Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Някои от мъжете, които си търсят виртуална приятелка, не са достатъчно уверени да заговорят момичето, което харесват.
Безобидният флирт с непознат в определени интернет платформи се води надомна работа.
В САЩ момичета могат да изкара от нея 55 000 долара годишноВиртуална валута, виртуална комуникация, виртуална реалност, а защо не и виртуално гадже? Това е една от професиите, които новите технологии откриват на трудовия ни пазар. От няколко години в САЩ млади момичета трупат пари благодарение на нея.
С времето професията се разпространи към Азия, а сега и към Източна Европа. Какви обаче са изискванията, за да станеш виртуално гадже? Всъщност момичетата, които се регистрират в подобни платформи,Някои от мъжете, които си търсят виртуална приятелка, не са достатъчно уверени да заговорят момичето, което харесват.
Не продават плътта си, разголвайки се пред камерите на лаптопите или компютрите си. Не става дума за порно. Жените предлагат приятен разговор, който бързо преминава във флирт, но без никакви последствия. Има няколко стриктни правила, които те поставят още в началото. Те са: без лична информация, без снимки и без видео разговори.Потребителите на подобни платформи са основно представители на силния пол. Според проучване в САЩ почти всяка регистрирана виртуална приятелка си е писала поне с един женен мъж. Повечето жени не мислят, че това може да се определи като изневяра.
Напротив, благодарение на безобидния онлайн флирт с непознат понякога са закалявали брака му и са били причината да не изневери физически в реалния живот.Друга част от потребителите не са особено уверени, когато разговарят лице в лице с някого от срещуположния пол. Затова предпочитат да чатят, като са напълно наясно, че вероятно никога няма да срещнат на живо човека, с когото си пишат. “Много млади мъже нямат кураж да заговорят момичетата, които им харесват, защото се страхуват да не бъдат отхвърлени”, казва журналист от Си Ен Ен, който се регистрира вподобна платформа в Китай, като за целта плаща по 3 долара на ден “Бих казал, че ако си самотен или наскоро са ти разбили сърцето, намирането на виртуална приятелка може да ти помогне повече от запиване с приятели и звънене на бившата в 3 часа сутринта”, казва журналистът.
Един от въпросите, които нямало как да си спести към своята виртуална приятелка, е колко изкарва от работата си. Тя отговорила, че парите за нея не са важни, просто искала да разговаря с различни хора, да изслуша историите им и да ги накара да се чувстват по-добре.Само че съобщенията, които е получавал от т.нар. гадже едва ли са плод на нейните мисли. Когато започне работа, всяко момиче получава сценарий, в който ѝ е описано как да отговаря на съобщенията на английски език.
Разбира се, с времето може да модифицира отговорите си, стига смисълът да се запазва.“За разлика от момичетата на повикване на мен ми пука за клиентите ми и изграждам истинска връзка с тях”, казва Хейли пред английския всекидневник The Sun, която работи като виртуално гадже от няколко месеца. За разлика от много нейни колежки тя няма нищо против да дава личния си телефон, но преди това уточнява в кой точно час да ѝ се обадят. Със спечелените пари финансира ученето си за медицинска сестра.
Повечето българки, които попадат на обяви за подобна позиция, търсят надомна работа. Там не пише, че ще трябва да флиртуват с непознати. Това се съобщава по време на интервюто. На него задължително работодателите трябва да видят как изглежда кандидатката, затова и обикновено се провежда по скайп чрез видеоразговор.
Не във всяка подобна платформа, но в повечетотрябва да изпратите и ваши снимки, за да ви направят портфолио Това е една от основните причини младите жени да отказват работа като виртуални гаджета. Веднъж доброволно предоставили свои фотоси, те не могат да бъдат сигурни дали няма да ги намерят в неподходящи сайтове.Най-големият плюс на тази надомна работа е заплащането.
Тъй като повечето сървъри на платформите се намират в САЩ, виртуалните гаджета прибират в джоба си не левове или евро, а долари. Таксува се всяко съобщение, което някой им изпрати, като е препоръчително виртуалните гаджета да са тези, които инициират разговор с непознат.Цената на съобщение е различна в зависимост от платформата. Важно е да се уточни, че е по-скъпо, ако включва видео- или аудиоразговор.В САЩ виртуално гадже може да си докара годишен доход от 55 хил. долара, но ако работи поне 7-8 часа на ден. Най-вероятно доходите за Източна Европа не са толкова големи.“Обикновено таксувам мъж 30 долара за 1 час, 150 – за “срещи” всеки ден в период от седмица и 550 за месец, като се включва онлайн, когато реши”, разказва Сара.
Тя уточнява, че ако връзката ѝ с някого продължи дълго време, му дава безплатни паузи.“Окуражавам клиентите си да ми казват какво ги успокоява или от какво се нуждаят, без да ги съдя”, допълва Сара.
Подкатегория на виртуалните гаджета са фейсбук приятелките. Тяхната задача е да публикуват романтични статуси на стената ви, да коментират снимките ви и, разбира се, да отбележат в профила си, че са обвързани. По този начин виезаблуждавате приятелите си в социалната мрежа, че сте срещнали жената на живота си Трябва да се отбележи, че има и доста приложения за смартфони, които наподобяват това да си имате виртуално гадже.
Проблемът при тях е, че алгоритмите им са предвидими, следователно и отговорите им в чата. Те са еднотипни и очаквани. Освен това изцяло се лишавате от аудиосъобщенията, които може да остави само истински човек. Сподели Приятел Tweet Още: Модел продаде девствеността си за 2,4 млн. евро на политик от Токио Биткойнът може да доведе до глобална климатична катастрофа Абонамент за печатен или електронен „24 часа“, както и за другите издания на Медийна група България.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)