Паметни фрази на Тато
„Откривам новия завод за вело… за вело… Абе за колелета!“
„Тази година – завод за полупроводници. Догодина – за цели проводници!“ (при откриването на Завода за полупроводници в Ботевград)
„Че как да не успее Русия с нейните природни богатства, те имат повече залежи от Менделеевата таблица…“
„Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.“
„Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари.“
„Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса.“
Т. Живков: „А до реката, от нас да мине – едно училище! Хората: „Ама ние нямаме толкова деца бе, другарю Живков.“ Т. Живков: „И деца ще ви направим бе, другари!“
„Добър журналист е тоя, който пише не това, което се говори, а това, което трябва.“
„Времето е ваше, но всичко друго е наше!“
„…Аз работех като преводач – превеждах овците от един хълм към друг…“
„Драги студенти, честит Осми март!“
Греховете на Живков
Сред греховете от началния период на политическата му кариера критиците му посочват участието му в кампанията срещу Трайчо Костов, която завършва с обесването на партийния функционер. На Априлския пленум през 1956 г. Червенков е разкритикуван за култа към личността, а Тодор Живков се затвърждава като единствен лидер на БКП.
В щаба на милицията подчинен на Живков е Мирчо Спасов. През 1962 г. се разкриват нелицеприятни истини за Ловешкия лагер. Лагерът е закрит, но Мирчо Спасов е оставен на поста си на заместник-министър, а малко по-късно дори е повишен. Това е ясен знак, че Живков не иска да се раздели с него. Последният остава довереното му лице и по тази причина – заради лагерите и други обвинения в терор, сваленият от власт Живков трябваше да понесе и греховете на „сивия кардинал“ Мирчо Спасов. В своите мемоари, публикувани през 1997 г., Живков отрича личното си участие в терора с думите: „През целия си живот съм се противопоставял на своеволието и извършването на насилие.“ Петното за лагерите обаче остава в политическото му досие и се превърна в съдебно дело срещу него.
Често е обвиняван, че искал да направи от България 16-а република на СССР. Наричаха го „гологлав дупедавец от село Правец“. Повечето ни дипломати от времето на соца обаче се обединяват около едно по-различно мнение: „Живков само формално се съгласяваше с руснаците, а си правеше каквото иска!“ Факт е, че срещу лоялност руснаците изкупуваха голяма част от нашата продукция – дори некачествената; изграждаха у нас заводи, подкрепяха малка България със средства. Проф. Искра Баева разкрива един любопитен лингвистичен ракурс в мита за 16-ата република. А именно, че на пленума през 1963 г. използваният от Живков термин бил „сближаване“, а не „сливане“. Именно тази „грешка“ според Баева дала основание на критиците на Живков да твърдят, че е искал да превърне България в част от СССР.
Приписват на Живков и косвено участие в поръчковия атентат срещу журналиста литератор Георги Марков в Лондон. Както обикновено се случва и в по-ново време, за всичко са виновни съветските тайни служби. Излезе версия, че от София няколко пъти били отправяни искания „Би Би Си да спре да оскърбява наши ръководители, в това число даже нашия държавен глава др. Тодор Живков“. Това дало повод на руснаците да поръчат „чадъра“, който обаче остана в световната история като „българския чадър“.
В хода на времето много историци вече по-спокойно и обективно разсъждават върху най-големия грях на Живков – Възродителния процес. Излизат факти, че зад гърба на Живков е имало „сценаристи“ на „голямата екскурзия“, които са преследвали не толкова изселването на турците, колкото компрометирането и свалянето на Живков от власт. Факт е, че „голямата екскурзия“ разстройва цели стопански сектори, защото масовото изселване води до масово напускане на работа на повече от 170 000 души. Това допълнително отслабва бездруго затъващата българска икономика.
Жените на Тато
Живков се е увличал по театъра. Участвал е в самодеен театрален състав в с. Дъскот, където приятелката му Мара Малеева работи като лекар. През 1939 г. двамата сключват граждански брак.
През октомври 1971 г. умира Мара Малеева, която, макар и да не заема официални постове, в продължение на години е била не само съпруга, но близък сътрудник на Живков в работата му. Приживе Мара се противопоставяла на издигането на децата си на политически постове, но след нейната смърт Живков лансира дъщеря си Людмила. Факт е, че това в никакъв случай не беше във вреда на държавата – напротив. Въпреки това вътре в партията още тогава започват интриги, че в ролята на баща Живков „уврежда авторитета си“. Той избягва публично да коментира въпроса, но според съветника му Костадин Чакъров преживявал драматично тези подмятания.
Най-големият удар за него е смъртта на дъщеря му, причините за която и до днес будят много спекулации. През лятото на 1981 г., след смъртта на Людмила Живкова, животът му се променя – както в личен, така и в политически план. И днес се обсъжда версията, че той е готвел дъщеря си за свой наследник. Близки от обкръжението му отричат това, но е безспорно едно – смъртта на Людмила променя Живков. Той все повече предпочита усамотението и се премества да живее отделно от семейството си.
21 г. от смъртта на Т. Живков
На днешния ден през 1998 година от този свят си отива почетният член на Съюза на комунистите в България Тодор Живков. Преди 21 години на 5 август умира най-дълго управлявалият страната ни – 35 години, от Априлския пленум през 1956 г. (от 1954 е първи секретар на БКП) до 10 ноември 1989 г., когато е разжалван от поста генерален секретар на БКП. По-дълго от Тодор Живков България е била управлявана само от цар Петър (927 – 969 г.).
След свалянето му от власт срещу него са заведени дела за Възродителния процес, за т. нар. лагери на смъртта, за злоупотреби в раздаването на апартаменти, за отпускане на помощи на комунистически страни, с което е ощетен държавният бюджет. На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България му налага 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, за жилища, коли и др. Осъден е да върне на държавата 21 010 380 лв. На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признава на Живков статут на бивш държавен глава и прекратява делата срещу него.
Скромен ли бе като човек Тодор Живков? Той не парадираше, имаше чувство за хумор, простоват изказ и се опитваше да бъде самокритичен. Качества, които на фона на днешните ни политици определено го издигат над тях. Едно е сигурно – Тодор Живков остава в историята ни като политик от висш ранг. Оценката за него е нееднозначна и до днес, а много хора все още го наричат Бай Тошо или Тато.
Биографията
Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 година в село Правец, в заможно семейство. Син на Маруца и Христо Живкови. Тодор Живков има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова. Учил е първо там, след това в Ботевград, после заминава за София, където се записва в полиграфическото училище. От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. През 1930 г. става член на Българския комунистически младежки съюз (БКМС), а през 1932 г. е приет за член на Българската работническа партия (тесни социалисти). От месец юни 1943 г. е определен за сътрудник на Щаба на Първа софийска въстаническа оперативна зона. Назначен е за пълномощник на ОК на БРП за партизанския отряд „Чавдар“ с нелегалното име Янко. В партизанската му биография има спорни моменти, включително влизането на отряда „Чавдар“ в София на 9 септември 1944 г., което според някои изследователи не се е случило на тази дата. Непосредствено след Деветосептемврийския преврат – на 10 септември 1944-а, Тодор Живков е назначен от новия вътрешен министър Антон Югов за главен инспектор в дирекция „Униформена милиция“ с чин подполковник.
През 1945 година за първи път става народен представител. От януари 1948 г. Живков е първи секретар на Градския комитет на БРП(к.) в София. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г. През 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП, а на Априлския пленум Тодор Живков се утвърждава като единствен лидер на БКП. Започва чистка на конкурентите му в партията и Живков постепенно се налага като едноличен лидер, какъвто остава до ноември 1989-а.
През 1958 г. получава силна подкрепа от пристигналия в София Хрушчов. През есента на същата година обявява политика за скок в икономиката. Целта е бърза индустриализация и „удвояване и утрояване на селскостопанското производство“. Набелязва като една от мерките за постигане на целта уедряването на вече създадените ТКЗС.
Факт е, че Живков е бил лоялен към Москва и това го е поставяло в благоприятна позиция при всички държавни ръководители на Съветския съюз. До Горбачов. Особено близки са отношенията на Живков с Леонид Брежнев. Историческа за това приятелство е срещата между двамата през 1965 г., при която Живков получава безпрекословната подкрепа на СССР, срещу която търси не само гаранции за собствената си позиция, но и търговски отстъпки в подкрепа на изпитващата постоянни затруднения българска икономика. След приемането на новата конституция през 1971 г. Тодор Живков става председател на новосъздадения Държавен съвет на Народна република България, т.е. държавен глава. 60-годишният му юбилей е отбелязан с публични мероприятия в цялата страна. Живков е награден и с най-престижния съветски орден „Ленин“. Той е в пика на политическата си кариера.
От 1989-а до смъртта си, някогашният първи партиен и държавен ръководител преживява много драматични моменти. На 18 януари 1990 г. бе арестуван и обвинен в поредица от престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение „задържане под стража“ беше заменена с домашен арест и Главна прокуратура образува 5 дела срещу него: дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. (това дело бе върнато четири пъти за доразследване във Военна прокуратура); дело за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО (по това дело Живков първо бе осъден на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева, а после присъдата му бе отменена); дело за лагерите на смъртта; привлечен бе като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което ощетил държавния бюджет; и последното, пето дело – за подпомагане на международното комунистическо движение.
Перестройката: Свалят го по указание на Горбачов
През 1985 г. в СССР идва на власт новият генерален секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов, който започва реформи, известни като перестройка. Живков не успява да се сближи с новия либерален лидер на Русия. Това чувствително променя и отношението към България от страна на Русия. Горбачов открито говори за ограничаване на съветските субсидии за сателитните режими, респективно и спрямо България. Две години по-късно Тодор Живков също обявява програма за икономически промени, известна като Юлска концепция. Тя цели да преустрои социализма, като допусне ограничена форма на частна собственост. За някои части от Юлската концепция Тодор Живков черпи опит от провежданите в Китай икономически реформи. Горбачов обаче не одобрява линията му на развитие и през октомври 1987 г. по време на посещение на Живков в СССР му отправя остри критики. На срещата на страните от Варшавския договор Горбачов безцеремонно отказва да разговаря с него.
Вътре в партията се създава крило, оглавено от Петър Младенов и Андрей Луканов, което по указание на Михаил Горбачов трябва да свали Живков от власт. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено дори от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Пленумът му изказва благодарност за дейността му до този момент. На 17 ноември 1989 г. Първия е освободен и от поста на председател на Държавния съвет на НР България. На следващ пленум на ЦК на БКП е порицан и изключен от партията.
Малко преди смъртта си беше реабилитиран от БСП, но това едва ли вече е имало значение за него.
А този виц тайно се споделяше по времето на Тато:
2020 г. Въпрос: Кой е Тодор Живков?
Отговор: Дребен диктатор от времето на Лили Иванова.
Копирано от standartnews.com
Каква е вашата реакция?
