„Поглед в бъдещето“, рядка снимка от архив на колега

Навършват се 90 години от рождението на голямата българска журналистка Тамара Джеджева.

Бабата на Главния редактор на Любословие.бг Андрей Велчев– известния телевизионен режисьор Елена Попова предостави на медията ни рядка снимка със заглави „Проглед в бъдещето“ на която е Тамара Джеджева, чийто 90 годишен юбилей почитаме днес.
Тя си отива от този свят мистериозно, на 6 ноември 1973 г.

Седмица по-рано България изпраща една от най-големите изследователски мисии зад граница в района на античния Картаген. В състава на мисията е включена и Тамара Джеджева като едно от водещите пера в прославения екип на седмичника „Поглед“.

Тя работи и в „Земеделско знаме“, „Народна младеж“, „Жената днес“, радио София.

Журналистката умира при неизяснени и до днес обстоятелства в дома на търговския ни представител в Тунис, на 20 км от базовия лагер на експедицията.

Близките ѝ и до днес подозират, че става дума за насилствена смърт. Официалната версия е, че Тамара си отива след отравяне с газ в банята на търговския представител. Семейството обаче отказва да приеме. Подозренията са за заговор на комунистическите тайни служби.

През цялата си кариера Джеджева пише революционни за времето си текстове, които разбунват закостенялото социалистическо общество  – за абортите, за проблемните деца, за неравноправието, за партийните извращения.

Вижте и

Днес празнуваме Деня на българската авиация и военновъздушните сили

Именно Тамара Джеджева и Благовест Сендов откриват за света самородния талант на българина Джон Атанасов, създателя на модерния компютър.

През 2002 г. издателство „Труд“ пуска на пазара сборник с най-известните журналистически статии на авторката, публикувани в „Поглед“.

„Чете човек нейните събрани сега оттук-оттам „съчинения и домашни“, както тя обичаше да нарича своите писания, и си спомня, че из тях вървят не само хора – и добри, и лоши, и слаби, и силни, всякакви като живота, – но си спомня и самите броеве на вестниците, в които Тамара пишеше. Спомените, есетата, разследвания и пътеписи от сборника стоят и днес вдъхновено и окуражително – че в този занаят не всичко е преходно“, отбелязва в предговора към „Ние, херувимите“ Марко Семов.