Жегата това лято не е само от температурните аномалии, но и тя е голяма навсякъде около нас. Дори в медиите, че и в СЕМ опасните температури си казват думата. За жегата в медийната среда си говорим с доскорошния член на Съвета за електронни медии Иво Атанасов.
Той не се нуждае от представяне, защото е добър стар приятел на журналистите. Винаги е готов да сподели с тях това, което мисли по горещите проблеми в медийната политика, а и като пишещ брат е четен от всеки нас с интерес.
С Иво Атанасов разговаряме за сайта на СБЖ за новите попълнения в СЕМ, за българската журналистика и нейната моментна снимка, както и накъде ще поеме след толкова години регулаторният орган.
Вече научихте ли какво е общото между аграрната икономика и медийната политика, г-н Атанасов?
И да е нямало общо, вече го има. И то по волята на мнозинството в парламента.
Питам ви, защото вашият наследник Галина Георгиева е завършила Врачанския филиал на УНСС, бакалавър – специалност Аграрна икономика, с успех среден 3,89. Това ли е точният избор за член на СЕМ?
На пръв поглед – не е, но ще се види след време дали е точният. Когато се разбере как новият член работи. Преди шест години моят избор също бе оспорен. Още не бях стигнал от пленарната зала до СЕМ, и чух по радиото в колата, че Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) ми иска оставката, защото съм бил партийно назначение. А аз тогава дори не бях официалната кандидатура на БСП, бяха ме предложили трима депутати. С течение на времето обаче и АЕЖ се убеди, че като член на регулатора не се водя от партийни пристрастия, и по-късно по някои въпроси дори действахме заедно, примерно срещу уволнението на Лили Маринкова. А в края на мандата ми не само отляво, но и авторитетни журналисти от дясното пространството писаха, че съм работил професионално и съм гласувал принципно, извън всякакви влияния. Та нека се даде малко време и на г-жа Георгиева и тогава да се правят оценките.
Не са много-много сравними случаите. Все пак вие бяхте утвърден професионалист, въпросът беше дали членуването ви в БСП няма да повлияе на гласуванията ви. Докато наследничката ви е с успех едва 3, 89, и то по доста странна в случая специалност.
Успехът наистина е смущаващ, особено за днешните условия, в които отличниците са под път и над път, но този въпрос трябваше да прозвучи в пленарната зала, да се търси отговор от онези, които избират.
Не мислите ли, че в състава на СЕМ трябва да има повече изявени журналисти, хора с богат ПРАКТИЧЕСКИ опит в медиите?
Несъмнено. Според Закона за радиото и телевизията членовете на СЕМ трябва да имат не просто практически опит, но и професионално признание и дори обществен авторитет. В текстовете му не е посочено как се измерва този авторитет, което означава, че може да си много известен и пак да го нямаш. Със сигурност обаче, ако си съвършено непознат в обществото, можеш да имаш личен авторитет в един или друг кръг, но не и обществен. В такъв случай не отговаряш на законовите изисквания. Същевременно СЕМ не е удължена ръка на радиото и телевизията, той трябва да защитава обществения интерес и затова законът допуска членовете му да са завършили и друга специалност, не единствено журналистика. И още нещо. Убеден съм, че в регулатора трябва да влизат предимно по-опитни. И не само защото вероятността да се държат независимо и да не влизат в комбинации е по-голяма. Едва ли тепърва ще гонят кариера и ще се престарават в ущърб на принципите и правилата. Докато младият човек ще изкара един мандат от шест години, а после няма право на втори последователен. Дори по закон две години след излизането си не може да бъде член на управленски, контролни и надзорни органи на радиа и телевизии, нито да придобива дялове и акции в тях или в рекламни агенции. Не може да бъде член на такива органи и на организации с нестопанска цел, които са доставчици на медийни услуги, не може дори да им бъде консултант. Трябва или да се върне към първоначалния си статус в журналистиката, което си е голяма крачка назад в кариерно отношение, или да се държи така, че да му дадат някое топло местенце извън медиите след края на мандата.
Генералният директор на БНР отново е спортен журналист. Само в тази категория ли се срещат най-добрите и успешните генерални директори на националната медия?
Малко се прекалява с кадрите, произлизащи от спортните среди. Такъв беше случаят с предишния шеф на БНР Радослав Янкулов, лека му пръст, сега със Светослав Костов. Сред кандидатите за БНТ беше Сашо Диков, който има моите уважения, както и Сашо Йовков, за когото дори гласувах. Все пак има и други специалности в България. Може би хората от спорта имат хъс за участие и победа и това навярно е част от мотивацията им да се кандидатират.
Кошлуков беше предизвестеният избор. Не е ли обидно хора с много по-добри показатели от него да бъдат в миманса на конкурса? Същото се отнася и за БНР. Като си помислим, че един Валери Тодоров, който е дялан камък и наистина можеше да върне БНР към успешните дни на медията, беше също игнориран в името на спорта…
Продължавам да смятам, че Валери Тодоров е отлична кандидатура. Два пъти съм гласувал за него – през 2013 г. за БНТ и през 2016 г. за БНР. И гласът ми оставаше не просто самотен, но и единствен. И сега бях готов да го подкрепя, но гласът ми отново щеше да пропадне, тъй като в този състав на СЕМ той, за съжаление, няма шансове. Пък и беше ясно, че Кошлуков ще спечели. Затова гласувах за Йовков с надеждата, макар и минимална, че около него може да се получи мнозинство. Както знаете, не достигна един глас.
Отново се заговори за сливане под една шапка на БНТ и БНР. Този път може ли да се случи и ако да, какви ще са последиците за двете обществени медии? И крият ли се подводни камъни в това намерение? Къде да ги търсим?
Този въпрос се поставя периодично. Последният път беше през 2016 г. Тогава тук, в залата на СБЖ, се състоя оживена дискусия, завършила с препоръка да няма сливане. Илюзия е, че общата шапка ще подобри кой знае колко нещата. Важното е не каква е тя, а какво има под нея. Със сигурност опитът за обединяване на двете обществени медии ще създаде напрежение. Премиерът Борисов си дава сметка за това и неслучайно тогава каза: „Само това ми липсваше – и те да ми застанат под прозорците!“ В ЕС има и обединени, и разделени обществени медии, така че не може да се твърди, че едното е европейско, а другото не е. В такъв случай далеч по-разумно е да се придържаме към собствените си традиции.
Пълното интервю четете на sbj-bg.eu
Каква е вашата реакция?
