Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Изобретен през 1876 година в Америка, aерографът е специален инструмент, който разпръсква тънък слой боя върху повърхността. В началото, механичният му вариант е използван най-вече за ретуш и оцветяване на черно-бели снимки. Към 1885 година рисуването с аерограф се изучава вече като техника във факултетите за изящни изкуства.
Рисуването с аерограф е удоволствие. Може да рисувате върху каквото и както си пожелаете, стига да познавате инструмента, да знаете какво искате да направите и да не се отказвате. Всеки, който усвои тънкостите би се влюбил в него, заради наистина неограничените му възможности – убеден е доайенът на аерографията в България Мирчо Мирчев.
Най-голяма популярност аерографията придобива благодарение на изображенията върху превозни средства. Затова и досега много хора смятат, че тя е рисуване само върху коли и мотори. Така ли е наистина?
Аерографът е предпочитан за работа в много области заради способността му да предава сфуматото, т. е., плавното преливане на светлината и цветовете – обяснява Мирчо Мирчев. – Рисуването върху коли и мотори е популярното му предназначение, но той е необходим инструмент в много други сфери. В киното се използва за създаване на специални ефекти, с него се правят картини, стенни пана, използва се и от гримьори. Правил съм рисунки сигурно върху всички странни предмети, не съм рисувал върху летяща птица – шегува се майсторът.
По думите на Мирчо Мирчев, най-нестандартното приложение на аерографията е рисуването върху тяло. Бодиартът набира все по-голяма популярност и в България, а художникът е организатор на множество фестивали и изложби, носител е на награди от международни конкурси.
Доскоро смятах, че това е едно доста несериозно занимание – признава Мирчо Мирчев – но се оказа голяма ниша, и в момента бодипейтингът се развива в световен мащаб. Това е съвсем отделен жанр, в който творецът и моделът са поставени в различна позиция – когато художникът не рисува, гледайки модела, а рисува върху модела. И тогава се получава нещо много интересно.
Едни от най-впечатляващите произведения, които се оказаха и най-голямото предизвикателство за Мирчо Мирчев, са тигър в джунгла върху руски джип УАЗ, както и пикап Ford F150, който все още се кара някъде по света:
За мен беше голяма чест през 2011-а да участваме в годишното събиране на фенове на американски автомобили в Норвегия, където представихме този Форд. Като идея трябваше да покажем викингско звучене. Вложих много от себе си – спомня си Мирчо Мирчев. – Направих аксесоари, които да изглеждат като метални, обков по цялата кола, получи се много впечатляващо. Естествено, спечелихме награди и призвание, и то от хора, които цял живот се занимават с американски автомобили!
Аерографията, като всяко друго изкуство, се развива. И след пика на рисунките върху коли тя навлиза и в по-практичната сфера от нашия живот. Популярност набират аерографните рисунки върху интериорни предмети – маси, столове, санитарен фаянс.
Със съпругата ми рисуваме върху това, което ни заобикаля. Декорирането на предмета го прави личен. Винаги съм смятал и продължавам да го подчертавам, че не е важно какво рисуваш, а как го рисуваш, не е важно върху какво, а какъв е крайният резултат. Рисувам върху фаянс и мивки и ми харесва това, което правя. Ако заниманието ти дава възможност да живееш, значи си постигнал мечтата – да ставаш заради това, което работиш. Аз не искам да съм банкер, искам да се събуждам заради мивка с цветя – категоричен е Мирчо Мирчев.
Снимки: личен архив
БНР
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)