На 5 юли 1879 г. (стар стил) с указ №1 княз Александър І назначава Тодор Бурмов за председател на първото българско правителство. В него той е министър на вътрешните работи и временно управляващ Министерството на народното просвещение. Това правителство се състои от пет души: Марко Балабанов е министър на външните работи и изповеданията, ген. м-р Пьотр Д. Паренсов – военен министър, Г. Д. Начович – министър на финансите и Д. П. Греков е министър на правосъдието. Тези длъжности те изпълняват от 5 юли до 24 ноем. 1879 г. Правителството на Бурмов има за задача да организира и проведе избори за първото Обикновено народно събрание, да изгради органите на централната и местната администрация. То полага усилия за създаване на редовна армия, вместо милиция. Установени са митници по южната граница, като стоките от Източна Румелия са освободени от мита. Установява дипломатически отношения със съседните държави и Великите сили.
Правителството е под силно руско влияние, но въпреки това не се поддава на натиск и отстоява българските национални интереси. За осигуряване на вътрешната сигурност правителството е принудено да се бори с турските чети в Североизточна България. Мандатът на първото българско правителство е кратък. Либералната партия печели изборите и сваля Бурмов и министрите му с вот на недоверие в края на ноември 1879 г. По-късно, при режима на пълномощията на княз Александър І (1881 – 1883 г.) Тодор Бурмов е член на Държавния съвет. След това е министър на финансите в правителството на ген. Л. Соболев. През 1884 г. напуска Консервативната партия и става член на Либералната партия на Драган Цанков. Продължава да участва в политическите борби до 1886 г.
Редактира вестниците ”Витоша”, ”Български глас” и ”Светлина”. Автор е на книгите ”Българите и гръцкото висше духовенство”, ”Съвременните наши калугери”, ”Спомените ми. Дневник. Автобиография” и ”Българо-гръцката църковна разпря”.
Освен като първият министър-председател на новоосвободена България, в историята Тодор Бурмов остава и като виден просветен деец, журналист и радетел за църковна независимост през Възраждането, политик, държавник и общественик след Освобождението от османска власт. Без да е сред най-изявените и запомнящи се политици от следосвобожденския период оставили ярка диря със своето управление, той се нарежда сред строителите на нова България с дейността си още преди нейното освобождение и като един от най-просветените за времето си българи. Тодор Бурмов умира на 7 ноември (25 октомври – стар стил) 1906 г. на път от Цариград за София.
Каква е вашата реакция?
