В словото си по повод 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение в България председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоя за спешни действия, които да възпрат деградацията в свободата на словото у нас, да предпазят колегията от натиск и манипулации, да гарантират на обществото правото на обективна, качествена и независима журналистика
175-годишнината от излизането на списание „Любословие” на Константин Фотинов, което през 1844 г. поставя началото на българската журналистика, и 125-годишнината от Първия журналистически събор у нас, повдигнал през 1894 г. остри въпроси по повод опитите на властта да потиска свободното слово – това са юбилеите, които СБЖ отбелязва вчера със серия от тържествени прояви. Те преминават под патронажа на президента Румен Радев.
Честванията започнаха с шествие, тръгнало от централата на СБЖ на ул. „Граф Игнатиев” 4 в София. Участниците преминаха през Градската градина, покрай Народното събрание и поднесоха цветя пред паметника на създателите на славянската азбука, светите братя Кирил и Методий, който се издига до Националната библиотека, носеща техните имена. Главният редактор на Любословие.БГ Андрей Велчев беше част от официалните гости на събитието. Той е дългогодишен член на Съюза на български журналисти и издател на медията приемник на името на списание „Любословие” създадено от Константин Фотинов от 2013 г.
След това в Аулата на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” се състоя тържествена юбилейна церемония, посветена на двете знаменателни годишнини. В залата се събраха много видни представители на журналистическата професия, университетски преподаватели, студенти по журналистика, чуждестранни посланици и дипломати. Дойде и председателката на БСП Корнелия Нинова.
Водещ на тържествената церемония бе членът на УС на СБЖ, поетът и журналист Ивайло Диманов.
В словото си по повод двата юбилея председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова припомни драматичната история на българската журналистика, дала много свидни жертви в борбата за демокрация и свобода на словото. Тя отбеляза, че за съжаление и днес много от тревогите на гилдията отпреди 125 години продължават да са актуалния и настоя за спешни действия, които да възпрат декгарадацията в свободата на словото у нас, да предпазят колегията от натиск и манипулации, да гарантират на обществото правото на обективна, качествена и независима журналистика.
(ПЪЛНИЯ ТЕКСТ НА СЛОВОТО НА СНЕЖАНА ТОДОРОВА ПУБЛИКУВАМЕ ПО-ДОЛУ).
Снежана Тодорова прочете и Поздравителен адрес до СБЖ по повод юбилеите, изпратен от патрона на честванията – президента Румен Радев. В него държавният глава набляга на ключовото значение на свободата на словото за демокрацията, алармира за тревожните обществени последствия на властовия натиск и автоцензурата на журналистите, призовава гражданите активно и отговорно да отстояват правото си да бъдат информирани обективно, да изразяват дейно непримиримост срещу лъжите и манипулациите.
„Вярвам, че в българските медии има личности, които знаят, че журналистиката е преди всичко мисия и след това професия. Които намират сили и характер да отстояват най-високите нейни достойнства – достоверност, критичност и храброст,” пИше още в посланието на президента Румен Радев.
В следобедните часове днес в Президентството се състоя специална среща на държавния глава Румен Радев с председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова и с главния секретар на СБЖ Иван Върбанов. Беше им връчен президентски плакет „Св. Св. Кирил и Методий“ за СБЖ по повод двете отбелязвани днес годишнини.
На церемонията в Аулата на СУ за журналистическите юбилеи и за обществената роля на журналистиката говориха още доц. Георги Вълчев, зам-ректор на СУ „Св. Кл. Охридски”, проф. д-р Милко Петров от Факултета по журналистика и масови комуникации към СУ, поетът Иван Есенски, който прочете поздравление от председателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.
С приветствени думи към българските журналисти се обърна и доайенът на дипломатическия корпус у нас, посланикът на Палестина Н. Пр. Ахмед Ал Мадбух, който произнесе словото си на български.
Обобщавайки изказванията, водещият тържествената сесия в Аулата – Ивайло Диманов, припомни прочутия журналистически принцип на големия публицист Йосиф Хербст, „безледно изчезнал“ по време на терора през 1925 г.: „Никому в угода, на никого напук!“
В края на тържеството в Аулата всички присъстващи станаха на крака и изпяха заедно химна на славянската писменост и българската просвета и култура „Върви, народе възродени”.
От 18 ч. днес в Първо студио на БНР се състоя и празничен концерт, посветен на 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение в България. В концерта участваха и изявени, и съвсем млади изпълнители от Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и от Националната музикална академия „Панчо Владигеров“.
След концерта СБЖ почерпи колегията и гостите с юбилейна торта по повод двете журналистически годишнини.
Слово на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова на тържествената юбилейна церемония в Аулата на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”
Уважаеми доц. Георги Вълчев, зам.-ректор на Софийския университет „Климент Охридски”,
Ваши Превъзходителства,
Уважаеми преподаватели и студенти от Факултета по журналистика и масова комуникация,
Уважаеми колеги журналисти, приятели и почитатели на журналистиката и българското слово,
Почитаеми гости,
Изказвам благодарност към Вас, затова че сте тук, за да отбележим заедно две забележителни годишнини в историята на българската журналистика: 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение в Бъгария.
През 1844 година Константин Фотинов, човек с енциклопедична култура и възрожденец по дух, издава сп. „Любословие”, с което поставя началото на българския периодичен печат.
Половин век по-късно, през 1894 година, около 170 известни български интелектуалци, много от които оставили трайна следа в публицистиката и литературното ни наследство, свикват в София Първия журналистически събор – проява на стремеж към професионално консолидиране. Сред участниците са Тодор Влайков, Алеко Константинов, Юрдан Иванов, д-р Кръстьо Кръстев, Янко Сакъзов, Е.Дабев, Димитър и Вела Благоеви, Иван Вазов, д-р Александър Теодоров-Балан, Иван Андрейчин, Марко Балабанов, Иван Кършовски, Георги Бакалов, Любомир Милетич, д-р Иван Шишманов, Гаврил Георгиев, Стоян Заимов, Тодор Постомпиров и още много други, поставили началото на журналистическото движение в нашата страна.
В дневния ред е поставен въпросът за „нравственото и материално повдигане на българската журналистика”.
Основно място в разискванията е отделено на Закона за печата (1887 г.). Всички изказали се сочат като причина за „нравствения упадък” на българската журналистика стамболовия антиконституционен Закон за печата и настояват за неговото отменяне. След дебати конгресът гласува единодушно следната резолюция: „Конгресът на журналистите и списателите изказва желание, щото правителството по законодателен ред да отмени действующия Закон за печата”.
Дискутира се и въпросът за езика в печата, особено що се отнася до грубия, непристоен език на полемичните статии в стамболовите вестници. Гласувана е резолюция, в която се казва: „Конгресът на журналистите и списателите изявява желание, щото за напред да се препоръчи на всички списатели и вестникари да употребяват по-благоприятен език”.
И още: „Да се протестира против осъдителното поведение на една част от европейския печат, която по неблагоприятни побуждения изопачава фактите по положението на работите в отечеството ни… Да се изкаже благодарност към онази част от европейската преса, която винаги е държала високо знамето на правдата и на хуманността и безпристрастно е представлявала и нашите работи в техното истинско положение и осветление пред образования свят.”
Тези факти от историята на Първия журналистическо-списателски събор, съотнесени към днешния ден на българската журналистика, придобиват особено значение и актуалност. След 125 години ние отново говорим за моралния облик и материалното положение на журналистите, за чистотата на българския език и езиковата култура в медиите. И отново си припомняме думите на Захари Стоянов: „По-добре да пишем за лакеите с езика на един крал, отколкото за кралете с езика на един лакей”.
Съюзът на българските журналисти многоратно е изразявал позиции по проблемите на медийната среда. Необходими са сериозни промени, които да спасят професионалната и качествена журналистика. Крайно наложителна е защитата на труда и на професията на журналиста, за да се подобри неговото социално положение в обществото, да му се даде възможност да изразява свободно своята гражданска позиция, а не да се съобразява с политическите прищевки на силните на деня и на издателите, които често са под контрола на властта. Именно поради това Съюзът на българските журналисти преди три години официално внесе в Народното събрание предложения за законодателни иницативи за защита на журналистическия труд и свободата на медиите, които имат за цел да издигнат ролята и да защитят българските журналисти и журналистическата професия.
Нашите предложения обаче потънаха в архивите, без да са разгледани и обсъдени.
Днес журналистиката преживява трудни времена. Недъзите на общественото развитие се отразяват на състоянието на журналистиката в значителна степен. Катастрофалното сриване на България в международните класации за свобода на словото – на 111-то място през 2019 година! – е показател за деградация. Медиите стават все по-евтини за изкупуване и все по-лесни за манипулиране. Физически и юридически лица с пари и стремеж за обществено влияние лесно ги придобиват, префасонират, концентрират и дори-ликвидират. Най-голям интерес за влияние върху възможно най-много хора имат властите, защото медиите могат да бъдат инструмент за управление на обществените процеси. Повечето частни медии са поверени на кредитни милионери или на загадъчни офшорки, а държавата щедро ги финансира през министерства чрез възлагане на поръчки без публични конкурси или чрез немотивирано разпределение на европейски фондове за комуникационни програми. По този начин ролята на медиите като пазители на човешкото право на информация е заменена от поръчков пиар и класическа пропаганда. Принизяването на ролята на медиите се отразява тежко на журналистическата професия, която запада морално и материално.
Почитаеми гости,
В ден като днешния, когато отдаваме дължимото уважение и признателност към създателите на българската журналистика и организираното журналистическо движение у нас, не можем да не споменем за трагичната участ на много от тях. Йосиф Хербст, Гео Милев, Георги Шейтанов, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, д-р Никола Генадиев, Никола Милев, Димо Хаджидимов, Коста Янков и още много други журналисти, публицисти и книжовници, убити и изчезнали през 20-те години на ХХ век.
Антон Страшимиров призовава: „Стига жертви!” и възкликва: „Не се ли пресити най-после робската отмъстителност и дивашкото кръвожадство.”
Данък на политическото противоборство и идеологическото противопоставяне плащат интелектуалци, публицисти и журналисти и след 1944 година. Сред тях са Райко Алексиев, Йордан Стубел, Фани Попова-Мутафова, Йордан Мечкаров, Александър Божинов, Александър Добринов, Данаил Крапчев, Янко Янев, Йордан Бадев, Стефан Танев.
По думите на писателя Любомир Пеевски „…в оня зловещ триъгълник „Власт-Истина-Журналистика” сметката най-често са плащали журналистите….
Войни, взривени църкви, неосъществени въстания, „народни съдилища” са изскубвали от отечествената ни духовна нива най-ярките журналистически пера, най-развълнуваните умове, най-добрите българи…
Да им се извиним, че толкова години ги делим на „наши” и „чужди”, а те всички бяха българи. Те всички бяха български журналисти.
Те всички паднаха за своята България.
Дълбок поклон!
С думи на благодарност и признателност се обръщам към българските журналисти, които честно и отговорно изпълняват своя професионален дълг в служба на обществото и добруването на хората.
Бъдете живи, здрави и все така всеотдайни на любимата професия -ЖУРНАЛИСТИКАТА!
НА МНОГАЯ ЛЕТА!
Каква е вашата реакция?
