Сега четете
„Философия за всеки“ с новата книгата „Епиктет и човешката свобода“

„Философия за всеки“ с новата книгата „Епиктет и човешката свобода“

epictetus-coverИздателство „Милениум“ отправя ново философско предизвикателство към читателите си. На пазара вече е седемнайсетата книга от поредицата „Философия за всеки“. Авторката София Петрова този път ни връща в Рим и стоицизма с книгата „Епиктет и човешката свобода“.

Eпиктет (ок. 50 – 138 г.) е античен философ стоик, който подобно на Сократ не оставя свои трактати, а използва формата на беседата и диалога, за да предаде на околните възгледите си. Роден като роб, впоследствие помилван и освободен, той прави може би най-задълбочените проникновения за човешката свобода в историята на философската мисъл. Разбиранията му са формирани както под въздействие на платониците, така и от все по-разрастващото се в онова време християнство, чрез което логиката на старите стоици – Зенон, Диоген и Хризип, е надградено чрез идеята за върховното божество. Етиката на Епиктет разграничава доброто и злото, истината и неистината чрез действията на самия човек, който е пряко отговорен както за личното си нещастие, така и за личното си щастие.

През Средновековието учението на Епиктет се е използвало като правилник с наставления за живота на монасите, а редица по-късни световни мислители, сред които Блез Паскал, Монтен, Ницше и Хегел, основават върху него собствените си философски теории.

В „Епиктет и човешката свобода“ са включени 44 кратки истории за мъдреца, с които се обяснява формирането и същината на възгледите му, както и полезни цитати за по-нататъшен размисъл. Ето и някои от тях:

Вижте и

  • Ако искаш да бъдеш добър, преди всичко считай себе си за лош.
  • Ако искаш да си безпристрастен съдия, гледай делото, а не обвинителя.
  • Богат е доволният от себе си.
  • Владей страстите си, иначе ще те владеят те.
  • Завистта е враг на щастливите.
  • Има само един път към щастието: да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.
  • Истински борец е този, който се бори именно със своите порочни помисли.
  • Истинското добро се заключава в правилните понятия и добрите желания. Истинското зло – в неправилните понятия и порочните желания.
  • Не е важно какво ти се случва, а как реагираш на него.
  • Обстоятелствата не правят човека, те само разкриват истинската му същност.
  • Поддаващият се на някакъв порок има склонност да порицава другите.
  • Свобода значи да искаш нещата да стават не така, както желаеш, а както е справедливо да стават.
  • Умният се бори със страстта, а глупавият й става роб.
  • Хората биват мъчени не от вещите, от представите за тях.

 

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.

Нагоре