански иск, а изпраща Пьонтек на военна прокуратура за тероризъм. „Словакия е на критичен кръстопът – ще тръгнем или към Унгария и Полша, или към Западна Европа“, заяви на свой ред словашкият журналист Павол Шалай.
В България пък натискът над независими журналисти и издатели се осъществява с помощта на влияние над изпълнителна и съдебна власт и регулаторите: “Всичко това представлява огромен политически и бизнес конгломерат, ръководен от действащия политик, бивш магистрат, бизнесмен и медиен собственик Делян Славчев Пеевски”, пише в декларацията.
След влизането в ЕС
Отделните случаи описват един общ модел, който е характерен за всички изброени страни – влошаването на медийната среда се засилва след присъединяването им към Европейския съюз. “След като си част от клуба, вече никой не те притиска да спазваш правилата” – така описа картината Оливър Вуювич от Медийната организация за Югоизточна Европа (SEEMO). Докато една държава е извън ЕС, тя е принудена да извършва реформи и да спазва демократичните стандарти. Но след като седне на масата на равноправните партньори, натискът изчезва. “В Германия и през ум не би му минало на някого да бъде едновременно политик и да притежава медии”, каза вицепрезидентът на ENPA Валдо Лехари. На изток и на юг обаче това се случва – общества със слаби демократични традиции много лесно допускат заличаване на свободните медии, след като натискът отгоре вече е изчезнал.
„Гражданското общество и независимите медии играят ключова роля в процеса на демократизация”, се казва в софийската декларация на ЕС за интеграцията на Западните Балкани. Подобно изискване за страните-членки обаче няма. Затова медийната среща в София излезе с препоръка към Европейската комисия: “да обвърже отпускането на средства от ЕС не само с правовата държава и върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите-членки и кандидатите”. В противен случай заразата на потиснатите медии се разпространява с едни и същи симптоми – оттегляне на чуждестранните инвеститори и овладяване на медиите от местни политически кръгове, засилващи се репресии срещу журналисти и очернящи атаки срещу всички, които се осмеляват да отстояват основната функция на медиите – да бъдат куче-пазач на властта.
РЕДАКЦИЯТА ПРЕПОРЪЧВА
Не, това не е заговор срещу България. Истина е.
Това е соросоидна пропаганда, заговор на гнилия Запад – катастрофалното класиране на България в новия индекс на „Репортери без граници“ породи и такива реакции. Но те нямат нищо общо с истината. Коментар от А. Андреев: (26.04.2018)
Така е в България: всичко е окей, за тях
България се оказа последна по свобода на словото не само в ЕС, но и в цяла Европа. А политиците твърдят, че „са си окей“. И в случая действително казват истината. Ето защо: (27.04.2018)
Наистина ли България е толкова по-зле от Унгария?
Не може да бъде! – възкликнаха мнозина, след като стана ясно, че Унгария е с почти 40 места преди България по свобода на словото. Наистина ли разликата е толкова голяма? Да направим сравнение: (08.05.2018)
Убийството, което разтърси цяла Словакия
В Словакия всичко изглеждаше наред. До вчера, когато в оптимистичната картина зейна грозен процеп: 27-годишният журналист Ян Куцияк, разследвал крупни афери, стана жертва на хладнокръвно убийство. Ето историята: (27.02.2018)
Има нещо гнило в Малта
В Малта има нещо гнило. Това пролича ясно покрай убийството на журналистката Дафне Каруана Галиция, пише Бернд Ригерт. Според него, ЕС не бива просто да се възмущава. Брюксел е длъжен да предприеме нещо. (25.10.2017)
Репортерът, който разкри тайните на един полски министър
Полският министър на отбраната Антони Мачeревич иска да съди журналиста Томаш Пьонтек. „Репортери без граници“ обаче връчи на полския репортер годишната си награда тъкмо за разследванията му, свързани с Мачеревич. (09.11.2017)
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)