Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Не са много назад времената, когато основната роля на мениджъра човешки ресурси е била да поддържа досиетата на служителите, да смята заплати, да попълва договори и най-вече да администрира дейността. През деветдесетте години и в началото на 20.век ролята убедително излезе от административните си дрехи и все повече се ангажира с дейности свързани с привличане и задържане на таланти, с развитие на хората в организацията, с обучения, с разработване на конкурентни схеми за възнаграждения и бонусиране. И ето ни днес, вече си говорим за съвременния мениджър човешки ресурси, като една комплексна управленска позиция, част от топ мениджмънта, дейност от която се очаква да влиза в три доста разнородни и предизвикателни роли. Кои са те?
HR Стратегът или Футуристът – Човекът, който вижда напред в бъдещето
Мениджърът, който рамо до рамо с топ мениджърите гради дългосрочната визия и стратегия на компанията. Бизнес ориентиран и способен да прогнозира ключовите за бъдещето на компанията компетенции, умее да създава стратегически партньорства вътре и извън организацията. Очаква се активно да работи за развитието на организацията и за непрекъснатото подобряване на процесите, за прилагане на най-добрите практики и често се явява агентът на промяната. Не на последно място е лидер на HR дигитализацията.
Моторът на движението на хората в организацията – Човекът, който вдъхновява и ангажира хората в организацията
Тук основна дейност е Ейч Ар Маркетинга – това са разказвачите на историите на успеха, които подпомагат привличането и задържането на хората и повишават ангажираността. В качеството си на моторът на движението, мениджърът човешки ресурси гради и развива корпоративната култура, отговаря за просперитета на работещите и помага на служителите да намират тънкия баланс работа/личен живот, както и да планират и реализират правилните за тях стъпки в компанията. Друг приоритет е развиване на по-добро работно място, включително въвеждане на дигитализирано работно място и много важно, разработване на нестандартни схеми за възнаграждение и бонусиране.
HR Инженерът – Технологичното гуру, което знае как да впрегне технологиите в действие
Това е изобретателят и иноваторът, който е на Ти с новите технологии и знае как да ги използва като инструмент за откриване на таланти и за по-бърз и ефективен подбор. Работи за създаване на интерактивно съдържание – програми за учене навсякъде и от всекиго, ползване на технологиите за въвеждане на иновативни начини за споделяне на знанието и тяхното използване в процеса на учене (е-learning, мобилно учене, обучение чрез виртуална или добавена реалност, геймификация), технологиите в услуга на събиране и анализ на информация и подпомагане на взимане на бизнес решения. Най-общо казано, отговаря за създаване на архитектура, на възможно най-динамична среда за придобиване на нови знания и умения, с цел повишаване не ефективността на организацията и придобиване на нови конкурентни предимства.
Всичко това, променя облика на отделите човешки ресурси, както и приоритетите на отделните роли в екипите. Почти няма голяма организация, в която да няма мениджър работодателска марка, HR маркетинг, мениджър идентифициране и привличане на таланти, мениджър решения за учене (leаrning solutions). Сред по-авангардните и все още непознати роли могат да се посочат: Мениджър стратегически партньорства с насоченост в HR, Съветник по темата баланс личен-професионален живот, HR услуги, Мениджър корпоративна култура, хора и устойчива етика, Мениджър социални иновации, Съветник по професионална мобилност. Само времето ще покаже, колко от тези позиции ще заемат трайно място в отделите човешки ресурси и колко ще се окажат краткосрочни фойерверки.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)