На днешния ден можем да си спомним за поета Никола Йонков Вапцаров (1909-1942 г.).
Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) през 1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя. Баща му е войводата от ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везюва, която със съдействието на американската мисионерка мис Стоун завършва американския колеж в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка.
Къщата им в Банско е посещавана от видни интелектуалци (поетите Пейо Яворон и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др.) и от короновани особи: цар Фердинанд, германският император Вилхелм II, цар Борис III. През 20-те и 30-те години на ХХ век семейство Вапцарови има достъп в двореца – запазени са групови снимки на юношата Никола с цар Борис ІІІ и обкръжението му.
Вапцаров учи в гимназията в Разлог, след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на учебна практика първоначално на кораба „Дръзки“ (потопил турския крайцер „Хамидие“ през Балканската война), ), а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на училището е произведен в ранг офицерски кандидат и получава диплом за машинен техник.
Вапцаров работи на различни места. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Сключва брак с Бойка Вапцарова, а през 1936 г. се премества в София.
След като СССР е нападнат през юни 1941 г. от Германия Вапцаров започва да търси контакти за участие в съпротивата. Така се свързва с Цвятко Радойнов, който е начело на Военната комисия на ЦК на БКП.
Вапцаров е арестуван на 4 март 1942 г., а след обиск в дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали и други доказателства, уличаващи го в конспиративна дейност. На 6 юли започва процесът. На 23 юли той е осъден на смърт по Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война. И още същата вечер бива разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молба на Вапцаров за помилване е представена на цар Борис III, но бива отклонена. Посмъртно е амнистиран след 1944 година.
Вапцаров е редактор в. „Литературен критик“ (1941 г.). Публикува във вестниците „Кормило“ (1936 г.), „Нова камбана“ (1937 г.), „Светлоструй“ (1939 г.), „София“ (1941 г.), сп. „Занаятчийска беседа“ (1937-1941 г.) и други. През 1937 г. печели конкурс на сп. „Летец“ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си „Романтика“. Приживе Вапцаров издава само една стихосбирка – „Моторни песни“ (1940 г.), под името Никола Йонков. Освен това пише пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса – „Вълната, която бучи“. Някои от материалите са публикувани в периодичния печат, но най-много е издаван след смъртта си. Стихотворенията му са преведени на над 90 езика.
През 1937 г. е обявен първият конкурс на Радио „София“ за оригинална радиопиеса. Малко известно е, че Никола Вапцаров печели втора награда на този конкурс с едноактната драма „Бент“, която остава незаписана.
Къщата, в която поетът живее със семейството си след 1912 г. в гр. Банско, e музей. Квартирата на поета в гр. София също е музей. През 2003 г. част от постройките на гарнизонното стрелбище в София са реставрирани и превърнати в музей, посветен на жертвите на политическо насилие в България.
През 2012 г. е открита възстановена паметна плоча на поета във Варна.
През 2009 г., по случай 100 г. от рождението на поета, Българското национално радио и Министерството на културата издават компакт-диска „Никола Вапцаров в слово и музика от Златния фонд на БНР“, съдържащ записи на рецитация на стиховете на Вапцаров и песни по негови текстове, изпълнени от актьори и певци.
Може би най-известното му стихотворение е „Прощално“:
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя —
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам —
ще те целуна и ще си отида.
В негова памет в София има редица мероприятия. В музея „Никола Йонков Вапцаров“ е подредена изложба с негови ръкописи и издания. Гостите ще видят и презентация със записи на преводачи и чуждестранни почитатели на Вапцаров.
В университетската библиотека е подредена експозиция с предсмъртните писма на поета и може да се проследи нелекия му жизнен път.
Държавният глава ще поднесе цветя пред паметника на Никола Вапцаров.
Каква е вашата реакция?
