Преди избора на нов еврокомисар правителството трябва да определи в кой ресор иска България да има водеща роляВ Брюксел ме хвърлиха в най-дълбокото, няма на кого да се обадиш, няма кого да попиташ за съвет Може да се направи паралел между отлагането на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС и пречките пред България за Шенген
Г-н Златев, назначен сте за ръководител на Представителството на Европейската комисия в Загреб. Как се стигна дотам, защо точно Хърватия?
Длъжността, която заемах досега, е мандатна, т.е. моят мандат в София приключи и трябваше или да се върна в Брюксел, или да се опитам да кандидатствам за друго място. Предпочетох да продължа да работя същото, което съм работил досега, тъй като вече съм набрал известен опит, особено след българското председателство на Съвета на ЕС. На Хърватия пък тепърва ѝ предстои да поеме председателството след 6 месеца. Имаше конкурсна процедура, явих се и явно съм се представил добре. При кандидатстването за тези позиции освен стандартната процедура трябва да се мине на финала и през одобрението на колежа на комисарите.
Възприемам спечелването на конкурса като оценка за добре свършена работа.- Как ще се промени начинът ви на живот, цялото ви семейство ли ще се премести в Загреб заедно с вас?- Да, но предполагам, че това ще стане на няколко етапа. Действително това е голяма промяна за всички. За себе си не се впечатлявам толкова много, тъй като и в живота ми преди Европейската комисия работата ми изискваше да бъда непрекъснато на път. Имах ангажименти в различни държави по света, така че в това отношение съм свикнал да водя номадски начин на живот. По същия начин, докато живеех в Брюксел, след като започнах работа в Европейската комисия, натрупах подобен опит, така че достатъчно бързо свиквам с промените. Моите близки обаче ще трябва да привикват. Хубавото е, че има известно време до началото на новата учебна година. Освен това Хърватия не е чак толкова далечна страна.
Самите хървати са доста близки до нас като начин на мислене, като начин на живот, а защо не и като географски и природни особености.
Каква е равносметката ви след 6 години начело на Представителството на ЕК в София?
Равносметката е положителна. Аз съм много доволен, че през тези 6 години и два месеца имах възможността да се срещна с много нови приятели, с много нови партньори от всички сфери на живота, с политици, представители на бизнеса и на академичните среди. Най-доволен съм, разбира се, от срещите с младите хора, защото те са най-искрени и техните очи, уши, сърца са отворени за нови знания. Ценя възможността да говоря с тях абсолютно откровено и да се опитам – доколкото мога, разбира се – да им дам някакви съвети.
Коя е най-интересната или най-забавната ситуация, в която сте попадали по време на мандата си?
Много са! Най-интересното и динамичното е това, че в рамките на един ден трябва да бъдеш на 3 или 4 места едновременно и да участваш в 3 или 4 различни събития, посветени на абсолютно противоположни теми. Не възприемам динамиката като изключение, а по-скоро като ежедневние. Едно от големите изпитания, с които се справихме успешно, беше по време на българското европредседателство. При подготовката на срещата ЕС – Турция, която се състоя в резиденция “Евксиноград” край Варна, трябваше за отрицателно време да организираме нашия офис там. Буквално за времето, през което официалната делегация от Брюксел беше във въздуха – за тези 2 часа и половина, трябваше да подготвим едно огромно количество документация и материали за самата среща. И успяхме да се справим независимо от всякакви особености. Имаше например проблеми с интернета, валеше дъжд, атмосфрените условия не бяха особено добри, но се справихме успешно.
Друго предизвикателство, отново по време на българското председателство, бе в навечерието на срещата ЕС – Западни Балкани. По същия начин трябваше в рамките на 2 часа да организираме среща на върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността г-жа Могерини с президента на Сърбия и с президента на Косово.
Работата трябваше да бъде свършена по най-бързия начин, а срещата се състоя в Представителството в София. Изключително съм благодарен на колегите си тук и на тези в Брюксел, с чиито съвместни усилия успяхме да го направим. Аз съм човек, който изпитва удовлетворение, когато види на финала, че работата е свършена. Тя може да е свършена така, както може би някои хора не са очаквали, но е свършена добре.
– Кой е най-трудният момент в кариерата ви?
Може би най-трудно ми беше през първия месец в Брюксел, когато заминах през 2011 г. В предишния си професионален живот бях работил в не толкова големи организации, а в Брюксел бях буквално хвърлен в най-дълбокото. В първия ми работен ден ми представиха отдела, на който бях началник. В него работеха 60 служители от всички държави членки. Освен мен българи нямаше. Още от първия ден от теб се очаква да започнеш да проследяваш изпълнението на най-различни задачи. Дотогава се бях занимавал с комуникации, с обществеността, с медии и т.н., но не толкова специализирано, колкото беше комуникацията, свързана с трудова заетост, със социално включване, с работа с хора в неравностойно положение. От мен обаче се очакваше, още от първия ден да започна да действам. Този първи месец на адаптация бе тежък, тъй като няма на кого да се обадиш.
Няма кого да попиташ за съвет. От теб се очаква това нещо да го можеш.Едно от основните неща, в които вярвам е, че щом имаш работа и щом ти е поставена задача, трябва да я изпълниш, затова не се плаша, колкото и голям да е обемът работа. Справих се и съм благодарен на приятелите и колегите, работещи в другите генерални дирекции и европейските институции, които ми помогнаха да се аклиматизирам.Опирам се на досегашния си опит. В Центъра за развитие на медиите бяхме малък колектив от 6-има души, но вършехме работа за 66-има. Този опит е изключително ценен. Когато си бил от едната страна на барикадата, образно казано, и след това отидеш от другата страна, ти е много по-лесно да разбереш гледните точки и да се справяш максимално бързо.
Имате богат опит с медиите. Сега, като гледате от другата страна, каква е вашата оценка за развитието на медиите в България в момента?
Медийната среда се развива изключително динамично. Това явление не е характерно само за България, а за целия регион, а ако щете, и в света. Виждате, че все повече и повече значение придобиват всякакви други начини на изразяване, различни от традиционните медии. Това обаче в никакъв случай не намалява тежестта на традиционните медии – вестници, радио и телевизия. Тук идва въпросът за тяхната отговорност. За да поддържат висок професионален стандарт, там действително трябва да работят професионалисти, които да спазват определени етични правила. В момента всеки може да нарече себе си журналист, всеки може да си направи един блог във виртуалното пространство или включително да напише нещо във фейсбук.
Напоследък е доста разпространено да се използват социалните медии за официална комуникация в цял свят, като започнем от САЩ. Затова стои въпросът за отговорността. Ако ти искаш да участваш в процеса по информирането на обществото, за да може то да вземе важни и правилни решения, трябва да бъдеш много отговорен към професията си и към себе си.
В това отношение смятам, че има още много какво да се направи.Затова съм доволен да видя, че особено в последната година отново се заговори за нещо, за което преди 15-ина години, докато работих за Центъра за развитие на медиите, доста говорихме. Тогава сред медийната общност и хората, които се занимават с преподаване на материята, ни гледаха странно. Става дума за т.нар. понятие медийна грамотност, което е нещо изключително важно. Ако искаме подрастващото поколение да формира критично мислене към това, което то вижда, слуша и чете, трябва да започнем да работим с него от доста ранна възраст. Това, между другото, е един от приоритетите на ЮНЕСКО.
Те работят по тези теми от повече от 2 десетилетия. Знам, че темата се следи и се разработва доста и в държавите около нас. Затова е добре, че и в България чуваме все повече и повече призиви и намерения да се работи в това отношение.- Какъв човек е вашият заместник Христо Христов? По каква процедура ще се избере следващият ръководител и възможно ли е начело на представителството в София да дойде чужденец, както вие отивате в Хърватия?- Колегата ми Христов е професионалист, той ще изпълнява длъжността в следващите няколко месеца, докато бъде избран титуляр на мястото. Той също има известен медиен опит, тъй като е работил в БНТ преди години.
В момента Христо Христов е съветник в представителството и ръководител на екипа, който се занимава с политически анализи, така че аз съм абсолютно убеден, че той ще се справи със задачата. Що се отнася до това кога и какъв ще бъде титулярят, това предстои да видим. В момента тече конкурс, има стандартна процедура, по която се избират ръководители на представителствата в държавите членки. Тя е еднаква за всички. Възможно е колегата, който ще дойде на това място, да не бъде българин.
Имаме подобни примери в Германия, Австрия, Кипър, Гърция, преди време, в Холандия и във Франция. В момента тече конкурсна процедура, нека видим какви колеги ще се явят на нея. Тя е много ясна и много детайлно разписана, като се провежда първо измежду самите европейски институции.- С какви предизвикателства ще се сблъска наследникът ви в София? Ще продължите ли да следите отблизо работата на представителството?- Разбира се, че ще продължавам да следя отблизо, защото тук съм оставил повече от 6 години от живота си и имам страхотни спомени. Аз съм от хората, които влагат цялата си енергия и сили там, където работят.
Не съм от тези, които идват в 9 часа на работа, в 5 часа си тръгват, затварят вратата на офиса и забравят всичко. Аз живея с това, което и върша, и няма как да ми е безразлично какъв колега ще дойде на това място и как ще се развива представителството.Задачите, които представителството тук ще има да решава, ще бъдат същите, с които ще се сблъска всяко едно представителство в останалите държави членки. Навлизаме в нов институционален цикъл, тепърва ще се формира новата Европейска комисия, тепърва ще чуем какви ще бъдат нейните нови приоритети, кои ще бъдат новите комисари. Дали ще се запази същата структура и съответно как ще си взаимодействаме. От друга страна, всички ние ще трябва да се справяме с важни за целия ЕС предизвикателства, каквото например е напускането на Великобритания на ЕС.
Надяваме се това да се случи в някаква форма скоро предвид изразените ясни намерения от кандидатите за наследници на г-жа Мей. Ще навлезем в нова фаза на многогодишната финансова рамка, надяваме се скоро да имаме решение за нейното договаряне между държавите членки. Имаме тепърва да работим и комуникираме относно общата сигурност на целия ЕС, довършването на единния цифров пазар, постигането на монетарния и валутния съюз.С особена яснота и важност за България стои въпросът за присъединяването към т.нар. чакалня на еврозоната и Шенген. Между другото, това са същите въпроси, които стоят и пред Хърватия извън председателството. Тя също като България изрази своето намерение да се присъедини към чакалнята на еврозоната с тенденция след това и да приеме еврото. Така че ще имаме доста интересни и динамични години пред нас.-
Какви са изводите, които можем да си направим след европейските избори през май?
Накъде е тръгнала Европа?- Доста изводи могат да се направят. Аз имах възможността в сряда да участвам в годишната среща на европейските информационни мрежи в България, където основната дискусия бе посветена на изборите и накъде след тях. Първото нещо, което трябва да отбележим, разбира се, е че за първи път след 1979 г. имаме толкова масово участие на европейските граждани на изборите – близо 51%. Това е добър знак, че въпреки някои негативни прогнози и апокалиптични сценарии в края на краищата европейските граждани проявиха достатъчно съзнателност и разбиране защо е важно да се гласува.
Те излязоха и с гласа си подкрепиха в голямата си част проевропейски настроените политически формации.Очевидно е, че в същото време не трябва да си затваряме очите, че се чуват някои доста гласовити евроскептични или откровено антиевропейски идеи. В някои от държавите членки те получават подкрепа, благодарение на което ще имат представителство в Европейския парламент. Ние сме част от демократичен съюз, основан на демократични принципи, защото уважаваме всяко едно мнение, дори то да е различно или противоположно на нашето. По-важното е, че вземаме решенията след обсъждане и след изслушване на различни мнения, а не се налагат насила.-
Кой ще е наследникът на Жан-Клод Юнкер? Мислите ли, че българин има шанс за поста? – Това ще разберем, надявам се, до понеделник. Всички очакваме резултата от извънредния Европейски съвет на 30 юни вечерта.
В момента всички опции са на масата и се обсъждат. Има различни спекулации, но ситуацията е много динамична. Хубавото е, че преди Европейския съвет, по време на срещата на Г-20 в Осака, част от лидерите на ЕС ще имат възможност да проведат дискусии, така че по време на съвета в неделя има възможност нещата да са по-избистрени.Важното е да знаем, че при вземането на решение се следва принципът на демократичност и може би това отнема малко повече време. Очакваме да бъдат избрани лидерите на всички основни институции – на комисията, на парламента, на съвета и на Европейската централна банка. Тези лидери, които и да са те, трябва да се ползват със солидна подкрепа от институциите. Надявам се държавните ръководители да проявят отговорност, визионерство и стратегическо мислене, за да изберат най-подходящите ръководители. Всички опции са на масата в момента.- Можете ли да направите прогноза коя област би била поверена на бъдещия български еврокомисар?- Не, това също е спекулативно. Първо зависи от новия председател на ЕК, който, когато бъде избран, трябва да представи своето виждане каква ще е структурата на новата ЕК. Дали ще се запази сегашната със 7 вицепрезиденти, т.нар. клъстерни вицепрезиденти, а след това комисари, които отговарят по различни ресори. Тези ли ще бъдат ресорите, или ще бъдат други. Естествено, трябва да се чуе и мнението на всяка една от държавите членки, които да преценят за себе си в кой сектор искат да имат водеща роля. Това може да каже българското правителство.
CV l Ръководитeл на Представителството на ЕK в Хърватия от 1 юли 2019 г.l Заема същия пост в София в продължение на над 6 години в периода 2013 – 2019 г.l Започва да работи в ЕК през 2011 г. в Брюксел като началник на отдел “Комуникации” в Генералната дирекция по трудова заетост, социално включване и социални въпросиl Има значителен опит в сферата на комуникациите, развитието на медиите и управлението на неправителствени организации.
През 1998 г. основава и управлява неправителствената организация “Център за развитие на медиите в България”l Като експерт е работил за ЮНЕСКО, Световната банка и ОССЕl Бил е директор на Информационния център на Институт “Отворено общество” в София, ръководител на Центъра на Би Би Си в България и служител по обмен на специалисти в Британския съвет в България
Завършил е класическа филология в СУ. Има допълнителна квалификация по политически и стратегически комуникации.
Любословие по „24 часа“
Каква е вашата реакция?
