Първи май 1994 година е смятан за най-черния ден в историята на Формула 1. Тогава смъртта си на пистата Имола намира сочения от мнозина като най-велик пилот Айртон Сена. Той се забива с близо 300 км/ч. в бетонна преграда на завоя „Тамбурело“, когато прави своята шеста обиколка.
Всъщност прокобата сякаш е надвиснала над Гран при на Сан Марино в този тягостен уикенд – още в петък Рубенс Барикело оцелява след жестока катастрофа, а на следващия ден смъртта си на пистата Имола намира 24-годишният австриец Роланд Ратценбергер. Казват, че в болида на Сена открили знамето на Австрия, което Айртон смятал да развее на финала в памет на загиналия му млад колега. Но съдбата е отредила друго…
Технически гаф на конструкторите или миг невнимание?
И до днес никой не казва какво точно е причинило фаталния край на Айртон Сена. Смята се, че след катастрофата разследващите твърде бързо са събрали всички остатъци от болида му, с идеята да предотвратят те да попаднат в ръцете на ловците на трофеи, които да ги разпродадат на търгове.
Натоварват смачканите ламарини на камион, след което те потъват в склада на полицейското управление. Така причината за повредата в болида му остава спорна. Смята се, че конструкторите на болида са променили кормилната щанга по настояване на самия Сена, за да се чувства той по-удобно в кокпита.
Специалистите твърдят, че бразилецът е познавал отлично завоя „Тамбурело“, затова те недоумяват как автомобила не успява да завие преди фаталния сблъсък в бетонната преграда. Говори се, че в деня на състезанието Айртон бил доста нервен – от смъртта на своя връстник Ратценбергер, от появата на новоизгряващата звезда Михаел Шумахер, а като капак на всичко преди да седне зад волана се скарал със своята приятелка.
В крайна сметка през 2007-ма съдът постановява, че смъртта на Сена е причинена от дефектен лост на волана. Вината за това е на Патрик Хед, който е отговарял за контрола на качеството в Уилямс по това време. Според италианското законодателство давността за непредумишлено убийство е 7,5 години, поради което делото завършва и без присъди.
Едва миналата година Ейдриън Нюи – едно от легендарните имена сред конструкторите във Формула 1, направи признание в своята автобиография, че носи вина за смъртта на бразилеца. Според него дизайнът на болида, който е негово дело, вероятно е бил твърде рисков и напредничав за онова време, когато и мерките за сигурност на пистата не са били толкова засилени.
Пътят на една легенда
Роденият през 1960 г. в Сау Пауло Сена започва да кара още в невръстна възраст. Тъй като малък имал проблеми с координацията, бащата му му дава карт с двигател от косачка с мощност от 1 к.с. Тогава бъдещият състезател е само на 4 годинки. Първото си състезание печели когато е на 13, тъй като по закон преди тази възраст не може да участва в надпревари по картинг.
Последват шампионски титли в картинга през 1977, 1978, 1979, 1980 и 1981.
През зимата на 1980 г. напуска Бразилия, за да отиде във Великобритания, и до август 1981 г. вече участва в два шампионата – Townsend Thorensen и RAC Формула Форд 1600. Тъй като баща му го кара да се откаже от автомобилните спортове, той е принуден да търси спонсори, но идеята му се проваля и през октомври обявява оттеглянето си. Завръща се обратно в Бразилия, където за кратко опитва да се занимава със строителната фирма на баща си. Там желанието му да се състезава става още по-силно и след като баща му му дава възможност за избор, Сена избира автомобилните спортове.
През февруари 1982 г. той вече се състезава в европейския шампионат, както и в шампионата Pace Petroleum. През 1983 г. се състезава в британската Формула 3 и от 21 състезания, Сена има 13 победи, 15 първи позиции и титла.
Дебютът му във Формула 1 е през 1984 г. с екипа на Толеман. Качва се три пъти на подиума в Монако, Великобритания и Португалия, като състезанието в Монако е спряно заради силен дъжд и много хора казват, че ако състезанието не е било спряно, Сена е могъл да го спечели. В края на сезона Сена напуска Толеман след една година от тригодишния му договор с отбора и отива в Лотус. С техния екип през 1985 г. взема 7 първи позиции и 2 победи – в Португалия и Белгия. Първата победа с Лотус печели във второто състезание за тях. През 1986 г. има 8 първи позиции и две спечелени състезания – в Испания и САЩ. На следващата година достига до 3-то място в генералното класиране, но вече води преговори за преминаването си в Макларън-Хонда през следващия сезон.
Там негов съотборник е световният шампион Ален Прост, с когото още от началото не са в добри отношения. Въпреки това Сена успява да спечели 13 първи позиции, 8 Големи награди и да вземе първата си титла във Формула 1.
Кулминацията на неразбирателството с френския му съотборник идва през 1989 г. в Япония, на пистата Судзука. За да спечели титлата, Сена трябва да вземе победи в последните две състезания. Въпреки че стартира от първа позиция, Ален Прост успява да го изпревари на първия завой след старта, но Сена атакува шест обиколки преди края на състезанието. Болидите на двамата пилоти се изравняват, но Прост не отстъпва при влизане в комбинацията от последните два завоя в обиколката на пистат), което довежда до сблъсъка им и излизането им извън състезателното трасе. Прост спира, но маршалите избутват колата на Сена обратно на пистата и той продължава състезанието и скоро след това си връща лидерската позиция от Алесандро Нанини. По-късно обаче е дисквалифициран заради завръщане на пистата, но на място, различно от това, на което я е напуснал, и благодарение на това Ален Прост става световен шампион за трети път.
За сезон 1990 французинът подписва договор с Ферари. След 14 състезания на следващата година Сена има 6 победи срещу 5 за Прост. В Голямата награда на Япония Айртон е по-бърз на квалификациите, но това му отрежда да стартира от дясната, по-мръсна част на писта, което дава предимство на Прост, заел втората позиция. След като Сена води разгорещени спорове, се взема решение стартовата решетка да бъде променена, но впоследствие тази договорка се анулира и малко преди началото бразилецът е бесен. Стига дори дотам, че отправя открити заплахи срещу Прост, че дори да бъде атакуван в първия завой, няма да отстъпи позицията си на пистата. На старта Ален наистина е по-бърз, но не достатъчно, за да го изпревари преди първия завой, Сена е с половин дължина на автомобила си по-назад и вдясно от него, и на първия завой двата болида се сблъскват, което означава край на надпреварата за пилотите и втора световна титла за Айртон. Катастрофата е причинена от Сена.
През 1991 г. бразилецът печели 7 състезания и третата си световна титла. През 1992 г. обаче Макларън Хонда е изместен от лидерското място в световния шампионат от Уилямс Рено и Сена успява да стигне само до четвъртото място в крайното класиране, а британецът Найджъл Менсъл печели титлата доста преди края на сезона. Спечелва 3 победи – Монако, Унгария и Италия.
През 1993 г. Сена постига договорка с Макларън, според която ще му се заплаща за всяко състезание отделно по 1 млн. долара. Сена продължава успешното си представяне на Голяма награда на Монако, като печели рекордна шеста победа. Последният кръг от шампионата е на пистата Аделаида, където той взема и първа позиция на старта, и победа. Шампион е Ален Прост с Уилямс. Последното му състезание за Макларън ги прави най-успешния отбор с актив от 104 победи, но Сена вече търси нов екип и се договаря за преместване в Уилямс.
Последното състезание и пътят към вечността
Въпреки че автомобилът на Уилямс в началото на 1994 г. е далеч от перфектния състезателен болид – теза, която Айртон многократно споделя със своите най-близки хора, в това число и с бившия си съотборник Герхард Бергер, той взема първи позиции не само в Бразилия и Япония, а също и в Италия. Сена води и рестартираното състезание в Сан Марино, което ще се окаже и последното в живота му.
Причината за смъртта на пилота е фатална рана в областта на дясната вежда, причинена от носач от предното окачване, която пробива каската му. Айртон получава сериозна мозъчна травма и изпада в кома. Лекарите са категорични, че Сена няма мозъчна дейност и след няколко часа семейството му решава да бъдат спрени животоподдържащите системи.
Ковчегът с тялото на Айртон Сена е поставен в бизнес класа, тъй като близките му смятат за недостойно последното му пътуване да бъде в багажно отделение и авиокомпанията уважава искането им. Така тленните му останки стигат в родната Бразилия, където над половин милион души излизат по улиците на Сао Пауло за да се сбогуват с обожествявания от тях пилот.
На погребението присъства и неговият най-голям враг на пистата – Ален Прост. Години по-късно френският състезател принава, че често мисли за загиналия Сена и в спомените му той е по-скоро приятел, отколкото непримирим съперник.
През 2009-та Айртон Сена е избран посмъртно за най-великия пилот във Формула 1 за всички времена от 217 бивши и настоящи състезатели в анкета на британското списание „Autosport“. Истината е, че след Сена други състезатели печелят повече титли от него. Но трофеите в случая не са определящи, защото стила му на каране остава ненадминат и уникален, граничещ с опасен. Според много анализатори, включително от „Би Би Си“, Сена е предефинирал възможностите на болид от Формула 1.
Каква е вашата реакция?
