Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
24 ноември 1859 г. – Дарвин публикува своя научен труд „Произход на видовете. Това е научения труд, публикуван от британския естественик Чарлз Дарвин (1809–1882 г.) през 1859 г. на английски. Книгата е смятана за един от основополагащите трудове в историята на науката и може би най-значимия за биологията. В монографията Дарвин излага своята теория, че организмите еволюират с помощта на естествения подбор, като доказателствата му са данните, които събира по време на пътешествието си с кораба „Бийгъл“ през 30-те години на 19 век.
Книгата на Дарвин „Произход на видовете“ излиза от печат в тираж от 1 250 екземпляра, който още същия ден е изчерпан. В нея той излага „един дълъг аргумент“ от подробни наблюдения, заключения и обсъждане на възможни контрадоводи. Единственият намек, който Дарвин прави за еволюцията на човека, се заключава в сдържаното изказване „ще се хвърли светлина върху произхода на човека и неговата история“.
Пълното име на труда е On The Origin of Species by Means of Natural Selection, or The Preservation of Favoured Races in the Struggle for Life.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
642 г. — Теодор I е избран за папа.
1642 г. — Абел Тасман става първият европеец, открил остров Земя на Ван Димен, днес известен като Тасмания.
1861 г. — В Русия е създаден като държавна институция Министерски съвет.
1915 г. — Първа световна война: Шеста и Девета пехотна дивизия от Първа армия превземат Прищина.
1940 г. — Втората световна война: Словакия се присъединява към Тристранния пакт.
1943 г. — Втората световна война: Втора бомбардировка на София от британско-американската авиация.
1958 г. — Мали получава национална независимост.
1961 г. — Общото събрание на ООН излиза с декларация за забрана използването на ядрено оръжие.
1966 г. — Български самолет от Полет LZ101 на ТАБСО катастрофира край Братислава, загиват всичките 82 човека на борда.
1969 г. — СССР и САЩ ратифицират договора за неразпространение на ядреното оръжие.
1976 г. — При земетресение на територията на Турция загиват над 6 000 души.
2004 г. — Състои се премиерата на американския биографичен филм Александър.
Родени
69 пр.н.е. — Клеопатра VII, кралица на Египет († 30 пр.н.е.)
1394 г. — Шарл Орлеански, френски поет († 1465 г.)
1632 г. — Барух Спиноза, холандски философ († 1677 г.)
1655 г. — Карл XI, крал на Швеция († 1697 г.)
1713 г. — Лорънс Стърн, ирландски писател († 1768 г.)
1729 г. — Александър Суворов, руски пълководец († 1800 г.)
1784 г. — Закари Тейлър, 12-ти президент на САЩ († 1850 г.)
1784 г. — Йохан Лудвиг Буркхард, швейцарски изследовател († 1817 г.)
1826 г. — Карло Колоди, италиански писател († 1890 г.)
1849 г. — Франсис Ходжсън Бърнет, писателка († 1924 г.)
1864 г. — Анри дьо Тулуз-Лотрек, френски художник († 1901 г.)
1868 г. — Скот Джоплин, американски музикант († 1917 г.)
1875 г. — Нобуюки Абе, министър-председател на Япония († 1953 г.)
1887 г. — Ерих фон Манщайн, германски военачалник († 1973 г.)
1891 г. — Васил Гендов, български режисьор († 1970 г.)
1894 г. — Атанас Попов, български художник († ? г.)
1894 г. — Цвятко Аврамов, български журналист († 1923 г.)
1896 г. — Цанко Лавренов, български художник († 1978 г.)
1897 г. — Лъки Лучано, американски гангстер († 1962 г.)
1900 г. — Курт Рихтер, немски шахматист († 1969 г.)
1924 г. — Карандаш, български карикатурист († 2010 г.)
1925 г. — Симон ван дер Меер, холандски физик, Нобелов лауреат († 2011 г.)
1926 г. — Цундао Ли, американски физик, Нобелов лауреат
1927 г. — Моско Москов, български езиковед († 2001 г.)
1934 г. — Алфред Шнитке, руски композитор († 1998 г.)
1937 г. — Никола Георгиев, български литературовед
1938 г. — Вили Клаас, белгийски политик
1941 г. — Пийт Бест, британски музикант
1951 г. — Иван Росенов, български режисьор († 2008 г.)
1954 г. — Емир Кустурица, босненски режисьор
1960 г. — Алейда Гевара, кубински лекар
1967 г. — Лоренцо Флахърти, италиански актьор
1972 г. — Георги Шейтанов, български футболист
1972 г. — Диана Любенова, българска актриса
1977 г. — Колин Ханкс, американски актьор
1993 г. — Иви Адаму, кипърска певица
Починали
1722 г. — Йохан Райнкен, германски композитор (* 1623 г.)
1741 г. — Улрика Елеонора, кралица на Швеция (* 1688 г.)
1848 г. — Уилям Лемб, министър-председател на Обединеното кралство (* 1779 г.)
1870 г. — Лотреамон, френски поет (* 1846 г.)
1915 г. — Стефан Кисов, български военен деец (* 1861 г.)
1929 г. — Жорж Клемансо, министър-председател на Франция (* 1841 г.)
1940 г. — Кинмочи Сайонджи, министър-председател на Япония (* 1849 г.)
1943 г. — Дорис Милър, американски готвач (* 1919 г.)
1958 г. — Робърт Сесил, британски политик, Нобелов лауреат (* 1864 г.)
1960 г. — Иван Минчев, български революционер (* 1874 г.)
1960 г. — Олга Александровна, велика руска княгиня (* 1882 г.)
1963 г. — Лий Харви Осуалд, атентаторът на Джон Кенеди (* 1939 г.)
1965 г. — Абдулла III ал-Салем ал-Сабах, емир на Кувейт (* 1895 г.)
1966 г. — Иван Бъчваров, български генерал (* 1912 г.)
1966 г. — Катя Попова, българска оперна певица (* 1924 г.)
1973 г. — Николай Камов, руски авиоконструктор (* 1902 г.)
1980 г. — Джордж Рафт, американски актьор (* 1895 г.)
1985 г. — Ласло Биро, унгарски изобретател (* 1899 г.)
1991 г. — Фреди Мъркюри, британски музикант (* 1946 г.)
1991 г. — Ерик Кар, американски барабанист (* 1950 г.)
1997 г. — Николай Грънчаров, български футболист (* 1953 г.)
1999 г. — Хилари Минстър, британски актьор (* 1944 г.)
2002 г. — Джон Роулз, американски философ (* 1921 г.)
2004 г. — Артър Хейли, британски писател (* 1920 г.)
2004 г. — Таиджи Касе, японски каратист (* 1929 г.)
Празници
Православна църква — Ден на Света Екатерина
България — Празник на смилянския боб в село Смилян, област Смолян (за 2012 г.) — чества се последната събота на м. ноември)
Демократична Република Конго — Ден на революцията (1965)
Италия — Празник на град Амелия
Самоа — Ден на жената
Турция — Ден на учителя
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)