25 ноември е патронен празник и на Софийския университет
На 25 ноември Българската православна църква отдава почит на Свети Климент, архиепископ Охридски, първоучител на българския народ.
Знае се, че Свети Климент Охридски е роден през 840 г. в Солун, но липсва информация за неговите най-ранни години. Личността му става известна, когато Равноапостолните просветители на славянските народи Св. св. Кирил и Методий се отправили към Моравия и взели със себе си от своята родина юношата Климент.
Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на Свети Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило от Моравия апостолите на славянската реч. Тогава Свети Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Самият Свети цар Борис I всеки ден беседвал с учениците на Свети Методий. Той им възложил обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език.
Манастирът „Свети Климент и Пантелеймон” в Охрид е изграден по инициатива на Свети Климент Охридски и лично поръчение на княз Борис I Покръстител
Благоверният Свети цар Борис–Михаил изпратил Климент (през 886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в Македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.
На събора в Преслав (през 893 г.) Климент бил избран за „пръв епископ на българския език“. Като свещеник и епископ той неуморно работил в продължение на 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред българския народ. Денем обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел:
Превеждал книги и свещени текстове от гръцки на старобългарски език. Превърнал в един от най-значимите автори на старобългарски език, защото писал жития, похвални слова, църковни химни. Запазени са около 50 негови съчинения.
Съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ също празнува днес
Свети Климент опростил глаголицата и съставил буквите на т. нар. славянска азбука „кирилица“. Сведения за това черпим от „Краткото житие“, в което се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Краткото житие на Климент Охридски“ или т. нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък – Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на „тукашния български диалект“. Теофилакт е този, който го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език“ и „най-учен мъж“, а за Димитрий Хоматиан той е явно българин.
В Деня на Свети Климент Охридски най-старото учебно заведения в България – Софийски университет „Свети Климент Охридски“, също отбелязва своя патронен празник.
Каква е вашата реакция?
