Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Професор доктор на педагогическите науки Владимир Радулов, преподавател в Софийския университет и в Музикалната академия, е познат на всички, които обичат джаза. 38 години води уникалното предаване „Джаз студио“ на програма „Хоризонт“. През 1972 г. в Софийския университет основава първия студентски джаз-клуб у нас. Автор е на повече от 300 публикации, 15 книги, учебници и учебни пособия за обучение и рехабилитация на хора със зрителни затруднения.
– Професор Радулов, вие не сте външен човек за медиите и особено за Българското национално радио. Защо за пореден път избухна скандал, текат безкрайни манипулации и поредният краткотраен радиошеф вече и с двата крака е извън медията?
– Позволявам си да изразя становището, че коренът на злото у нас са не толкова политиците, които са почти еднакви в целия свят, а провалилите се, злокачествено болни български медии.
Преди няколко години министър-председателят Борисов попита главните редактори на големи медии упражняван ли е върху тях натиск, ограничаващ свободата на словото. Всички отговориха отрицателно, но в действителност потискането на тази свобода се извършва вътре в самите медии, които обслужват различни олигарси.
В сутрешните и в следобедните блокове на програма „Хоризонт“ системно и силно доминират предавания само с една гледна точка – на водещия. Години наред всеки петък след обяд „Хоризонт за вас“ започва със злобни и често с уличен език изказвания по адрес на обществото, държавните институции и правителството. Сутрешният преглед на централния печат по същата програма винаги поставя ударение върху становището на една определена медия.
По повод на българското председателство на Европейския съюз в предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ журналистката Диана Янкулова тенденциозно неглижира срещата на високо равнище във Варна през 2018 г. Поканеният неподготвен за коментар проф. Людмил Георгиев изсипва груби нападки срещу Европейския съюз и България, без да се чуе друга гледна точка.
В друго издание на въпросното предаване същата журналистка безцеремонно и некомпетентно отрече кампанията на Министерството на образованието и науката за прибиране в училище на всички деца, определяйки я като полицейщина. В студиото не бе поканен нито един специалист. Вместо това преобладаваха речите на някоя си г-жа Брезнишка, която призна, че няма дете-ученик, но говори от името на родителите.
Българските медии упорито, системно и поръчково внушават на населението, че държавата и нейните институции са виновни за всичко, че нищо няма да се промени и няма смисъл да се гласува, което формира у хората синдрома на придобитата заучена безпомощност. Журналистите безотговорно използват понятията катастрофа, разруха, безперспективност, безнадеждност.
В сутрешния блок на „Хоризонт” често гастролиращият социолог Кънчо Стойчев поднесе хулни и тенденциозни „анализи“ срещу българската държава и Европейския съюз точно в деня, когато започна българското председателство на ЕС. Пригласяше му проф. Людмил Георгиев. Отново нямаше друга гледна точка.
– Да, и аз често вдигам кръвното, когато слушам или гледам новини и „публицистични“ предавания. Но рейтингът на БНР и на БНТ остава най-високият в държавата. Мнозина експерти твърдят, че „това искат хората“, „такива са слушателите и зрителите“. Може би ние с вас трябва да превключим канала или да сменим честотата?
– Не съм съгласен. Нека се опитаме да погледнем обективно. От 1990 г. насам големите медии системно и преднамерено ерозират държавните институции. В своите ексцентрични предавания журналистът Мартин Карбовски винаги и за всичко обвинява държавата. Неотдавна по БТВ въпросният господин представи интервю със сексуално извратен тип в гледаното време около 18 часа, когато децата също имат достъп.
Месец по-късно Карбовски излъчи разговор с жена, която иска евтаназия за себе си и за увреденото си дете, като подстрекаваше тази жена да стигне до заключението, че в България нямало специалисти, защото всички били в чужбина.
Все по-често у нас деца се използват за протести. В предаване на БНТ по повод родителски протест бяха използвани малки деца, които вместо да седят в училище, даваха интервюта. През 2018 г. група родители на деца от детския радиохор на БНР решили, че избраният с конкурс диригент не е подходящ, включиха в уличния си протест деца от този хор. В друг кадър от обществената ни агония протестиращи майки разнасяха по палатки, улици и площади увредените си деца.
Оглушителен шум възпроизведе прекъсването на програма „Хоризонт“ на 13 септември т. г., но „борците за свободното слово“ прикриха знаково събитие. В първите два месеца на 2017 г. БНР лиши многобройната си аудитория от съвременни музикални програми заради неуредени отношения с някаква агенция за авторски права. Този жалък прецедент в историята на нашето радио бе потулен, без някой от ръководството да бъде наказан или поне да поеме отговорност.
От доста време нашите медии не само защитават, но и героизират престъпници и нарушители на закона. Обикновено журналистите полагат неистови усилия да интервюират престъпника, като че ли от него се очаква да изрече някаква велика мисъл. Доста време отделят и на адвоката му, като игнорират правилото, че мястото на защитните пледоарии е съдебната зала.
Защитавайки няколко безотговорни жени с проблеми в личния живот, наши медии поведоха разюздана кампания срещу норвежката система за семейни грижи и защита на детството, която е една от най-добрите в Европа.
Часове след катастрофата в Искърското дефиле през лятото на 2018 г., когато загинаха 20 души, БНР прикриваше автобусната фирма, превозвала пострадалите туристи. Фирмата „Юнион Ивкони” отново бе прикрита и след катастрофата с 6 смъртни случая на незрящи туристи. Похвално е, че истината за тази фирма по-късно бе оповестена в предаването „Открито“ по БНТ.
В предаване от юни 2018 г. водещата по програма „Хоризонт“ пита протестираща майка от Бургас: „Няма ли да дойдете в София? Ще има ли по-голям митинг?”. През ноември 2017 г. по БТВ Мария Цънцарова призовава привържениците на партия „Атака“ да протестират, като предостави телефонния номер за връзка, място и час на протеста.
Нашите медии не само косвено подстрекават, но пряко участват в протестите, като изпълняват ролята на централен диспечерски пункт.
Твърде често български медии си позволяват да величаят тоталитарната комунистическа идеология. На 7 септември 2017 г. в предаването по БНТ „Денят започва с култура“ в дискусията около убийството на писателя Георги Марков бе заявено, че изучаването на този писател в училище щяло „да се превърне в клише“. Цветан Марангозов резюмира, че при комунизма все пак е имало някаква ценностна система, докато след 1989 г. „всичко се е срутило“.
В сталински стил 7 май все още се чества като „ден на радиото“, което е недопустимо, защото е невярно. Днес тази дата се отбелязва вероятно само в Беларус и Русия. По програма „Хоризонт“ новинари и коментатори редовно ни убеждават, че 9 май 1945 г. слага край на Втората световна война.
По различни поводи уж български медии си позволяват да оспорват направения исторически избор от България като член на Европейския съюз. Без изключение всеки петък след обяд предаването „Хоризонт за вас“ с най-чест водещ Снежана Иванова излъчва груба и невъздържана антибългарска кампания, в която ударението пада върху негативизма.
Аналогични са предаванията на неомарксиста Петър Волгин с присъщата му книжна зазубреност. Трудно може да се намери предаване по БНР на този журналист, което да не е пропито с омраза към Европейския съюз и членството на България в него и с тенденциозно величаене на марксистката идеология, които той разбира твърде слабо.
Нашите медии излъчват етническа и религиозна омраза. Етническият произход на журналиста от BTV Антон Хекимян не му дава право да води системна кампания срещу турците и срещу съседна Турция. През август 2018 г. БНР и някои телевизионни канали представиха протест на десетина вегани против жертвоприношенията на агнета по случай мюсюлманския празник Байрам. БНР излъчи специално интервю от организаторите на протеста. Никой не попита защо ние българите колим агнета на Георгьовден и ядем свинско на Коледа.
Медиите поддържат постоянен списък от имена, които многократно канят за интервюта и коментари, защото знаят предварително от кого какво да очакват.
– Да, така е. Каруцата отдавна се прекатури в реката, конят избяга, а магарето не ще да тегли. Какво правим оттук нататък?
– Само две думи за причините: в българската журналистика властват ниски професионални стандарти, защото в студиа и редакции случайно попаднаха необразовани млади хора с ниска обща култура, с пропуски или без университетска подготовка, конформисти с висока валентност към кариеризъм, корупция и професионален цинизъм.
Твърде много специализирани професионални институции наблюдават, надзирават, координират и подреждат българските медии: Съвет за електронни медии, Съюз на българските журналисти, Асоциация на европейските журналисти и други знайни и незнайни структури.
Нереформираните български медии пилеят държавни и частни пари, без да изпълняват основните си обществени функции. Поведението на злокачествените български медии е нетърпимо, защото премина всякакви професионални и етични граници. Изводът е един: трябват ни нов тип медии с нови хора.
Въпросите зададе Васил Данов
Професор доктор на педагогическите науки Владимир Радулов, преподавател в Софийския университет и в Музикалната академия, е познат на всички, които обичат джаза. 38 години води уникалното предаване „Джаз студио“ на програма „Хоризонт“. През 1972 г. в Софийския университет основава първия студентски джаз-клуб у нас. Автор е на повече от 300 публикации, 15 книги, учебници и учебни пособия за обучение и рехабилитация на хора със зрителни затруднения.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)