Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
81-годишен австралиец, спасил живота на над 2,4 млн. бебета, дарявайки кръв всяка седмица в продължение на 60 години, преустановява дарителството си през май тази година, след като достига определената възраст, в която лекарите смятат, че това вече може да бъде опасно за здравето.
Джеймс Харисън, известен още като „човекът със златната ръка“, е дарил общо 1173 пъти от своята кръв, заявява, че би продължил с радост да го прави, ако беше възможно.
Всичко започва още когато като 14-годишен претърпява сложна операция, при която отстраняват част от белите му дробове. За да се възстанови след тежката интервенция, се налага да му бъдат прелети цели 13 литра кръв. Това го вдъхновява и той да започне да дарява своята, за да може да помага на други нуждаещи се. Тогавашното австралийско законодателство обаче не позволява това да се случи преди навършване на 18 години, но той не забравя обещанието си и 4 години по-късно стартира своята дарителска практика.
Лекарите бързо установяват, че в кръвта му се съдържа изключително рядко срещана плазма. Тя е носител на уникални антитела, които са в състояние да спасят живота на новородени със специфични проблеми, произтичащи от несъвместимост между тяхната кръв и кръвта на техните майки.
Става въпрос за т. нар. резус-конфликт, при наличието на който кръвта на майка, съдържаща отрицателен резус-фактор, атакува кръвта на плода, унаследил положителен резус-фактор от своя баща – процесът започва още в 7-8-а седмица от вътреутробното развитие на плода. Тази имунна реакция на организма на майките е причина за висока смъртност при бебетата или за патогенни изменения на мозъка им.
Джема Фалкенмир от австралийския Червен кръст разказва:
„До 1967 г. буквално хиляди бебета умират всяка година, лекарите не знаят защо и това е ужасно. Имало е множество спонтанни аборти, а стотици бебетата се раждат с увреждане на мозъка.”
Днес този проблем е преодолян, благодарение на разработването на ваксина, която се инжектира на майката по време на бременността. Създадена е след серия от тестове, в които Харисън се включва с готовност. За да подпомогне лекарите в разработването на тази животоспасяваща имунизация, той подписва множество документи, включително декларация, че съзнава, че извършеното може да застраши живота му. Дори бива застрахован за 1 млн. долара в полза на съпругата си.
За щастие, експериментът е успешен и създадената ваксина премахва опасността за живота и развитието на милиони бебета по целия свят. Австралийските лекари казват, че има само около 50 души в страната с такава кръв, а своята безценна плазма Харисън дарява редовно през целия си живот и по този начин директно спасява живота на около 2,4 млн. бебета, в това число, както се оказва, и на собствената си дъщеря.
Въпреки че заради рекордния си брой кръводарявания той е влязъл в книгата на Гинес и е награден с Ордена на Австралия, а сънародниците му го считат за герой, той отвръща на това отношение със скромност и известна доза самоирония:
„Това, че имам такава кръв, е просто талант, може би единственият ми талант… Искрено се надявам един ден някой да надмине рекорда ми… „
Харисън открито се обявява срещу идеята за стартиране на търговия с безценната плазма с чуждестранни щатски фирми, която се появява през 2007 г., защото вярва, че това ще обезсърчи доброволците да правят дарения.
Последното си кръводарение прави на 11-и май, заобиколен от десетки майки, държащи в ръце своите бебета, чиито живот той е спасил.
На въпроса какво е чувството да си дарил живот на толкова деца, той отговаря:
„Да си спасил живота на едно бебе, е прекрасно чувство. Но когато ти казват, че си спасил повече от 2 млн. бебета, е нещо, което главата ти не може да побере. И все пак твърдят, че съм го направил, така че това ме прави безкрайно щастлив.“
Източник: http://uspelite.bg
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)