Романът „Под игото“ на Иван Вазов, който се изучава още на прогимназиален етап, бе преведен на съвременен български език, за да бъде разбран от по-малките ученици.Преводачът на руски и от английски език Нели Стефанова е автор на превода. Когато синът й бил шестокласник и бил притеснен от предстоящата си среща с романа, тя решила да му помогне с импровизиран „превод“ на някои от изразите. Натъкнала се обаче и на такива, които за самата нея са неясни.
„Смъкнах от интернет оригиналния текст на „Под игото“ и наслагах скоби след всички думи, които аз самата не разбирам. Впоследствие синът ми зададе още повече въпроси и ми се притекоха на помощ мои приятели османисти, филолози, хора грамотни, учени. Има много русизми – с тях съм се справила самостоятелно, но има много други думи, цитати от Библията на старославянски и без помощта на един монах нямаше да се справя“, разказа Стефанова пред „Хоризонт“.
Първото, „червено“ издание на „преведения“ роман съдържало 4200 обяснения в скоби. „Но ние продължихме да работим с деца. Получих сериозна подкрепа от още повече специалисти, които нямаха смелостта да застанат с имената си. Да „преведеш“ „Под игото“ наистина е страшно“, сподели Нели Стефанова в предаването „Хоризонт до обед“. Второто, „бяло“ издание на „Под игото“ е вече своеобразен превод, предназначен за най-малките, обясни тя. „Всяко едно обяснение в скоби в „бялото“ издание е отговор на въпрос, зададен от дете.“
Преводът на старинни текстове – на стар английски или френски вече се е случил някъде в Европа, изтъкна още преводачът, давайки за пример „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър, Шекспир и дори „Островът на съкровищата“ на Робърт Л. Стивънсън.
Нели Стефанова признава, че е работила върху „Под игото“ като преводач, а не като литератор и че нейната версия е алтернатива. Според Стефанова агресивните и отрицателни мнения в мрежата относно този „превод“ се дължат на това, че е четен набързо и непрецизно. „А четенето на тази творба изисква умения за концентрация и умение зад буквите да виждаш образите от плът, в обем. Това умение го притежават малко хора.“
Доживяхме един от първостроителите на езика да бъде превеждан от български на български, коментира Цветана Милчева, дългогодишен преподавател по български език и литература. Според нея когато говорим за Вазов, не бива да забравяме, че той е творец с напълно осъзната културна мисия.
„Това е творецът, оставил своите образци в абсолютно всички жанрове и е писал за всички исторически събития, съдбовни за българската общност, за българския народ. В този смисъл, „преводът“ на мен ми се струва, меко казано, недоразумение или кощунство“, заяви преподавателят. Никой не е казал, че доближаването до езика на съответната епоха и общуването с художествени текстове не е изпитание, допълни тя.
„Ако всичко трябва да бъде забавление, да бъде пояснение и т.н., аз предлагам просто да бастисаме цялата класика. Като започнем от Любен Каравелов. Той трябва да се „пренапише“. Защо не от Ботев? Той, с неговите двайсетина стихотворения, има по-малко неща за пипване…“
Заради шума около новия „превод“ на „Под игото“ книгата може да се окаже много търсена, но това е подценяване на способностите за възприемане, смята Цветана Милчева. „Това е такова нарушаване на целостта на текста, на внушенията, че аз дълбоко се съмнявам, че това ще бъде начинът Вазов да бъде доближен до съвременния читател.“
Езикът на всеки творец е модел и свидетелство за съответната епоха, а когато общуваме с едно литературно произведение, ние имаме шанса да осъществим културно общуване с друго време, изтъкна още Милчева.
„Литературата дава уникалния шанс за съпреживяване – нещо, което не би могло да се постигне с това издание, което на 350 страници има 1885 отметки. Ами че ти забравяш как е започнало изречението!“
Каква е вашата реакция?
