Не им е за първи път на двамата освиркани английски национали – Дани Роуз и Рахим Стърлинг. Още през 2012 година – като играчи в младежкия национален отбор на Англия – по време на среща срещу Сърбия, играна в Крушевац, двамата футболисти бяха обиждани от трибуните. Тогава Роуз реагира гневно, като изрита топката далеч в трибуните, за което получи червен картон. Неговият съотборник Стърлинг, тогава на 17 години, наблюдаваше сцената от резервната скамейка. „Безсрамно е някой да ти припомня какъв цвят на кожата имаш. Не разбирам хората, които смятат, че могат да се присмиват така на други хора“, заяви Стърлинг, който след гола си срещу Черна гора (за крайния резултат 5:1) направи жест към трибуните, сочейки към ушите си. Проблем има, но се омаловажава Расизмът във футбола е широко разпростран на Балканите – особено след разпада на бивша Югославия.
Няколко месеца преди случката с Роуз и Стърлинг в Крушевац, на европейското първенство по футбол в Полша хърватски запалянковци по трибуните замеряха с банани италианския футболист Марио Балотели. Горчив опит в това отношение има и бразилският халф на „Партизан“-Белград, докаран от публиката до сълзи с освирквания и обиди, продължили цели 90 минути на мача срещу ФК „Рад“ също от Белград. Тогава треньорът на „Партизан“ Марко Николич се оплака, че такива случки са станали „нещо обичайно за сръбския футбол“. Рахем Стърлинг – кадърът показва реакцията му спрямо расистките обиди, подвиквани от запалянковци от трибуните в Подгорица Такива критики обаче са по-скоро изключение на Балканите, където политици, официални представители и запалянковци отричат или омаловажават расистките прояви във футбола. „Тези хора изобщо не разбират критиките срещу тях в расизъм, понеже в техните общества почти няма различни раси. А когато загубят от някой по-силен противник, те виждат в расизма инструмент, който им позволява да унижат противника, понеже самият той преди това ги е унижил. Но ако след мача ги попиташ дали това е расистко, те ще отрекат“, казва Дамир Пилич, бивш ултрас от фен-клуба на хърватския „Хайдук“-Сплит. Според него, когато говорим за расизъм, много хора на Балканите са с представите на деца от началното училище. „При нас почти няма тъмнокожи и хората просто не разбират какви сериозни последици може да има едно такова поведение“, добавя Пилич. Национализмът прелива в расизъм Пилич се отдръпва от ултрасите, след като вижда как тяхното поведение все повече започва да носи фашистки белези. Той казва, че расизмът се явява на Балканите като продължение на идеите на национализма. Тъмнокожите футболисти биват възприемани като „не наши“ – също както и играчите от други националности. „Национализмът все още представлява огромен проблем в страните от бивша Югославия. В ежедневието обаче явлението се среща доста по-рядко, тъй като при нас не живеят много хора от други раси“, допълва Пилич. Живеещият в Загреб журналист Игор Лазич също не е изненадан от расистките прояви по време на мача Черна гора – Англия. Той казва, че феновете по трибуните са излели върху тъмнокожите играчи от чуждия отбор фрустрацията си от това, че в живота имат много социални проблеми, наследство от войната и икономическата криза. „Обикновено това са млади хора без работа, които биват манипулирани от националистическите политически партии“, казва той за ДВ. Бившият хърватски ултрас Дамир Пилич твърди, че през последните години в неговата страна са били предприети редица мерки за повишаване на образователната култура на младите в училище. Либералните идеи срещат обаче силната съпротива на правителството и църквата, допълва той: „Трябва да се променят нагласите в обществото – да се отдалечим от днешния национализъм в Хърватия, в Сърбия, в Босна и Черна гора. Но не съм особено голям оптимист, защото виждам, че след разпада на Югославия той е пуснал дълбоки корени в нашата култура“, заключава Пилич.
Каква е вашата реакция?
