Д-р Андрей Велчев е главен редактор на Luboslovle.bg, доктор по…

Това е същият народ, който пръв е населил и владял остров Сицилия и части от Южна Италия, а вероятно и остров Корсика. Той е споменат от Омир в „Одисея“ и е същият, който през ранното Средновековие намираме в Панония. Обитава и части от Кавказ. Става дума за клон от българския народ ,от нашия велик древен народ!
Изследванията ми на сицилианския език, наследник на сиканския (името Сицилия произлиза от това на народа сикани) и на топонимията, оставена от сиканите на острова,не оставят никакво място за съмнения в това, категорична е Милена Върбанова Според Вехтия завет гетският цар Анхус, владетел на Секелаг, дава убежище на Давид, преследван от Саул.
За тракийската принадлежност на името и етнонима Гет (гети) е излишно да спорим, тя е доказан факт. Името Анхус (Анх) пък е част от множеството езикови елементи, които свързват тракобългарския блог с гетулските царства в Северна и Северозападна Африка и с древната империя Гарамантида, погребана под сахарските пясъци – народите, наследили атлантската цивилизация.
Частицата „анх“ се среща в много лични имена и топонимия от тракийската древност – Анхиало, Анхиз – дардански цар и баща на Еней и пр.Именно тя стои в основата на гръцкото понятие „свещен,-а“ – агиос, агиаь, пояснява изследователката. От древния етноним на секелите вероятно произлиза названието на израелската парична единица – шекел .Името секели произхожда от глагола „сека“ и означава „секачи“. Едно от най-старите оръдия на труда, което е използвано и за бойно оръжие, е секирата.
Оттам идва понятието „сечиво“. Прадревният произход на бойната секира я е превърнал в символ на върховна власт. Така че в името на народа секели се съдържа не само понятието „секачи на гори“, то означава и царствени властители и цивилизатори, които секат монети и управляват градове и народи, разказва още историчката.

Доказва, че италийските народи са част от тракийския етнос и предлага оригинална теория за произхода на гърците.
Каква е вашата реакция?
Д-р Андрей Велчев е главен редактор на Luboslovle.bg, доктор по национална сигурност и политология, магистър по политически мениджмънт и публични политики, както и по масови комуникации от Нов български университет. Той е автор на множество публикации и интервюта в областите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации, както и по теми, свързани с националната и личната сигурност, хибридните войни и съвременните заплахи. Член е на: Съюза на българските журналисти, Асоциацията на полицейските началници, Националния съюз „Безопасност и охрана“, Националната асоциация „Сигурност“






