Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Започна всеобщата конфискация на самоличности. Близо сме до Сияйното Бъдеще, дето ни го обещаваха през 60-те години на миналия век на конгресите на КПСС
Погромът на НАП е ясен – но далеч по-важен е погромът на НАП над всички ония, които са се доверили на държавата.
Сега те бяха възнаградени с опустошителна катастрофа.
Нея пък се опитват да я оправдаят с непоносимо пренебрежение.
Какво щяха да направят гърците или сърбите – ако ги беше сполетяло такова цунами?
Например: нямаше да плащат никакви данъци – докато не получат някаква компенсация. И гаранция за сигурност.
Но ние сме си овце.
НАП-ОВЦЕ.
Да забравим момчето от Пловдив/Кристиян Бойков – Вълшебникът.
Той не е гламав като Ван дер Любе, подпалвачът на Райхстага, че да си признае.
Истинският хакер обаче подпали измамното самочувствие на Властниците – и те вълшебници, обаче по своему.
Те винаги се залъгват с нещо розово – сега сигурно си мислят, че Грабежът ще отклони вниманието на ограбените – от какво?
След бързия успех с Вълшебника/Кристиян, спецовете трябва да се върнат назад – към писмото на хакера.
То е много любопитно: бил руснак, женен за българка, и внезапно решил да ни направи на маймуни. Сигурно жена му го е ядосала нещо.
Иронията си я бива.
Първото, което трябва да направят онези, които се отъркват в „сигурността“, е да проучат, кой отвътре е издънил системите на НАП – от безгрижие, незнание или липса на пари.
Редно е в държава като нашата и на НАП да не й излизат сметките.
„Спецовете“ обаче си губят времето да умуват над тъпи конспирации – например, да търсят връзка между договора за Ф-16, пробива в НАП и предстоящите избори. Това вече наистина е прекалено.
Путин се ядосал на Каракачанов и решил да накаже Горанов. Мътни глупости.
Един експерт пък нарече пробива „Чернобил“ – сегашният изглежда обаче е много специален, защото радиацията му поразява само главанаци, никой наоколо не пострада, освен нас.
Хакерът, който е посегнал на НАП, не е от породата на Асандж или Сноудън – защото не краде мръсните тайни на държавата си.
Той не посяга на аферите на Властта – а жертва милиони обикновени граждани.
Ако си въобразява, че така ще подпали гнева им – бърка.
На нашите хора и ЕГН-та да им отнемат – пак ще си траят, дори ще им е по-хубаво.
Ще бъдат Свободни – свободни атоми в един разпадащ се хаос.
След случилото се, каква национална сигурност сънувате изобщо?
Авторите на един успешен учебник за гимназиите съветвали уроците по история да са кратки и да са придружени с документи. Хубаво.
Ако след 30 години бъдещите автори последват този съвет, сигурно ще пишат в урока за „дигитализацията“ на България, че Мария Габриел е била европейски комисар и ще покажат нейни снимки с вечно почерпения ЮнКяр.
И ако и тогава, както и сега, мразят Миналото и не напишат за позорния пробив в НАП, децата няма да узнаят, какви дигитални цървули сме били.
Ще имат ли куража да напишат, че сме постигнали дигиталния Ренесанс с изтърбушена НАП /и Търговски регистър преди това/? Съмнявам се.
Защото, вместо да си свием опашката пред Истината, ние все гледаме да я преиначим, за да не разваляме кефа на Властниците.
И в това угодническо безсмислие сме безподобни.
Тия дни видите ли по телевизията някой гъгнивец на държавна ясла да оправдава или омаловажава катастрофата – заплюйте го, макар и мислено.
Хайде, разкарайте ЕГН-та.
Така и изборите вече няма да са проблем – всички ще гласуват за един.
Парите вече отмряха – поне за няколко милиона души.
И революцията/дигиталната победи – поне в НАП.
Започна всеобщата конфискация на самоличности.
Близо сме до Сияйното Бъдеще, дето ни го обещаваха през 60-те години на миналия век на конгресите на КПСС.
***
УТОЧНЕНИЕ
Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр., които използват името ми или мои фотоси, нямат нищо общо с мен.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)