Православната църква почита днес паметта на Света Варвара. Народният календар нарича 4 декември Варварица, Варваринден, Варвардан. Митологията представя Варвара като сестра на Св. Сава (почитан на следващия ден) и на Св. Никола (почитан на 6 декември). Двамата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: „Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава“.
На днешния ден през 1904 година в София е открито първото частно музикално училище. През 1921 година то е наречено Музикална академия. Четири години по-късно, през 1908 година в столицата, е открит първият киносалон – “Модерен театър” (втори в Европа за тогава). На 4 декември чети на ВМРО начело с Панчо Михайлов-Чавдар, Иван Бърльо и Мите Опилски завземат Кюстендил, но армията не се намесва. Военният министър Коста Томов начело на въоръжен отряд след преговори с войводите, възстановява контрола над града. Шестото ВНС приема Конституция на Народна република България на днешния ден през 1947 година.
През 1952 година приключва съдебният процес срещу седем католически свещеници, обвинени в създаване на „нелегална контрареволюционна организация, агентура на папското и империалистическото разузнаване“. Д-р Петко Ив. Момчилов е осъден на смърт. На другите подсъдими са издадени присъди за задържане под стража. 2013 г.
Създадена е временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажбата на летище „Божурище“ през 2005 г., както и процедурата по обявяване на летището за паметник на културата през 2008 г. и 2010 г. 2009 г. Президентът присъжда Орден „Стара планина” на д-р Клаус Фабиян извънреден и пълномощен посланик на Република Австрия в Република България – първа степен „за изключително големите му заслуги за развитието на българо-австрийските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната.“ 2004 г.
Празнува се 190-та годишнина от построяването на храма в с. Варвара. Всяка година на този ден, селото се посещава от много гости от съседните села и градове. В храма богослужението на празничната Света Литургия се отслужва от свещеници, които идват от други населени места (Брацигово, Ново село, Ветрен дол, Розово, Пазарджик), за да уважат празника
. На този ден се приготвя традиционното безмесно ястие — бурения, приготвено от кисело зеле, ориз, сухи червени чушки, праз и подправки. Пече се в тава (на фурна). Ястията, приготвени за този ден са постни. 2002 г. Състои се първият полет на новата българска авиокомпания Балкан Ер Тур. Месец след фалита на авиокомпания “Балкан” кабинетът „Сакскобургготски“ създава държавната „Балкан Ер Тур“ с лизингови самолети. Впоследствие компанията е преименувана на „България ер“. 2000 г.
Президентът присъжда Орден „Стара планина” на: 1. Константинос Симитис, министър-председател на Република Гърция – първа степен 2. Апостолос Какламанис, председател на парламента на Гърция – втора степен 3. Григориос Ниотис, заместник-министър на външните работи на Република Гърция – втора степен 1952 г. Приключва съдебния процес срещу седем католически свещеници, обвинени в създаване на „нелегална контрареволюционна организация, агентура на папското и империалистическото разузнаване“. Д-р Петко Ив. Момчилов е осъден на смърт.
На другите подсъдими са издадени присъди за задържане под стража. Същата година в България се провежда още един процес срещу католически свещеници.
От 29 септември до 3 октомври се състои така наречения „голям католически процес“ срещу 40 души, от които 27 свещеници и една монахиня, са обвинени в създаване на „шпионска и заговорническа католическа организация в България“, работила в услуга на Ватикана и други чужди разузнавания. На смърт са осъдени епископ Евгений Босилков, отец Йосафат Шишков, отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев, а останалите са изпратени в затвора. При посещението си в България през май 2002 г. папа Йоан Павел Втори обявява Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков за блажени. Епископ Евгений Босилков е обявен за блажен още през март 1998 г. Той е първият български католически светец. Процедурата по издигането на Евгений Босилков за светец започва през 1985 г., когато е обявен за раб Божий и е признато мъченичеството му за католическата вяра. 1947 г. Шестото ВНС приема Конституция на Народна република България. Присъстващите 364 депутати (включително тези от опозиционната БРСДП) единодушно я одобряват. Тя влиза в сила на 6 декември 1947 г. и закрепва промените след 9 септември 1944 г. и републиканското устройство на страната. В историческото си развитие България има 4 конституции: Конституция на Българското княжество, изработена от Учредителното събрание в Търново 1879 г. , поради което е известна като Търновска конституция; Конституция на Народна република България 1947 г., известна още като Димитровска конституция; Конституция на Народна република България 1971 г., известна още като Живкова, и Конституция на Република България, изработена от VII Велико народно събрание 1991 г. 1936 г. „Петорката“, Демократическата партия и Националното социално движение се договарят за единодействие, избират акционен комитет в състав: проф. Георги Данаилов, Борис Павлов и Тончо Цанков. В края на месеца е обнародвано „Всенародно искане до царя на българите“ за възстановяване на конституцията и на парламентарното управление. След извършения на 19 май 1934 г. преврат от политическия кръг „Звено“ и Военния съюз Търновската конституция е отменена, разпуснато е Народното събрание, забранени са политическите партии и националнореволюционните организации.
През януари 1935 г. цар Борис Трети успява да наложи оставката на правителството и да назначи нов кабинет начело с ген. П. Златев. През пролетта на 1936 г. БЗНС „Врабча 1“ заедно с Радикалната партия, Ляпчевия сговор, Социалдемократическата партия и националлибералите образуват опозиционен блок – т. нар. „Петорка“. Съюзът се включва в акцията за възстановяване на Търновската конституция. БЗНС „Врабча 1“ се обявява против присъединяването на България към Тристранния пакт.
По време на Втората световна война 1939–1945 г. участва в мероприятията на легалната буржоазна опозиция и остава извън Отечествения фронт. Взема участие със свои представители в коалиционното правителство на Константин Муравиев (2–8 септември 1944 г.). През ноември 1945 г. се обединява с БЗНС „Никола Петков“ и се присъединява към опозиционните сили. 1922 г. Чети на ВМРО начело с Панчо Михайлов-Чавдар, Иван Бърльо и Мите Опилски завземат Кюстендил, но армията не се намесва. Военният министър Коста Томов начело на въоръжен отряд след преговори с войводите възстановява контрола над града.
След два дни в Кюстендилски окръг е въведено военно положение, отменено в Дупнишка и Радомирска околия на 5 януари 1923 г. 1921 г. Провежда се Учредителен конгрес на Македонската федералистична емигрантска организация, възникнала на основата на Временната комисия. Участват 27 дружества с идеята за независима Македония, която ще има федеративно устройство и ще е съединително звено между балканските държави. Начело на легалното движение застава архитект Никола Юруков, а на революционното – д-р Филип Атанасов, който още на 1 декември подписва протокол в Тирана с ген. Александър Протогеров за обща революционна дейност с ВМРО и със съдействието на албанците. 1908 г. В София е открит първият български киносалон „Модерен театър“, който е втори в Европа. 1904 г. В София се открива първото частно Музикално училище. Училището е открито с подкрепата на просветния министър проф. Иван Шишманов. През 1913 г. става държавно.
През 1921 г. министърът на просветата Омарчевски преустроява училището. То е наречено Музикална академия. 1877 г. В хода на Руско-турската освободителна война Западният отряд отбива последните опити на турците да пробият руските позиции при Арабаконак. Мехмед Али е принуден да отстъпи командването на Орханийската армия на Шакир паша. Същия ден турски части под командването на Сюлейман паша предприемат настъпателни действия в района на Елена. На тази дата са родени: 1941 г. Роден е Елиезер Давид Алфандари – български журналист, педагог.
Завършва „Българска филология“в СУ “ Св. Климент Охридски ”. Работи във в. „Еврейски вести“ (1965-1969 г.), в. „Вечерни новини“ (1969-1971 г.). Научен сътрудник е в Научния център по печата при Комитета по печата към МС (1971-1973 г.) , научен сътрудник е в секция „Медии и култура“ в НИИ по културата при БАН (1973-1980 г.), заместник-главен редактор е на сп. „Български журналист“ (1980-1985 г.), заместник-директор (1985-1990 г.) и директор (1990-1991 г.) на Центъра за журналистически изследвания при СБЖ, главен редактор е на в. „Еврейски вести“ (1990 г.). 1924 г. Роден е Любен Николов Станев – български писател, белетрист. Завършва медицина в Пловдив (1949 г.). Работи като военен лекар до 1959 г. Редактор и главен редактор е в Студията за игрални филми (1953-1971 г.), сценарист във II творчески колектив “Младост” (от 1971 г.). Дебютира с разкази през 1939 г.
Създател и председател е на Съюза на писателите лекари в България, вицепрезидент е на Международния съюз на писателите лекари, член е на ЮНЕСКО. 1881 г. Родена е Елисавета Георгиева Консулова-Вазова – българска художничка, съпруга на д-р Б. Вазов. Завършва живопис в Държавното рисувално училище в София (дн. Художествена академия, 1902 г.) в класа на Я. Вешин. Специализира в Мюнхен (1909-1910 г.) при Х. Книр. Някой от нейните творби: “Автопортрет” (1905 г.), “Портрет в бяло” (1911 г.), “Иван Вазов на почивка” (1917 г.), “Иван Вазов на разходка” (1917 г.), “Портрет на писателя Стоян Михайловски” (1918 г.), “Добри Христов” (1919 г.), “Портрет на момченце” (1920 г.), “Портрет на д-р Борис Вазов” (“Човекът с лулата”) (1954 г.) и др. Организаторка и редакторка е на сп. “Беседа” (1934-1940 г.), на сп. “Дом и свят” (1940-1944 г.). Занимава се с художествена критика и популяризиране на българското и чуждото изобразително изкуство. Превежда научна и художествена литература от немски, френски и английски език. Умира на 29 август 1965 г. в София. 1878 г. Роден е Никола Георгиев Данчов – български писател, енциклопедист, син на Г. Данчов (Зографина). Заедно с брат си Иван Г. Данчов съставя през 1936 г. „Българска енциклопедия“. Завършва Историко-филологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Сътрудник е на сп. „Мисъл“, „Български преглед“, „Българска сбирка“, „Знание“ и др. Печата разкази, обединени в сборник „Дъждовни капки“ (1901 г.), „Когато слънцето захождаше“ (1911 г.), „Ева“ (1923 г.) и др. Поставя в Народния театър пиесата си „Аз искам да живея“ (1903 г.). За разлика от прозата филологическите му постижения са по-големи: автор е на статии по езиковедски въпроси, на „Правописен речник на българския книжовен език“ (1945 г., в съавторство с Ив. Г. Данчов). Умира на 11 май 1964 г. в София. 1852 г. Роден е Сава Атанасов Муткуров – първият български генерал (1890 г.), политик. Роден е в Търново.
Завършва 2 класа на Военномедицинското училище в Цариград (1868 г.) и Одеското военно пехотно училище (1872 г.). Служи в руската армия и участва в Сръбско-турската (1876 г.) и в Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението е командирован в Българската земска войска и служи в ХХ Пловдивска пеша дружина. Един от ръководителите на Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) и член на Временното правителство на Източна Румелия.
По време на Сръбско-българската война (1885 г.) командва лявата колона и центъра при превземането на Пирот. След детронацията на Александър I (1886 г.) заедно със Ст. Стамболов организира контрапреврат и арестува детронаторите. Член е на регентството (25 август 1886 г. – 2 август 1887 г.). Като министър на войната (20 юли 1887 г. – 4 февруари 1891 г.) извършва реорганизация на армията, превъоръжаване с пушки “Манлихер” (обр. 1885 г.) и внася в Народното събрание първия проект за военен закон. Умира на 3 март 1891 г. в Неапол. 1848 г. Роден е Ради Иванов – български общественик, участник в национално-освободителното движение. Завършва Русенското класно училище.
По-късно работи в кантората на Петкович в Букурещ. Владее румънски и френски език. Един от организаторите е на Русенския революционен комитет (1871 г.), негов член-секретар. Арестуван е през пролетта на 1872 г. в Русе. Освободен е, емигрира в Румъния и се включва в дейността на българската революционна емиграция. По-късно е учител в Плевен. През 1873-1874 г. обхожда някои райони за създаване и укрепване на революционни комитети. През 1874-1876 г. служи в Източните железници на барон Хирш като началник на гарите в Харманли, Фере и Софлу, участва в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и Априлското въстание (1876 г.). Преследван е от турските власти, избягва през Одрин, Цариград и Марсилия в Швейцария. Прехвърля се в Сърбия и участва в Сръбско-турската война (1876 г.). Преводач е във 2. пехотна гвардейска дивизия по време на Руско-турската война (1877-1878 г.).
След Освобождението живее в Русе и София. Назначен е на поста директор на пощите и телеграфите и др. Превежда от френски език първото ръководство в България за работа с морзовия апарат. Български представител е на Международния конгрес на пощите и телеграфите в Лисабон (1885 г.). Предлага идеята за основаване на спестовна пощенска каса в България. Умира на 1 април 1899 г. На тази дата умират: 1988 г. Умира Владимир Полянов (псевдоним на Георги Иванов Тодоров) – български драматург, режисьор, белетрист. Роден е на 6 май 1899 г. в Русе. Следва медицина в СУ “Св. Климент Охридски” (1919-1921 г.), в университетите в Грац, Австрия (1921 г.) и Мюнхен (1922-1923 г.) и философия във Виенския университет (1922 г.). Завършва Свободния университет в София (1928 г.) и режисьорския отдел на Държавния институт за театрално изкуство във Варшава (1939 г.).
Работи като секретар на Главната дирекция на железниците (1924-1934 г.). От 1937 г. до 1941 г. е в Министерството на народната просвета. Директор е на Народния театър в София и на Държавната театрална школа (1942-1944 г.). От 1946-1959 г. е режисьор на драматичните театри в Русе, Бургас, Народния театър за младежта в София, Кукления театър в Пловдив, театрите в Перник, Сливен, Разград, Смолян. Поставя над 60 пиеси. Един от основателите и секретар (1926-1932 г.) на българския ПЕН клуб. Печата за първи път в сп. „Сила“. Творчеството му е повлияно от диаболизма, а темите в него са от градския живот: „Смърт“ (1922 г.), „Детето“ (1926 г.), „Момичето и тримата“ (1926 г.), „Крадецът“ (1927 г.), „Звезда в прозореца“ (1935 г.), „Ръцете на приятеля“ (1974 г.), „Случаят Иван Андреев“ (1978 г.), „Хроника на узряването“ (1979 г.), „Срещи по дългия път“ (1988 г.). Автор е на пиеси: „Човекът в огледалото“ (1931 г.), „Двете страни на медала“ (1934 г.), „Слънчеви петна“ (1961 г.) и др. Превежда от английски и немски език. 1979 г. Умира Петя С. Дубарова – българска поетеса. Родена е на 25 април 1962 г. в Бургас.
Публикува за първи път в сп. „Родна реч“ на 14 години стихотворения, импресии, есета, кратки разкази. Самоубива се на 17-годишна възраст в началото на един твърде обещаващ творчески път. Книги: „Аз и морето“, стихотворения (1980 г., 2. издание1981 г.), „Поезия“, съставители Н. Йорданов и Г. Константинов (1984 г.), „Лястовица“, стихове и разкази, съставител Г. Константинов (1987 г.), „Най-синьото вълшебство“, сборник, съставител В. Андреев (1988 г.), „Ученическа тетрадка“, стих. (1990 г.), „Из писмата, дневника, творчеството £”, сборник, съставител В. Андреев (1991 г.), „И светла, и истинна“, избрани стихотворения и импресии (1996 г.). 1945 г. Умира Димитър Георгиев Бабев – български поет, публицист и литературен критик. Роден е на 25 октомври 1880 г. в Търново. Работи като драматург на Народния театър. Съставя антология „Френски поети“ (1920 г.) и издава „Избрани произведения от А. С. Пушкин“ (1937 г.). 1915 г. Умира Георги Нешов Тиханек – български революционер. Роден е през 1845 г. в Копривщица. Участник е в Априлското въстание (1876 г.). Член е на революционния комитет и началник на тайната полиция (комитетската стража). Тиханек е в групата въстаници, която трябва да превземе конака, и дава първия изстрел във въстанието (20 април 1876 г.), като убива турското заптие. След въстанието е заловен, откаран в София, където престоява 3 месеца.
След това е заточен на о-в Родос. Освободен е след Руско-турската война (1877-1878 г.).
Любословие по focus-news.net
Каква е вашата реакция?
