В продължение на десетилетия на виртуалната реалност (VR) беше предричана ролята на бъдеще на киното, способно да предлага безкрайно по-поглъщащи филмови изживявания в сравнение с традиционното кино и телевизия.
В есе, писано през 1955 г., озаглавено „Киното на бъдещето“, операторът Мортън Хайлиг предрича, че киното ще се развие до степен, в която може да „разкрие новия научен свят на човека в пълната сетивна осезаемост и динамична жизненост на съзнанието му“. Хайлиг описва много от свойствата на виртуалната реалност – но не използва точно това понятие, доколкото то още не е измислено.
Сега, както се казва, бъдещето вече е настъпило – макар че киното има още дълъг път за изминаване, преди да включи немислимите технологии, популяризирани във филми и телевизионни сериали като „Човекът с косачката“ и „Стар Трек“. При наличието на много кинорежисьори, заменили традиционните камери с 360-градусови (които улавят кадрите от всички ракурси), настоящият момент е сравним с крайно експерименталните ранни години на киното в края на XIX и началото на XX в.
Накратко, намираме се в ранните етапи на нова революция в киното. Гама от бързо развиващи се технологии предлага вълнуващ потенциал за бъдещето на киното – от рода на възхода на добавената реалност (AR), изкуствения интелект (ИИ) и непрекъснато нарастващите възможности на компютрите да изграждат детайлни дигитални светове.
Персонализация
Според VR гуруто и артист Крис Милк филмите на бъдещето ще предлагат изживяване, оформено около конкретния потребител и обхващащо всички сетива. По негови думи те ще могат да „изграждат сюжет в реално време, пригоден специално за вас, който е уникално удовлетворяващ за вас и взема предвид какво харесвате и какво не“.
Милк предпочита понятия като „изживяване на сюжети“ пред стандартни определения като „разказване на истории“. Той вярва, че кинематографските изживявания ще еволюират, за да „изглеждат толкова естествени и реални като ден“ от живота на зрителя, но ще имат „изключителните характеристики на типа вълнуващи сюжети, които сме свикнали да ни бъдат разказвани“.
Милк е изнесъл фундаментална лекция на TED 2015 за творческия потенциал на виртуалната реалност. Той вярва, че напредъкът в ИИ технологиите ще позволи компютърно генерирани герои да реагират на аудиторията в реално време. Представете си много по-съвършена версия на Siri, но представена като герой в изживяване със сценарий и собствен сюжет.
Милк признава, че „все още не съществува напълно технологията“, способна да изгради ИИ герой, който да може да разговаря и да реагира на действията ви все едно е човек като вас. Но допълва, че според него няма да се наложи да чакаме 20 години за подобна технология.
„Волуметризация“
Нони де ла Пеня е влиятелен документалист, журналист и предприемач, която Wall Street Journal описва като „Кръстницата на VR“. Тя казва, че първото, което й идва наум, когато мисли за бъдещето на тази медия, е „пространственост“ или „волуметричност“, осигуряваща рязък контраст спрямо двуизмерните екрани, съществуващи в момента.
В бъдеще, според де ла Пеня, двуизмерните медии все още ще съществуват за нас, точно както радиото ще продължава все още да съществува. Но е изключено киното да си остане винаги плоско и двуизмерно.
Вместо това ще имаме „напълно въплътени, позволяващи разхождане из тях, с мащабите на стая, волуметрични пространствени изживявания“. Причината според нея е, че „идва по-млада аудитория, която е свикнала с подобни въплътени изживявания“ – хора, които ще искат гледните им точки, образованието им и всичко останало да е в такава въплътена форма.
Виртуално копие на света
Юджийн Чънг е режисьор на хваления от критиката VR филм Allumette, който е описван като „шедьовър“. Самият режисьор бива сравняван с кинотворци от мащаба на Дейвид У. Грифит, пионер на съвременните кинематографични техники.
Развиващ се във футуристичен град в облаците, филмът на Чънг използва технология, наречена „шест степени на свобода“ („6Dof“), която позволява на зрителите физически да вървят в неговия свят.
Чънг вярва, че бъдещите VR проекти ще стават все по-интегрирани в т.нар. AR Cloud, който е на практика дигитално копие на света.
„Мислете за тях като за хипер-усъвършенствана версия на Google Earth, където не само вземате улиците, но и копирате целия свят. Това ще се комбинира с VR технология от много висок клас, която дори и в момента е много впечатляваща“, обяснява режисьорът.
Чънг казва, че в бъдеще ще има „сюжети и истории навсякъде около нас“. Дава следния пример – да се събудите и до леглото ви да има маса, до която стои харесван от вас герой. Режисьорът посочва, че има филми, които вече залагат на подобни концепции – като „Тя“ (Her).
„Изкуството на съзнанието“
Носителката на награда „Еми“ Линет Уолуърт, режисьор на VR изживяванията Collisions и Awavena, казва, че сюжетните изживявания на бъдещето, реализирани чрез виртуална реалност, ще могат да предложат нови начини за изучаване на многообразието от поведенчески прояви.
„Ще можем да изживяваме аспекти на начина, по който например човек с аутизъм възприема света“, казва тя. По думите й чрез сетивата във VR среда могат да бъдат разкривани „нивата на различност, които не са възможни в други форми на изкуство“.
Уолуърт също така си представя VR и AR като начин да се разшири обхвата на традиционното кино, донякъде чрез очила и други устройства, които ще позволяват на зрителите да превключват между гледането на дадени моменти и изживяването им в цялостна среда.
Дава пример с „Лудия Макс: Пътят на яростта“ (Mad Max: Fury Road) – представете си как гледате филма с очила, които ви позволяват да превключвате режимите. Така в един момент можете по ваше желание да се озовете до Император Фюриоса (Шарлиз Терон) в кабината на нейния камион, докато тя кара през пустошта с максимална скорост.
С технологиите за виртуална реалност, развиващи се с бързи темпове, възможностите наистина са неограничени. През 2016 г. обаче Стивън Спилбърг описа виртуалната реалност като „опасна“, защото кинотворците, действащи в това пространство, имат по-малък контрол, отколкото в не-интерактивните изживявания. Режисьорът предупреди, че VR „дава на зрителя голяма свобода да не се подчинява на инструкции от създателите на сюжета, а да прави самостоятелен избор“.
Но мнозина биха сметнали този вид бъдеще – в което зрителите имат възможността да оформят сюжетите, които изживяват – като нещо позитивно, вместо негативно. Способността на зрителите да правят самостоятелен избор подкрепя прогнозата на Хайлиг, че „киното на бъдещето няма вече да бъде визуално изкуство, а изкуство на съзнанието“.
Разлика, вероятно сравнима с тази между „разказване на истории“ и „изживяване на сюжети“.
Каква е вашата реакция?
